И днес Светият синод не излезе с позиция по скандала с досиетата на владиците. На заседанията на Синода не се яви патриарх Максим и няколко от митрополитите, обясни ловчанския митрополит Гавриил, съобщи БНР.
Поредна седмица продължава мълчанието на Светия синод по скандала, разразил се с осветляването на агентурното минало на 11 от митрополитите на православната ни църква. И днес Синодът замълча, но не само поради отсъствие на представителите му, но и защото решението е трудно, каза митрополит Гавриил:
Първо, трябва решението да бъде прието от всички, ние сме 15 души. А в случая ние трябва да бъдем абсолютно единомислени в това, което ще кажем на хората като наше изявление или позиция.
Той заяви, че не може да каже какви биха могли да са крайните позиции около това решение:
Ние в момента не можем да мислим за това, че може да се иска оставка на 11 души. Това е невъзможно. Ако бяха двама-трима души, наистина това е друго. Синодът трябва да остане единен и трябва тези проблеми да се решат по някакъв начин, така че действително да има полза, но и от друга страна, да не рушим църквата.
Митрополит Гавриил коментира някои предположения за агентурно минало на патриарх Максим така:
След като няма за него документи, нямам основания да смятам, че той е бил. Тогава можем да кажем, че на другите пък са им написали, а не са били.
Той не потвърди, но и не отрече да е бил вербуван за таен агент, само кратко каза:
Друг път ще говоря за това.
Следващите заседания на Светия синод са насрочени за 15, 16 и 17 февруари.
Вчера "Двери.бг" пък съобщи, че Св. Синод на Българската православна църква - Българска патриаршия в заседанието си миналия понеделник, 23 януари 2012 г. е решил митрополитите да дадат на комисията по досиетата имената с личните данни на всички свещеници, председатели на църковни настоятелства, на всички църковни настоятели, на игумените (съответно игумениите) и на членовете на манастирските събори. На практика това означава - на всички монаси и монахини, защото където има по повече от 1 монах или монахиня, техният брой е тъкмо колкото да се състави по устав манастирски събор. Въз основа на онова решение на синода от патриарха са подписани и разпратени още на 25 януари писма до всички епархии да изпратят тези имена с личните данни. Излиза, че в този дух имало искане и от Комисията за разкриване на досиетата.
Юристи коментират, че по изискванията на закона Комисията не може да започне проверка, без да разполага с писменото съгласие на проверяваните лица. Така че само по себе си предоставянето на личните данни на клирици и други църковни служители не е достатъчно правно основание за стартирането на проверката. В закона се казва: "Искането по ал. 1 се подписва от представляващия лицата по ал. 1. Към искането се прилага писмено съгласие на проверяваното лице за извършване на предварителната проверка."
Противниците на това решение сред митрополитите настояват, че енорийските свещеници, църковните настоятели, монасите, както и членове на манастирските събори (управителното тяло на един манастир) не са измежду публичните длъжности и дейности, изчерпателно изброени в закона за досиетата. Евентуален проблем може да бъде и предоставянето от страна на задграничните свещеници на имената и личните данни на църковните настоятели, повечето от които са чужди граждани (някои от тях дори не са от български произход).
Всичко това явно прави твърде тежко утрешното заседание на Св. Синод, което се очаква най-после да изготви и обяви декларация по въпроса за досиетата на българските митрополити.
По информация на в. 24 часа освен Неврокопска митрополия, сведения за своите служители няма да предадат на Комисията по досиетата още Старозагорска и Великотърновска епархии. Варненският митрополит Кирил счита, че решението ще бъде взето след обсъждането му с всички свещеници. В Пловдивска епархия повечето клирици бяха проверени по искане на митрополит Николай, като проверените подписаха предварително съгласие. Данните от проверката не бяха оповестени публично, а са достояние само на митрополита.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА