Колко струват обещанията на Путин

„Според мен руските граждани трябва да могат да дискутират не само за добрите и лошите качества на политиците (което само по себе си не е осъдително), но и за политиката и програмите, които смятат да осъществят определени политици", написа Владимир Путин в една статия през януари 2012 година.

Към онзи момент обаче той самият като кандидат за президент не беше представил предизборна програма. На уебсайта му имаше само проектопрограма на партията „Единна Русия, без конкретни числа и цели. За сметка на това в руската преса излязоха общо седем дълги статии, в които Путин описваше положението в страната и излагаше своите визии за Русия.

Обещанията на Путин в числа

„Създаването на 25 милиона нови, високотехнологични и добре платени работни места за хора с по-високо образователно равнище не е просто красива фраза, а спешна необходимост за минимално благополучие", подчерта Путин в една от статиите си. По-късно постави и срок за тези планове: 2020 година. Но Русия е все още твърде далеч от тази цел: по данни на „Росстат", през 2012 година са съществували 16,37 милиона такива работни места. До 2014 година е бил наблюдаван известен ръст, но през 2016 броят им е спаднал под 16 милиона. По-нови данни няма.

„От гледна точка на доходите 10-11 процента от нашите граждани живеят под границата на бедността. По най-различни причини. Но до края на това десетилетие ние трябва да решим този проблем", написа още Путин. В края на сегашния му мандат и по този пункт има отстъпление. По данни на Сметната палата от края на 2017 година, 20,3 милиона руснаци живеят под прага на бедността, тоест - около 14 процента.

„Средната заплата в икономиката реално ще нарасне 1,6 до 1,7 пъти и ще достигне почти 40 000 рубли по курса от 2011 година. Номинално, разбира се, заплатите ще бъдат по-високи", обеща Путин преди изборите през 2012 година. Според официалните данни обаче, средната номинална заплата в края на 2017 година е била около 38 000 рубли. Реалните заплати са се покачили съвсем малко и всъщност все още са на равнището от 2012.

Путин обеща още, че стипендиите „за онези, които наистина се нуждаят от такива", ще достигнат до „екзистенц-минимума за един студент". „Което означава повишаване на стипендиите с 5 000 рубли на месец", подчерта Путин. Но парите за студентите все още са далеч по-малко от обещаното. В момента една академична стипендия възлиза на 1 500 рубли, а социалните стипендии са малко над 2 000 рубли.

Путин обеща да увеличи и пенсиите, при това така, че да се компенсира повишаването на цените. Това обещание беше изпълнено. По време на мандата му реалните пенсии малко се увеличиха.

Преди шест години Путин настояваше и за диверсификация на националната икономика, „за развиване и на други конкурентоспособни сектори, редом със сегашните горивно-енергийни комплекси". Той обеща, че до 2020 година „делът на високотехнологичните и интелектуално интензивни сектори ще нарасне 1,5 пъти". Според данните на „Росстат" обаче, през 2011 година този дял е възлизал на 19,7 процента, а през 2016 - на 22%. В списъка с обещания фигурираше и удвояването на износа на високотехнологични продукти. През 2013 година той е възлизал на 10,2%, а през 2016 - на 14,2%.

Какво стана с всички тези обещания?

„С намаляването на инфлацията ипотеките ще станат по-изгодни", твърдеше Путин през 2012, когато средната лихва по ипотеките възлизаше на 11,9%. През по-голямата част от мандата му обаче тя беше над 12%. Започна да спада едва с наближаването на изборите, като в момента е под 11 на сто.

Путин обяви, че друга важна задача ще бъде намаляването на „материалното неравенство". В това отношение има само минимални промени. По данни на „Росстат", през 2011 година двайсетте процента най-богати руснаци са получавали общо 47,4% от доходите, а двайсетте процента най-бедни - само 5,2%. През 2016 година това съотношение се е променило съвсем леко: 47,1% срещу 5,3%. За 2017 година няма данни.

През 2012 година Путин си беше поставил и тази цел: в индекса на Световната банка за бизнес-климата страната му да се доближи до „най-добрите индикатори", характеризиращи държавите, сравними с Русия. Тогава той припомни, че съседен Казахстан например се класира на 47-о място, а Русия - едва на 120-о. Според плановете на Путин, до 2018 година Русия трябваше да се изкачи сред първите 20 в класацията на Световната банка. Тази цел беше наполовина осъществена: в края на 2017 Русия се беше изкачила до 35-о място, изпреварвайки Казахстан с една позиция.

Путин се надяваше да постигне и „дългосрочен баланс между държавните приходи и разходи". През всичките години от неговия мандат обаче държавният бюджет беше на минус, като дупката се увеличаваше. През 2012 година бюджетният дефицит беше минимален - едва 12 милиарда рубли. През 2013-2014 той скочи до над 300 милиарда, през 2015 достигна близо два трилиона, а през 2016 - три трилиона. Според неокончателните данни, през миналата година дефицитът е възлизал на 1,5 трилиона рубли.