Църковно безгръбначие

През ноември миналата година Македонската църква поиска Българската православна църква да стане нейна Църква-майка. Това беше безпрецедентен ход на добра воля от страна на Скопие, който затвърди усиленото сближаване между двете страни, началото на което постави подписването на Договора за добросъседство.

В България еуфорията беше голяма, но кратка. Светият Синод не намери у себе си достатъчно смелост да предизвика каноните и волята на Вселенската и Руската патриаршия - двете най-влиятелни сили в родната църковна политика, и отказа да протегне ръка на македонските си братя и да признае МПЦ. Вместо това след дълго умуване БПЦ излезе със становище, че обещава да поеме "ангажимента да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на Македонската православна църква".

От тогава минаха 6 месеца. И родната църква не направи нито едно усилие да придвижи въпроса напред. Нещо повече - Синодът като че ли действа за умишлен саботаж на напредъка, който бе постигнат, само и само да е в съзвучие не с българските, а с определени чужди интереси.

БПЦ имаше чудесна възможност да предприеме великото обещано "ходатайстване" през март, когато на скандална визита у нас дойде руският патриарх Кирил. Като послушни църковни мишки обаче родните духовници изобщо не повдигнаха темата за Македонската църква. Това бе потвърдено от Николай Георгиев, говорител на Синода, който заяви още, че досега църквата ни не е предприела абсолютно никакви действия по въпроса.

Родните архиереи пропуснаха и предходната възможност за "ходатайстване" - не пред кого да е, а пред Вселенския патриарх Вартоломей при визитата в Истанбул през януари тази година.

И въпреки че е повече от явно, че БПЦ излъга своите братя в Македония, че ще им помогне, Македонската църква реши смирено да подаде ръката си още веднъж.

Преди дни архиепископ Стефан, духовен водач на Македонската православна църква-Охридска архиепископия, съобщи, че за честванията по случай 1000-годишнината на Охридската архиепископия са поканени ръководителите на Българската православна църква и той се надява двете църкви да празнуват заедно.

Тъй като Охридската архиепископия е средновековната българска автокефална архиепископия, няма по-логичен присъстващ на честванията от Българската църква. Жест на добра воля щеше да бъде да поемем повторно протегнатата ръка и да уважим Македонската църква, затвърждавайки братската връзка между двете църкви и двата народа.

Но уви. В понеделник (14 май) на свое събрание Синодът реши да не изпраща представители на честванията. Това разбуни църковните среди и логично доведе до протести.

Въпросът защо Българската православна църква се държи като безгръбначно мекотело, което предава най-близките си, за да не разгневи своите чужди господари, тегне над Синода вече половин година.

И Вселенската, и Руската патриаршия ясно са заявили своите позиции по въпроса - Македонската църква е неканонична и Българската няма право да се обявява за нейна Църква-майка.

Според Вартоломей само Вселенската патриаршия може да бъде църква-майка на балканските църкви, а Българската църква не може да помага на други църкви да определят своя статут, защото такова решение трябва да мине през Вселенската патриаршия.

Против решаването на казуса в полза на България е и Московската патриаршия, което за родната църква като че ли е по-важната позиция. Волоколамският митрополит Иларион - председател на Отдела за външноцърковни връзки на Московската Патриаршия и викарий на патриарх Кирил, заяви, че Македонската православна църква трябва да реши проблема си с диалог със сръбската, а Българската православна църква трябва да изрази позиция, солидарна с тази на Белград.

И децата са наясно, че Сръбската църква е твърдо против да губи позиции и влияние на опекун на МПЦ и никога няма да одобри преминаване на Македонската църква под крилото на Българската.

Въпросът е, че е кристално ясно защо враждебно настроените страни в конфликта имат такава позиция. Не е ясно защо Българската църква предава интересите на собствения си народ в услуга на чужди геополитически стратегии и игри.

Този Синод е доказал, че е безгръбначен, безхарактерен и безполезен. Той се занимава с гей паради и йога, но не и с важни битки за влияние и историческа справедливост. Родните духовници се интересуват предимно как да обогатят автопарка си с още някой скъп джип и как да не ги хванат да карат пияни и без книжка, но не и как да провеждат независима, смела и достойна църковна политика.

Заради лакейското поведение на Българската църква рискуваме да пропуснем исторически шанс за сближаване с Македония. Някога църквата, с решителните си и упорити борби, ни е измъквала от блатото на националното унижение и отчаяние. Днес обаче нейното бегло и жалко подобие ни тика обратно към същото това блато.