Идват години с малко наши филми

Българското игрално кино върна младите хора в салоните, но остава далеч зад филмите, които правят съседите ни, казва Костадин Бонев, председател на Асоциацията на кинорежисьорите. Държавата в момента е в състояние на финансира не повече от три филма, предупреждава той и дава висока оценка за документалното ни кино.

Разговорът с него е по повод на днешния Ден на българското кино.

Миналата година бе много успешна за българското кино. Освен пълните салони и многото излезли филми, какво се промени?

Това е случайно стечение на обстоятелствата. Филмите не са повече, отколкото през последните няколко години. Говоря за тези, които са финансирани от държава. Средно годишно се пускат около 3-4 филма. Преди няколко години се пускаха по 7-8, но бюджетът бе намален преди две години. Миналата година на практика беше нулева – за филми, които да са спечелили субсидия. Кризата предстои. Тепърва ще има години с малко филми.

Разбира се, има промяна в отношението на младите хора към киното – те влязоха в салоните. Това идване очаквахме 20 години, защото това са хората, възпитани да гледат кино в молове. В момента ние нямаме от този тип киносалони, които са най-разпространени в Европа. А имаме американски тип молове, които имат своята публика. Това е друг тип кино, честно казано.

Стана ли по-лесно правеното на кино с успехите? Как стои въпросът с финансирането?

Филмовата продукция е доста разнообразна. От една страна това са филмите, които са финансирани от Националния филмов център. Една малка част са финансирани от БНТ. Има няколко филма, които се произвеждат с частни средства – на мускули и при ненормални условия. По този начин човек може да произведе един филм, но не и това да стане практика.

Имам предвид „Лора от сутрин до вечер“, „Операция Шменти Капели“, преди това „Мила от Марс“. Филмът на Кален Калев „Източни пиеси“ е такъв.

Човек може един път да направи такова нещо, за да видят хората какво може. След това той трябва да включи в нормалния реален филмов процес, а той е под угрозата на спиране. Контактите между филмова общност и Министерството на културата не са прекъснали. Опитваме се да ги разберем за това, че не могат да изпълнят закона, какъвто трябва да бъде, но за тези пари, които се дават, повече от два, три филма не могат да бъдат произведени.

Значи българското кино разчита повече на ентусиазъм и творчество, отколкото на стратегия.

Винаги е било така. Имахме няколко години, в които се произвеждаше по един филм. Всичко останало бе гол ентусиазъм. Трябва да призная, че 1996-1997 година правих документален филм и молих мои приятели да го завършим без заплащане. Просто инфлацията изяде парите за кино.

Последните наши филми се радват на международни признания. Идват ли скоро по-големи успехи? Кога ще видим българска лента да пробие в международен план?

Няма непрестижни награди, така или иначе. Наградите, които взе филмът „Подслон“, бяха изключително авторитетни. В документалното кино винаги е имало филми с много широк отзвук по света и в Европа – филмите на Андрей Паунов, на Адела Пеева. Те са запазена марка за добро българско документално кино.
Документалното ни кино е в добро здраве, можем да кажем. Но в игралното не е така. Всички страни около нас далеч са ни изпреварили в правенето на добро кино. Говоря за румънци, сърби, гърци, турци. Всички те правят по-добри филми от нас.

Сериалите все повече излизат на преден план. Заплаха ли са за киното или обратно?

Чудесно е да се правят сериали. Те имат отделно финансиране,  получават средства извън парите, които са предназначени за  кино. Хубаво би било и в националната телевизия да е така. Това е просто друг бизнес. Разликата е все едно дали ще си купите вестник или последната книга на Георги Господинов. „Физика на тъгата“ е явление, каквото в близките години не е имало.

Забелязва се също и смяна на поколенията в киното. Младите актьори стават все по-популярни. Важи ли същото за режисьорите?

Не, не бих казал. Аз например очаквам с нетърпение филмите на Людмил Тодоров и Петър Попзлатев, които ще излязат тази година. Не бих казал, че има разместване на пластовете.

Пожелание към гилдията?

Моето пожелание е да не се задоволяват с малко и да имат добри идеи.