Това зверско убийство се оказа фатално за Русия

Самодържавната власт премина в ръцете на узурпатори, които създадоха безчовечен репресивен режим

Публикувана: 18 Юли, 2018 16:00
28 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2243
Това зверско убийство се оказа фатално за Русия
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Deutsche Welle
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Точно преди 100 години, в нощта срещу 17 юли 1918, болшевиките извършват зверската си разправа с царското семейство. Над тази историческа трагедия разсъждава известният руски писател Виктор Ерофеев.

Бог е наказал Русия тъкмо заради зверската разправа с последния руски цар и неговото семейство - в това са убедени потомците на руски аристократични семейства, запътилите се към вечния покой емигранти, с които неведнъж съм обсъждал резултатите от болшевишката революция. Всъщност дори не е необходимо да се търсят мистични обяснения за комунистическата катастрофа, за да разбере човек, че убийството на царското семейство преди 100 години е не някакъв по необходимост окървавен пробив към светлото бъдеще, а свличане за десетилетия напред в самата преизподня.

Ленин, Сталин и сие приучиха Русия да бъде аморална

Защо ли - за разлика от европейските революции през предишните столетия, когато кралете бяха унищожени, но страните им поеха по пътя на прогреса - разстрелът на Николай Втори се оказа фатален за Русия? Това убийство захвърли страната далеч назад, в тъмните времена на самозванците. На мястото на царя дойдоха псевдо-царе, а „социалистическата демокрация“ се оказа просто измама.

Самодържавната власт премина в ръцете на узурпатори, които създадоха безчовечен репресивен режим - само и само, за да удържат незаконно придобитата си власт. Ленин, Сталин и всички останали с повече или с по-малко жестокост приучиха Русия да бъде аморална. Хората престанаха да живеят, те просто преживяваха. И краят изобщо не се вижда.

Но дали пък и самият Николай Втори не носи някаква вина за трагедията, разиграла се в Екатеринбург в нощта срещу 17 юли 1918? Дали неговата чудовищна смърт е била случайна - или по-скоро закономерна?

Какъв е бил Николай Втори?

На тези въпроси няма еднозначен отговор. Последният руски цар съвместяваше в себе си редица на пръв поглед несъвместими неща. И добро, и зло, и царско могъщество, и човешко безсилие. Той беше европейски образована личност, но и съюзник на антилибералните и антисемитски Черносотници. Парадоксалната комбинация от качества беше и причината за половинчатостта на постъпките му, на цялата му дейност. Полумерките на царя-полуреформатор доведоха иначе активно развиващата се капиталистическа Русия до революционния взрив през 1905 година. И „Кървавата неделя“, и Распутин завинаги ще тежат на съвестта на царя, макар че лично той никого не е искал да разстрелва, а с Распутин се беше сближил единствено за да спаси от хемофилията своя син и престолонаследник. И като венец на всичко дойде съдбовното му решение да започне Първата световна война.

И все пак: Николай Втори може да е бил непоследователен, но не е бил злодей. По негово време процъфтяваше „Сребърният век“ на руската култура, той лично даде възможност на тази култура да бъде свободна. Моята баба, която на млади години веднъж видяла царя в „Гостинний двор“ (голям универсален магазин - бел.ред.), с тайно възхищение ми разказваше, че той бил без охрана и един такъв мил.

Под неговото управление населението на Русия живееше наистина не богато, но прилично. Той се опасяваше да не изпусне кормилото на управлението - даде на хората конституция, но сам не разбра нейните преимущества. В същото време страната съхрани човешките си ценности, издигна градове и се готвеше за бъдещето.

Лавината от случайности, довела до победата на болшевиките

След абдикацията на Николай Втори, в самия разгар на войната се отприщи лавината от случайности както в руската история, така и в личния живот на царя. Русия мъчително се опитваше да живее не само без цар, но и без цар в главата си. Страната се лашкаше във всички посоки. И едно от тези лашкания доведе до победата на болшевиките.

Точно в този миг започна общата трагедия, част от която стана и гибелта на царското семейство. Сянката на тази национална трагедия все още пада и върху нас. Но откъде се взеха тези болшевики? И дали пък у онези зверове, които убиха царя, не пролича гримасата на горчивата руска история, която Николай Втори тъй и не съумя да поправи?

Вече по времето на Путин царят беше реабилитиран, канонизиран и възвеличен. Дори се стигна до преувеличения. Но всъщност това беше възстановяване не на справедливостта, а на самодържавието. Преди 100 години Русия изгуби царя си. След това тъй и не се научи да живее при демокрация, а днес продължава да живее без цар в главата си. В резултат от това наблюдаваме отказ от общочовешките ценности, изолация и психика на обсадената крепост.

Жал ми е за дечицата. Много ми е жал. И за царските, и за нашите собствени. Какво ли бъдеще ги чака?

* Виктор Ерофеев е един от най-известните съвременни руски писатели. Той е още литературовед и телевизионен водещ, кавалер на френския Орден на почетния легион.

Русия

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Бойко Борисов
Лидерът на ГЕРБ на въпрос на журналисти няма ли да каже имената на новите министри
Утре пак ще изкарате по една надница, тъй като за това ще говорим."

Още бисери