БДЖ – архаизъм без аналог в света

Няма разлика в качеството на возене и обслужване на пътниците на българските железници между началото на ХХ век и второто десетилетие от ХХI век. А през 2018 г. железницата в България навършва 130 години. Ако не сте чули нито дума за това – не се чудете. От тази компания няма кой да ви го каже, защото темата просто не ги интересува. Най-вероятно през октомври ще направят някое и друго пътуване с парни локомотиви, ще прозвучат тържествени фанфари и всичко ще замлъкне. Това е железница, която не гради история и авторитет, а потъва с всеки нов ден. Нейното съществуване се дължи на ината на пътниците, които продължават да я ползват.

Българските държавни железници (БДЖ) обещават модерна билетоиздаваща система от десет години, която обаче е финансирана още преди 20 г. със средства от Световната банка. Излишно е да се изброяват министрите на транспорта и директорите на железницата, които са обещавали модернизация на компанията „до няколко месеца“.

Първата стъпка за онлайн билетоиздаване беше през 2010 г. и доведе потребителите до пристъп на неудържим кикот. Билети се продаваха по следния начин: човек си прави онлайн резервация, като въвежда всички възможни данни, включително и номер на банкова карта. След това пътникът отива лично до някое от 16-те бюра "Рила" в страната и срещу всички изброени в резервацията документи може да си плати билета и да го вземе! Срещу допълнително заплащане билетът дори може да бъде доставен до адрес, където се плаща на ръка. От БДЖ уточниха, че така ще повишат конкурентността на компанията.

През декември 2011 г от БДЖ тържествено съобщават, че през юни 2012 г. билетоиздаващата система потегля с пълна скорост.

През декември 2012 г. превозвачът официално съобщава, че ще продава билети като европейска железница още от есента на същата година. В съобщението се казва: „Системата ще е свързана с НАП и ще позволи на пътниците да си купят билет за влак 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Билетите ще се издават с баркод, който ще се чете от PDA устройства.“

През 2014 г. от компанията отчитат, че онлайн системата за продажба на билети, които са само от начална до крайна гара и само по дългите дестинации – София – Варна – Бургас, са достигнали 566 души за месец, а приходът от тях е цели 14 хил. лева! Обещанието е, че до края на лятото на 2015 г. по всички направления в страната ще се продават онлайн билети.

И действително: за една година са продадени 6900 билета за общо 18 влакови направления. Малка подробност е, че който си е купил билет от компютъра, после трябва да отиде на каса, за да го завери и да стори същото на връщане. Ако обаче не го направи веднага, когато пристигне, рискува да остане без място, на което да седне.

През август 2014 г. държавната компания "Информационно обслужване" печели търг за модерна билетоиздаваща система на стойност 890 хил. лв. без ДДС. „Новата система е централизирана, осигурява връзка между касите по гарите, кондукторите и централното управление в реално време. Тя покрива всички жп маршрути и всички, приблизително 600 влака на ден". Не е ясно защо съобщението е в сегашно време, след като плановете за изпълнението са само в бъдеще. От компанията обещават възможност за купуване на билети и избор на място онлайн, от всяка гара или от кондуктор във влака при непрекъсната мобилна връзка с централния сървър.

През същата година, на 15-ата сесия на българо-китайската смесена комисия за икономическо сътрудничество, бе съобщено, че китайски инвеститори ще „построят и модернизират високоскоростната жп линия Кулата-Лом като важен европейски транспортен коридор".

Съществена подробност е, че България изцяло се отказа от рехабилитация (да не говорим за строителство) на линията между София и Видин, което оставя Дунав мост 2 да виси като украса над река Дунав – дотам липсва качествена инфраструктура, а румънците нямат никакво намерение да строят ново жп трасе на своя територия.

Ежегодното „участие“ на китайски компании в подобрението състоянието на националната жп инфраструктура и условия за пътуване по релсите е официално обявявано също така методично, както и въвеждането на електронна система за продажба на билети. Общото между двете е, че не се случва нито едното, нито другото.

През 2015 г. при общо 22,5 млн. продадени билети, онлайн са купени 14 хиляди, което е 0,06 процента от всички билети.

През 2016 г. „Информационно обслужване“ АД представи пред премиера Борисов и пред транспортния министър Ивайло Московски новата билетоиздаваща система и гарантира, че системата ще се ползва по жп гарите в цялата страна, а пътниците ще могат да купуват билети направо от кондукторите във влака. „Системата е абсолютно достъпна онлайн и позволява закупуването на билети от всяка точка на страната. Платформата обслужва всички жп дестинации в България“.

В началото на лятото на 2018 г. ръководството на БДЖ спусна забрана за продажба на запазени места. Причината е, че новата им компютърна система, въведена на всички големи гари в страната, започна да разпределя пътниците на произволен принцип и така ако пътува четиричленно семейство и влакът е с четири вагона, едното малко дете е с място в единия, другото във втория, в третия и четвъртия се падат мама и татко. Не съществува опция компания от хора да получат места заедно, нито двойка да бъдат един до друг; няма вариант пътникът да поиска място до прозореца. И освен че онлайн продажбите не работят, а ако работят, всеки билет се заверява ръчно на каса, кашата в билетоиздаването довежда до гигантски скандали по време на всяко пътуване.

Програмата на „Информационно обслужване“ е истински творец и в спалните вагони, където е практика инвалиди, старци и бременни жени да трябва да се качат на най-горното легло.

За пореден път билетоиздаваща система не съществува. И това се случва в години, когато от компютъра си човек си купува билет за всяка точка по света и пътува спокойно, независимо за какъв тип транспорт става дума.

В годината, когато българските железници навършват 130 г., нивото на услугата е почти като преди сто години. Средната скорост на движение е 47 км/ч, преобладаващата част от вагоните са без вентилация, за климатици дори не може да се мечтае. Само за сравнение, първият влак в Германия, който е пътувал с 200 км/ч, е по трасето между Берлин и Хамбург и потегля за първи път на 11 май 1936 година.

След няколко години в България – може би три, може би четири, може би пет или неизвестно колко още, ще се появят нови мотрисни влакове, които да се движат със 160 км/ч по единствената скоростна линия у нас – от София до Бургас. Пълна лъжа е, че ще се оптимизира скоростта на влаковете към Варна – дотам и след 30 г. ще се пътува за 9 часа.

Освен обещанието, че започва онлайн продажба на влакови билети, систематично се повтаря и другото опаковано в целофан… обещание: китайците идват! Те ще сменят релсите, влаковете, скоростите и всичко ще е по китайски европейско.

През 2015 г. влак-стрела от България до Китай, който ще изминава разстоянието от 10 300 км за 35 часа, ако се движи със скорост 300 км/ч. Тази идея бе обсъдена по време на посещението на премиера Бойко Борисов в Китай.

Най-краткият път за скоростна железница от Китай до България е през Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Иран, Турция и България.

Подобен проект не се обсъжда за първи път. Той е оценен на 17 млрд. долара, като срокът за построяването му е десет години.

И докато чакаме да дойде влака от Пекин, сме предложили китайски инвеститори да обновят първата у нас жп линия между Русе и Варна. Нейната дължина е 227 км, а в момента влаковете по нея се движат със скорост 45 км/ч. Предвижда се да се вдигнат до 160 км. За целта ще са необходими 383 млн. евро.

През февруари, 2017 г, по време на служебното правителство, при поредна среща с китайски инвеститори, вицепрезидентът на китайската компания CRRC заяви, че ще поемат българските железници. Те щели да дадат 500 млн. лв, а 200 милиона от тях щели да покрият дълговете на БДЖ.

През 2018 г. шефът китайската жп компания CREC изяви умерена инициативност, за разлика от шефа на CRRC. За разлика от предишното посещение с твърдо инвестиционно намерение за 500 млн. лева, официалното съобщение за намеренията звучи като обещание, ама друг път: „Китай има сериозен интерес да изгради платформа за споделяне на китайския опит и за обучение на персонал в България. Китайската жп корпорация е готова да обсъди финансиране на българските железопътни проекти, както и подписване на споразумения за изграждане на капацитет".

Дъждовното лято категорично работи в полза на БДЖ – мокрите мотриси не горят. Хората обаче продължават опитите си да пътуват с влак и се удрят челно в дивотия без аналог. В България за билет за влак не може да се плати на ПОС терминал. Или кеш, или търсете си терминал. Опитите на касиерките да работят на компютър приличат на тежко насилие над личността. Опитите да се купят билети от Централна гара София е начало на страшно тичане между касите и търсене на работещи служители на правилната каса.

В същото време изпълнителният директор на БДЖ Владимир Владимиров заяви пред Нова телевизия, че дребните неща не го интересуват, защото гледа в бъдещето и управлява цяла компания, а не отношенията между някакви си служители и пътници. Който не бил доволен, можел да се жалва.

Зам.-министърът на транспорта Велик Занчев е също така шеф на борда на директорите на БДЖ, но явно и той няма отношение към услугата, която предоставя железницата, нито към елементарната учтивост, която на фона на трагикомичното състояние на пътническите вагони, от компанията дължат на всеки пътник поотделно.

Истината за реалното състояние на БДЖ е видна от пост във Фейсбук на Ана Благова. И макар да няма пряко отношение към ръководството на цялата голяма компания БДЖ, тя е човекът, благодарение на когото железницата все още работи:

Такова идиотско управление като на Български Държавни Железници - BDZ няма. Отиваме значи ние да си купим билет за Добрич. Отиваме, защото системата за онлайн продажба на билети в 2018 е "ПИЛОТНА" и работи само с определени разписания. Любезно питаме с карта може ли и любезно ни казват, че да. Редим се 20 минути на една опашка за предварителна продажба на билети, за да ни кажат, че тя била за предварителна продажба в ДРУГИ ДНИ, а не в този. Да идем на друга опашка. След 20 минути чакане на другата опашка обаче ни обясняват, че НОЩНИТЕ ВЛАКОВЕ все пак са на първата опашка и се връщаме там, където след още 20 минути разбираме, че точно туй гише няма ПОС терминал. Търсим началника. Пред кабинета опашка с дължина 20 минути, началникът го няма. Завеса.

Второ действие. Връщам се в 7 вечерта, че по-празно и сигурно ще уцеля гише с ПОС терминал. Да, ама не. "Дежурният" на гишето с ПОС терминала сега не работел. До края на седмицата им били обещали всички да имат, ма сега бил само той. Да, обаче аз вече имам кеш! "Значи, в 8 часа отивате на ВОЕННА КАСА и оттам може да си купите за Добрич" "?!?! Ама това е след един час? Вие един час имате ли да висите?" Да, но смяната сега приключва и системата трябва ДА ЗАТВОРИ, за да отвори в 8, разбирате ли... (жената беше много спокойна и усмихната). След още любезности разбирам, че не работи системата за ЗАПАЗЕНИ МЕСТА, пък билети можело, обаче виждате ли, ако се спънете и паднете тука, всичко се случва, и си отмените пътуването, няма да можем да ви върнем парите без запазено място (50 стинки)... Ивайло Московски, омитай се, преди да си причинил още нечия смърт!"