Сделките за първите 3 месеца: Голямо сбогом от Запад

Чешка доминация и оттегляне на западни инвеститори от България – така би могло да се обобщи условно развитието на пазара на сливания и придобивания (M&A) в страната от началото на годината. В две от трите най-големи сделки за периода купувач е чешкият фонд PPF на милиардера Петр Келнер, който ще бъде новият собственик на "Теленор" и "Нова телевизия". В третата пък с адрес Прага е продавачът – държавният енергиен оператор CEZ, който се разделя с бизнеса си в България. И при двете покупки на Келнер от страната се оттеглят западни собственици, а от седмици в ход е и продажба на още един голям чужд бизнес - банката на Societe Generalе, която също привлича интерес от източна, но не и от западна Европа.

Извън тези знакови прехвърляния, изминалите три месеца не се отличават с извънредна активност в сравнение с началото на миналата или на по-миналата година – общият брой сделки за периода остава около 30, като в основната си част те са за суми под 30 млн. евро. Въпреки по-малките размери, които обикновено са свързани предимно с местни купувачи, не липсва и интерес от страна на стратегически международни инвеститори. Вече традиционно значителна част от външния интерес е към технологичния сектор, но чуждестранни купувачи има и за добри производствени активи. В белязалия изминалата година сектор на бизнес имотите пазарът също остава активен, но основният фокус се измества от моловете към офис сградите. Раздвижване има и в банковия сектор, където Столичната община продаде участието си в Общинска банка на съмнителен купувач, четвъртият опит на синдиците на фалиралата КТБ да намерят нов собственик на дъщерната ТБ "Виктория" е на финалната права, а приближава продажба и на Пиреос и вече споменатата Сосиете женерал Експресбанк.

Макар и с по-умерени темпове се запазва и активността по линия на българските компании и предприемачи, които правят покупки извън страната в търсене на международна експанзия на дейността си.

По света и у нас

Глобално първото тримесечие на 2018 г. донесе рекордно високи нива на пазара, въпреки политическата несигурност, породена от търговските конфликти между САЩ и Китай. По данни на консултантската компания Dealogic стойността на сделките за периода е достигнала 1.2 трлн. долара, като обемът и броят на обявените през първите три месеца на годината мегасделки също са на едни от най-високите си нива. Причините: възходящото развитие на световната икономика, евтиното финансиране, увеличаващото се доверие в регулаторните системи и способността на бизнеса да устоява на кризи.

На този фон ситуацията в Централна и Източна Европа през последните месеци изглежда малко по-умерена. Според наблюденията на консултантската компания EY, за цялата 2017 г. общият брой на сделките в региона е намалял с 2.8% в сравнение с година по-рано. Стойността им обаче се е повишила с 6.6% спрямо 2016 г., отчитат от дружеството в редовния си "Барометър на сливанията и придобиванията в Централна и Югоизточна Европа" (CSE M&A Barometer). В основната си част сделките в региона са вътрешни за съответните държави, а най-активният пазарен сегмент остават недвижимите имоти, следвани от производството и покупките на IT бизнеси. "За отбелязване е и фактът, че делът на транзакциите, приключени от стратегически инвеститори, бележи спад от 6 процентни пункта до 72% от общият обем на сделките", посочват от EY.

Все пак добрите перспективи пред икономиките в региона носят оптимизъм и за M&A сектора. "Наблюдаваме повишена активност на финансовите и стратегическите инвеститори в целия регион, включително и в България, повлияна от благоприятните икономически прогнози, ниската цена на финансиране и някои размествания в собствеността вследствие на по-големи глобални сделки, изискващи отделяне на отделни бизнеси наложени от антимонополните органи", посочва Георги Вангелов, който е директор в българската консултантска компания Entrea Capital. По думите му, интересът към местния пазар от страна на стратегически и финансови инвеститори остава стабилен.

Големите сделки

Макар и 2018 г. да е още в началото си, чешкият милиардер Петр Келнер спокойно може да кандидатства за титлата за "Купувач на годината". Най-богатият източноевропеец, който избягва публичните изяви, е новият собственик както на най-голямата медийна група в България – "Нова телевизия", така и на телеком номер 3 в страната – "Теленор". Сделката за българския бизнес на норвежкия Тelenor е в пакет заедно с операторите в Сърбия, Черна гора и Унгария, като общата оценка на придобиваните компании е 2.8 млрд. евро. Българският телеком е 29% от пакета, което прави оценката му над 800 млн. евро и го превръща в най-голямата M&A сделка в страната от 2013 г., когато норвежкият Telenor го купи от гръцката OTE за 717 млн. евро. Отделно от това инвестиционният фонд на Келнер – PPF Group, ще плати и 185 млн. евро за "Нова телевизия", за чиято продажба базираната в Швеция група MTG води преговори с различни кандидати още от миналата пролет. Или общо бг сметката на Петр Келнер е около 1 млрд. евро.

Другата мащабна сделка в страната за тримесечието е за продажбата на българския бизнес на чешката държавна енергийна компания CEZ на фирмата на Гинка Върбакова – "Инерком". Пакетът, който включва електроразпределителното дружество "ЧЕЗ Разпределение", доставчика на ток "ЧЕЗ Електро България", лицензирания търговец на електроенергия "ЧЕЗ Трейд България", компанията за ИТ услуги "ЧЕЗ ИКТ България", соларния парк "Free Energy Орешец", електроцентралата на биомаса "Бара груп", както и ръководещата и координиращата дейността на българските звена на групата "ЧЕЗ България", е оценен на 326 млн. евро. Доколкото финансирането на купувача не е осигурено, то точещата се от над година продажба може и да не приключи с щастлив край за CEZ.

Технологии, банки и офиси

Една от видимите тенденции на тримесечието беше запазването на традиционно високия интерес на международни купувачи към българския технологичен сектор. В него беше и първото придобиване от страна на китайски стратегически инвеститор на българска компания – това на софтуерната "ММ Солушънс", която стана собственост на ThunderSoft срещу 31 млн. евро.

С нови акционери са и "Хелоу хънгри", която стои зад платформата за поръчки на храна BGMenu, софтуерната българо-датската софтуерна компания Komfo, стартъпа "МамутДиБи", който разработва продукт за съхранение и анализ на големи бази данни, както и телекомуникационният бизнес на "Алтерко" в България, Румъния и Македония. В групата на технологичните сделки е и например излизането на фонда за рисков капитал NEVEQ от компанията за семантичен софтуер "Онтотекст".

Сред новите стратегически играчи на българския пазар са още холандската Dietsmann, която финализира придобиването на "Енергоремонт холдинг", както и германската издателска група Klett, която вече притежава 79% от издателствата "Анубис" и "Булвест" и от дистрибутора им "Анубис-Булвест", в които влезе като малък акционер през 2013 г.

Друга запазваща тенденция е и интересът на южноафрикански инвеститори към имотния сектор в страната. След като през миналата година придоби търговски центрове номер 1 и номер 3 в София – Paradise Center и Serdica Center, за общо около 460 млн. евро, фондът NEPI Rockcastle продължи с покупките в страната, като плати 9 млн. евро за терен в широкия център на Пловдив, където възнамерява да строи нов мол. В имотния пазар в България инвестира и южноафриканският фонд Old Mutual Group, който вече има непряко участие в най-голямата местна софтуерна компания – "Пейсейф", а сега придобива контролен дял в офис проекта на AG Capital "Полиграфия център".

Първата си инвестиция в страната, също в офис сегмента, пък направи унгарският Wingholding, който плати близо 10 млн. евро за две административни сгради в столичния район "Младост". С нов собственик, само че местен, е и бизнес сградата на софийската улица "Московска" 9, в която наемател от години е Британското посолство в България – ирландският фонд Avestus продаде проекта на братята Владимир и Огнян Павлови, които имат бизнес в мостовото строителство.

След местната мегасделка на миналата година, в която белгийският собственик на Сибанк – KBC, купи ОББ и "Интерлийз", продължава активността и на банковия пазар. В началото на годината със скоростни темпове Столичната община продаде мажоритарното си участие в Общинска банка на лихтенщайнския фонд Novito Opportunities, който финансира покупката за 46 млн. лв. със средства от производителя на горива "Инса ойл" на Георги Самуилов. Бързото и безкритично одобрение от страна на регулаторите обаче породи опасения, че зад официално обявените лица стои друг интерес.

Междувременно друга продажба в сектора – тази на ТБ "Виктория", най-накрая е на път да се случи. В четвъртия опит на синдиците на фалиралата КТБ да намерят нов стопанин на дъщерната финансова институция според източници на "Капитал" за купувач е избрана Инвестбанк на Петя Славова, но все още липсва официално съобщение.

По всичко личи, че консолидационните процеси в сектора ще продължат – от миналата година купувач за бизнеса си на Балканите търси гръцката Piraeus, като по информация на "Капитал" процедурата за продажбата на българската Банка Пиреос е в напреднала фаза, а за най-вероятен купувач се сочи Пощенска банка. В началото на тази година пък стана ясно, че френската банкова група Societe Generale също ще търси излизане на част от пазарите в региона, в които не е в топ 3. В тази група попада и дъщерната Сосиете женерал Експресбанк, за която по информация на "Капитал" интерес има от страна на унгарския собственик на Банка ДСК – OTP Group, както и от американския асет мениджър Apollo Global Management, но с ниска цена.