Защо гласоподавателите не започнат да плащат на държавата?

Бюджетната комисия в Народното събрание ограничи субсидията на извънпарламентарната опозиция до 1 лев за получен глас, обаче запази държавните средства за парламентарните формации и така те ще продължат да получават 11 лева за гласувал.

Чудя се защо така семпло и предвидимо подходи мнозинството, приемайки държавния бюджет за догодина. Можеше да заложи на по-хитроумни идеи. Например: всяка явила се на избори партия, която е останала извън Народното събрание, да плаща такса. Даже не такса – да плаща за всеки гласоподавател, осмелил се да даде своя вот за някой различен от традиционните ГЕРБ, БСП, ДПС и Патриоти. Това заяви в свой коментар Полина Паунова пред телевизия BiT.

Самият гласоподавател също да дължи пари на държавата. А накрая да изтърпява и някакво обществено наказание. Така хем с приходи може да се похвали правителството, хем с присъди. Намирам подобен подход за отличен.

А сега сериозно – любопитното е, че предложението за намаляване на субсидията за извънпарламентарната опозиция, което ще я лиши на практика от живот или ще я прати в лапите на олигарсите, дори досега да не е била там, бе направено от Воля на Веселин Марешки. Партията, която много вероятно при следващ вот да остане извън парламента.

И още по-любопитното, с лидер, който откакто е клиент на прокуратурата усърдно защитава идеите на мнозинството, че и внася такива, които въпросното мнозинство с охота прегръща. Така погледнато дали прокуратурата е политичекси инструмент… Не знам, не знам.

Утре предстои конгрес на ГЕРБ. На който партията ще избира лидер. Партийната сбирка щяла да продължи точно 3 минути. Като в тях се включват и благодарствените речи. Но сега сериозно – по думите на Цветан Цветанов формацията щяла да приеме декларация, че никога, ама никога няма да управлява с БСП. От всичко това на мен ми се поражда един въпрос – защо ГЕРБ не приемат декларация в същия стил, че никога, ама никога няма да слугинстват на Пеевски?

Иначе – както знаете, предстои председателството ни на Евросъюза и по този повод различни представители на управляващите мине се не мине ден, ни уверяват в плестящите дипломатични качества на Бойко Борисов. Аз не се бях убедила в тях до момента, в който той сам ги разкри.

“С Ангела се прегърнахме да й дам кураж, дано състави правителство”, съобщи министър-председателят. Ето бе – човекът участва в международната политика. Нежно и гушкайки.

Иначе… в деня, в който Европейската комисия излезе с доклад, че в целия Европейски съюз нашите раково болни умират най-много, бюджетната комисия реши да им спре лечението. Ами така де, според политиците ни – по-добре да няма раково болни изобщо, отколкото да помрачават председателството ни с някаква си статистика.

Колкото до новия шеф на Върховния административен съд и встъпването му в длъжност – добре, че свещеници пяха по време на церемонията. Като знаем как беше избран, съвсем си е за опело на съда работата.

И последно – в края на тази седмица се заговори за свободата на словото. Гарант на въпросната свобода е самото слово – задаваните въпроси, засяганите теми, тона на дискусиите. Точно по тази причина ние ще се опитаме да поставим важните въпроси в следващите два часа. Въпросите за прокуратурата, съда, политическото брокерство.