Как започна кризата в Донбас?

Победата на "Майдана" в края на февруари 2014 г. почти незабавно предизвика остра социална дефрагментация на местното население – в Донбаския регион. От Киев почнаха да се връщат бойци на специалното поделение "Беркут". Тази структура беше премахната в системата на МВР след известно време, защото бойците на «Беркут» жестоко се разправиха с протестиращите на Майдана хора. Влиянието на руската пропаганда рязко нараства, а структурите на «Партия на регионите» излязоха с открито сепаратистки лозунги и призиви към населението. Идеята за организиране на референдум за "самоопределение" на Донбас беше хвърлена в масите, първоначално с изявлението за необходимостта от "федерализация", като регионът трябваше да получи определен "специален статут", което на практика означава действителното оттегляне на Донецкия и Луганския регион от конституционното държавно пространство на Украйна с последващата трансформацията в някаква съвременно Преднистровие, Абхазия или Южна Осетия.

Това пише кореспондентът на eNews Молдова Вадим Малахов.

По инициатива на сепаратистите през март 2014 г. подготовката за референдума доведе до масови митинги и други демонстрации, които трябваше да създадат впечатление за спонтанни проявления на настроенията на обикновените граждани.

Практически в хода на всяко такова събитие имаше конкретни "ръководители", които събираха тълпата, режисираха самия процес на «народните изяви» и изнудваха хората за приемане на конкретни искания и "желания".

Много често в такива "режисьори" е възможно да се открият служителите от местните администрации и органите на самоуправление, служителите на силовите и т.н. Освен това, имаше и присъствието на различни видове "новодошли хора", и като цяло тяхното поведение демонстрираше, че те са чужденци в региона. Така, всички жители на гр. Славянск, с които авторът имаше възможност да говори, си спомнят "внезапното" появление в града на Игор Жиркин (Стрелков).

Местните хора не са го познавали преди и никой нямаше никаква представа как и откъде той се появи.

Организаторите на "спонтанните протести на хората" често просто не се ориентираха в този регион (главно в градовете), в който се опитваха да развият бурните си действия и понякога имаше дори анекдотични случаи. По този начин в един от двата регионални центъра в Донбас т.н. "лидерите" водеха тълпата, за да превземат една от централните административни сгради. Приближавайки се до една от сградите с "официалния" вид, "демонстрантите" започнаха да пробиват вратата на институцията. Излизащият служител изненадано каза: "Момчета, какво правите? Това не е администрация, тук е театър ... ".

Елементарно непознаване на сградите в града.

Темата за "чужди новодошли лидери" вероятно засяга централния проблем в развитието на събитията от началото на 2014 г. в "Донбас": ролята и мястото на "братската помощ" на руската страна за насърчаването на кървавия ужас, който пада върху региона, който московските политици и пропагандисти наричат "гражданска война в Източна Украйна ".

В действителност не е възможно да се говори за някаква "гражданска война" в този регион дори евентуално: когато говорим с очевидци, е напълно потвърдено, че можем да говорим само за хибридната война на Кремъл срещу независима Украйна, с цел да отдели част от нейните територии. Започвайки с по-меки форми, като масивна идеологическа пропаганда, управление на "спонтанните протести", превземане на административните сгради и в крайна сметка цялата система на местното самоуправление в голямата част от Донбас, руските специалисти по хибридните войни разпалиха този конфликт до мащаб на ежедневното клане, в което Москва постоянно хвърли части от редовните си войски. Въоръжение, боеприпаси, гориво и много повече, без което т.н. ръководители на ДНР и ЛНР Захарченко и Плотницки не можеха да се борят поне два дни.

В Славянск хората разказаха за появата през пролетта на 2014 г. заедно с И. Гиркин и на "любезни хора", екипирани по руския модел и използващи военно оборудване и оръжие, което по онова време просто не съществуваше в украинските силови структури.

За сравнение – по време на извършващата се в същите дни окупация от руснаци на Крим се роди една шега, че се появили се на полуострова въоръжени поделения, привържениците на "Руския мир" се състояха изключително от милионери - само един костюм на "руските патриоти" тогава струваше във "Военната магазия" 26 хиляди украински гривни: дори и сега тази сума, която сериозно се обезцени през последните години в украинската валута, прави около 1000 щатски долара, честно казано, такъв «лукс» не може да си позволи абсолютното мнозинство от украинците, а още повече три години преди.

По време на завладяването от бунтовниците в Луганск на сградите на регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи и на Службата за сигурност на Украйна - веднага се появиха групи от «не местни» специалисти, които първите започнаха да хакват компютърните бази на тези институции. Поведението им, нивото на обучение, оборудването (същите снайперистки пушки), които по това време ги нямаше в Украйна и те не се появиха там досега, напълно "не украински" стандарти за даване на команди, комуникации и т.н. Ако това са едни и същите "миньори", които се борят срещу украинските войски в Донбас, за които веднъж Владимир Путин говореше с голяма интелигентност, тогава авторът на тези редове е Папата и Далай Лама.

Същото важи и за въоръжаването на бойните формации на т.н. републики ДНР и ЛНР, които се формираха по това време. Московските пропагандисти укриват факта, че в началото на «руската пролет» в Донбас, в двата региона на Източна Украйна в никакъв случай не е имало звена или поделения на армията на Украйна, там са действали само структурите на Службата за сигурност, Министерството на вътрешните работи и граничната охрана, които по дефиниция не са имали тежки оръжия. Грозната система на "приятелството с източния съсед", която се вкарваше в Украйна по времена на ръководство на държавата от Кучма и Янукович, доведе до абсурдна Военна доктрина, според която руското направление, военните заплахи не трябва да се очакват, така че в Донбас до 2014 г. да нямаше нито армия, нито армейски складове.

Дори в условията от прехвърлянето на страна на сепаратистите на значителен брой местни служители на Министерството на вътрешните работи и на Службата за сигурност не беше възможно да се въоръжат с техният арсенал и оръжия незаконните бандитски формации, които се появяват по време на «руската пролет». Съответно, откъде защитниците на "руския мир" заимстваха оръжия за своите банди - през пролетта на 2014 г. тези незаконни въоръжени групировки бяха въоръжени до зъби, включително със сложни противотанкови и противовъздушни системи, а също и ракетните системи «Град» - всеки нормален човек може много ясно да разбере. Да повярва в това, че в някои "мини" бандитите намират такива перфектни видове оръжия, може само човек със задушен от проруската пропаганда мозък.

Без руската намеса и сложното прилагане на «хибридни» форми на борба в Донбас нямаше да има военни действия. Да, през пролетта на 2014 г. регионът беше в напрегната ситуация, недоволството на голяма част от населението и местните функционери от събитията в Киев на «Майдана», желанието да се отдели до известна степен от останалата част от Украйна - но дори комбинацията от тези фактори все още няма достатъчни условия за избухване на истинска пълноценна война в Донбас. Имаше нужда от външен фактор/човек, който да надува усърдно опушващото огнище на конфронтацията, да даде оръжия в ръцете на хората, и да ги насърчи с нагласи «Русия няма да те забрави и няма да те напусне» и т.н. Същото се случи и през 1992 г. в Приднестровието не без "приятелска ръка" на Русия: "точката на невръщане" в този конфликт се случи, когато този край на Молдова за «защитата на руското Приднестровие" започнаха активно да посещават банди на постоянно пияни казаци и други доброволци от Русия, а 14-та армия започнала да «споделя» с «Приднестровската молдовска република» оръжия и боеприпаси от складовете си.