Църквата от Осанна до разпни го

Изваждането на досиетата на членовете на Светия Синод разбуниха духовете от месец насам. Църквата преминава през трънливия път от осанна до разпни го. Комисията по досиетата обяви, че 11 от общо 15 владици от Светия Синод имат агентурно минало. Без досиета са само патриарх Максим и митрополитите Гавриил, Николай и Амбросий. Останалите са донасяли срещу патриарха и царското семейство, описвали са дейността на чужденци в България или на български владици в чужбина. Сред доносите има и такива за дребни интриги и интимни срещи с жени.
Дълго време църквата запази мълчание по въпроса за „отровната плесен”, опита се да заобиколи неприятните за нея разкрития, заговаряйки по темата „за” или „против” ин витрото. Това обаче се оказа, че не е добър ход да се потули скандалът и недоглеждането бе замазано с оправдания.

Лутането как и какво точно да се отговори премина от реплики, като „Няма за какво да се извинявам. Аз не съм извършил нищо лошо - никого не съм обидил. Аз съм служил на Българската православна църква”,  която е на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Някои са се молили да бъдат унищожени досиетата им, но безуспешно. Говори се, че сред тях са били именно Кирил и Калиник. Други пък се покаяха.  А трети обясниха, че дори не са разбрали, че са били ползвани. Но това е личен избор на всеки засегнат духовник.
Патриарх Максим засега мълчи по този важен въпрос. Пловдивският владика Николай най-напред  поиска опрощение. Той прогнозира, че с този скандал църквата е изправена пред нов разкол и тук е изключително голяма ролята на 97-годишния ни патриарх Максим, който трябва да преведе Православната църква през това изпитание, за да не се разцепи корабът на Православната ни църква.
Какви са резултатите обаче от изваждането на досиетата на църквата на бял свят, независимо дали духовниците са се покаяли или не? Като че ли най-сериозният въпрос е  обезверяването на много от миряните. Защото, ако някои от членовете на Светия Синод са изпълнявали държавна политика, то по-низшите духовници едва ли са правили това, а по-скоро са писали исканите от тях доноси и са накърнили редица съдби. Сигурно мнозина са си задали въпроса: Щом не мога да вярвам и в духовниците, на какво мога да вярвам? В луната ли, във врачки и баячки ли?  И дали по този начин сега народът не е  още по-лесно да бъде манипулиран?

Другият важен въпрос в случая е защо българските митрополити са станали агенти на ДС. Дали защото са били заплашвани от ДС, дали от чувство за държавническа отговорност или просто защото това им е носило някакви облаги.
И тук големият проблем остава този, че Комисията по досиетата както и при всички останали досиета, които извади, не даде да се разбере кой наистина е служил на интересите на държавата и кой просто е клепал обикновените хорица. А на някои досиетата просто за изчезнали.
Като че ли това е вторият сериозен трус, през който църквата преминава, след 1989 г., когато се появи алтернативен Синод. След това минаваме все още и през преходния период, в който духовници отглеждат марихуана, менажират клиники, владеят земи, нещо, което и в миналото като че не е било чуждо на българския духовник и е описано в литературата.  В същото време най-голямата ни църква „Свети Александър Невски”  няма кой да я ремонтира, защото била ничия и нямала документ за собственост. Да, ще кажете, че всяко стадо си има мърша. Като, че ли е настанало обаче време за пречистване.
Краят на разложението ли е това на Българската църква  и ще съумее ли църквата да излезе по силна, това ще покаже само времето.