Вл. Федоровски: Путин е дете на СССР, което стана първият цар на ХХI век

"Путин го обобщи много добре в едно изречение: “Този, който не съжалява за Съветския съюз, няма сърце, този, който желае неговото връщане, няма глава”. Бивш съветски дипломат, който стана писател, Владимир Федоровски анализира политиката на стопанина на Кремъл, от гледна точка на дългата история на Русия. Книгата му "В сърцето на Кремъл" (Au coeur du Kremlin) бе издадена във Франция.

- Как гледате на историята на Русия?

- Нашата история е абсолютна жестокост. Александър Яковлев я обобщава в три числа: 25 млн. убити при Ленин, Троцки и Сталин; 27 милиона по време на Втората световна война (в моето семейство девет от десетте деца не са оцелели от войната); а след падането на комунизма - 2500 процента инфлация. Нито едно от тези числа не е достъпно за човешкото разбиране: страданията на моя народ надхвърлят въображението. Накрая има една непрекъснатост, която се изплъзва на тези драми: цивилизация, която даде Чайковски и балета, както и писатели като Толстой или Достоевски.

- Срещнали сте Путин в началото на 90-те г., когато е бил само сътрудник на кмета на Санкт Петербург, Анатолий Собчак. Можехте ли тогава да си представите бъдещето му?

- Не, никога не бих могъл да си го представя. Путин беше човек, който се прикриваше, не показваше силата си от пръв поглед. По онова време все още беше агент на КГБ и познаваше отлично техниките на тайните служби как да се предразположи един събеседник чрез миметизъм: Путин възпроизвеждаше жестовете на онези, с които разискваше, и спокойно печелеше тяхното доверие.

- Пишете, че Путин е “първият цар на ХХI век”. Какво искате да кажете?

- Президентът на Русия е почти монархическа фигура. Той е убеден, че страната се нуждае от политическа стабилност и искаше да я олицетвори, поемайки цялата руска политическа митология, това неутолимо желания за величия и за възраждане, което надхвърля епохите и режимите. Това не е точно моят подход към руския политически живот. Но у нас Сталин все още е по-популярен от Петър Велики! Руснаците не искат повече да чуват да се говори за престъпленията на Съветите. За тях Сталин е спасил света от Хитлер и неговата внушителна фигура очарова моите съвременници. Той въплъщава един по-непримирим комунизъм, който скъсва с периода на всеобща корупция, който преживяхме по времето на Елцин.

Путин е също дете на СССР. Той го обобщи много добре в едно изречение: “Този, който не съжалява за Съветския съюз, няма сърце, този, който желае неговото връщане, няма глава”. За него революцията, а след това колективизацията са били полезни, интересни експерименти. Освен това 80 процента от руснаците днес изпитват носталгия към СССР: Путин би бил глупак да не вземе това предвид.

Въпреки това аз поддържам критиките си най-малко в две области: липсата на свобода на пресата в Русия, защото ние сме се борили, за да я получим, и днес нашата страна има нужда от истински идеен дебат. И от икономическа трансформация, защото все още зависим прекалено много от газа и петрола.

- От “сексшпионажа” и другите пикантни интриги от времето на СССР, с които сте украсили книгата си, до руските хакери, които се намесват в чужди избори, няма ли нещо ново на Изток в сферата на външната политика?

- Руската пропаганда беше много по-фина по времето на СССР. Не мисля, че руснаците са изиграли значителна роля в президентските избори в САЩ през 2016 година. За разлика от американците впрочем, които през 1996 г. ясно допринесоха за преизбирането на Елцин!

Винаги, когато говорим за руска пропаганда, трябва да имаме предвид, че пропагандата не е нещо изключително за единия или другия лагер. По отношение на Близкия изток, Путин възобнови политиката, която водеше някога СССР. Основите на тази стратегическа визия са отпреди 1917 година. Путин приема идеята, че Русия е щит срещу ислямизма, която датира най-малко от времето на Иван Грозни през ХVI век. Свидетелство за това е непоколебимата му подкрепа за християните на Изток.

Бях поразен по време едно пътуване до Кайро да открия портрета на руския президент, изложен навсякъде на пазарите. В това отношение Путин разчита много на своята истинска дясна ръка, която не е Медведев, а Кирил, патриархът на Москва, с много пламенно говорене за западния свят.

- Твърдите, че сме свидетели на възкресяването на Студената война, осеяно с импровизации и аматьорство…

- Правилата, които позволиха да се запази равновесие по време на Студената война, бяха премахнати. Американците подцениха способността на руснаците да обновят за рекордно време своя модел за армия, която може би днес е най-силната в света. Търговските санкции срещу Русия само засилиха Путин, докато бяха замислени да го дестабилизират: тези санкции засегнаха на първо място руските олигарси, към които народът изпитва вродена омраза. Безразличието на Запада към руснаците ги хвърли в обятията на Китай. Западът трябва да потърси политика, която отговаря на неговия интерес. Неотложна е борбата срещу тероризма, която изисква международна коалиция, от която руснаците да не бъдат изключени, както по времето на югославския конфликт. Презрението на Клинтън към тях тогава изобщо не им хареса, те се почувстваха унизени. Така както през 2014 г. сънародниците ми не харесаха това, че Обама постави в речта си пред ООН Русия на едно ниво с вируса Ебола, като главните заплахи за света!

Превод от френски: Галя Дачкова