Руснаците не са виновни за всичките ни злини

Рено Жирар, “Фигаро”

Не предизвика ли антируска истерия на Запад аферата “Скрипал” - отравянето с химическо оръжие в Англия на бивш двоен руски агент, причинило странични жертви? Човек може да си зададе този въпрос, докато чете една уводна статия в големия испански всекидневник “Ел Паис”. Тя се тревожи за перспективата от съставянето на “антиевропейски Европейски парламент”, “под егидата на Русия”, след изборите през май 2019 г., което би могло да предизвика “петгодишен хаос в Брюксел”. Според мадридския журналист руският “технологичен механизъм за намеса” в миналото “е допринесъл за дестабилизирането, между другото, на Великобритания по време на Брекзит, на Италия със Северната лига и на Испания по време на каталунската сепаратистка криза”. Сякаш сънуваме!

Каталунският сепаратизъм и италианската Северна лига процъфтяваха доста преди Владимир Путин да влезе в Кремъл. Те вече бяха много силни през 1996 г., по времето, когато Западът финансираше масирано предизборната кампания на Борис Елцин, преди да си затвори очите за преизбирането му с измама на президентския пост в Русия. Що се отнася до Брекзит, човекът, който най-силно го възхваляваше, беше Борис Джонсън. Трудно е да се намери по-антируски настроен британски външен министър от него. Ако Европейският съюз не върви добре днес, вината не е на “лошите” руснаци! Тя е на самите европейци.

Казаха също, че влизането на Доналд Тръмп в Белия дом се дължи на Русия на Владимир Путин. Но руснаците ли са виновни за политическото разочарование на белите американски работници? Те ли предложиха на САЩ избирателна система, при която можеш да станеш президент с 3 млн. гласа по-малко от твоя съперник? Трябва да видим нещата такива, каквито са: професионалната кариера, известността и политическият възход на Доналд Тръмп са по същество американски феномени. И фактът, че той остава популярен сред републиканския електорат, няма нищо общо с Москва.

Русия не е агънце. Но е абсурдно да я превръщаме в изкупителна жертва за всичките ни злини. Дали тя се стреми да развие стратегия за влияние на Запад, нещо, което винаги е правел Западът? Това е очевидно. С отслабена икономика, по-малко значима в относителна стойност, отколкото по времето на СССР, Русия се опитва да запази мястото си в света със средствата, които са й останали: ядреният капацитет; способността й да изпраща военни сили в чужбина; кибервлиянието, при което руснаците обърнаха дигиталното оръжие срещу неговия западен създател.

В ерата на глобализацията и на световните социални мрежи е трудно да се избегнат войните за влияние на едно общество над друго. Освен това в разпространението на политическа пропаганда в една социална мрежа, била тя в чужбина, няма нищо незаконно. Дали руснаците са положили големи дигитални усилия срещу президентската кампания на Хилари Клинтън? Да, това е неоспоримо. Дали са успели да обърнат срещу нея три ключови щата? Това е спорно.

Трябва да запазим разсъдъка си срещу “демократурата”, каквато е Русия. Тя далеч не е съвършена, но нека не я хвърляме в ръцете на китайците. Нека й помогнем да се присъедини към “общия европейски дом” (Горбачов). Дали Кремъл е дал заповед да се екзекутира по явен начин един офицер от ГРУ (дирекцията на военното разузнаване), който е продал за пари имената на десетки свои другари? Много е възможно. Корупцията е достигнала такова ниво в Русия, че царят вероятно е искал да изпрати ясно послание: най-жестока участ очаква предателите, където и да се крият те.

Но този инцидент трябваше да остане на нивото на службите. Опасното е, че се превърна в трайна дипломатическа криза. Опасно е, че не спира да загрубява начинът, по който Западът и руснаците гледат един на друг. Жалко е, че черният воал на параноята ги обърка. Путин е параноик, когато вярва, че Западът нарочно е скроил “цветни революции” в бившите съветски републики, съседни на Русия (Розовата революция в Грузия през 2003 г., Оранжевата революция в Украйна през 2004 г., Революцията на лалетата в Кирзистан през 2005 г., Майданът в Киев през 2014 г.). Тези революции бяха спонтанни, а не резултат от някакво тайно решение на Вашингтон, Лондон и Париж. Друг е въпросът, че западни политически фондации впоследствие ги насърчиха.

Западните страни са параноични, когато вярват, че Русия е в основата на всичките им днешни политически злини, докато тя само се задоволява да натисне там, където вече боли.