Степени на българската не-свобода

Той говори много езици. През цялата 2011-та скандира на арабски, английски, гръцки, испански, руски... Един език обаче се оказва особено труден за него. На български Протестиращият човек едва сега започва да срича.
 

Коментар на Еми Барух за Дойче веле

Когато в началото на миналата година стана ясно, че многократно СРС-та са били използвани незаконно, единствената реакция от страна на българските граждани бе във форумите в интернет. Не последваха демонстрации, нито протести, които да покажат, че хората не могат да се примирят с това, че подслушването може да се превърне в норма, че безнаказано могат да надничат в личния ти живот, да те следят и да ровят в имейлите ти. Така всички ние пропуснахме да пробваме готовността на гражданското общество в България да се бори за сключването на фундаментално важния обществен договор, който да очертае кои са допустимите ограничения и да гарантира свободата на личността.
365 дни тази тема мъждукаше в очакване на развръзка, докато официално не бе свалена от дневния ред на държавата. Това обаче също не доведе до никаква обществена реакция. Бяха подслушвали други, не нас самите и може би поради липса на силни характери, или пък заради липса на чувствителност, а може би заради липса на въображение ние не видяхме в това заплаха и не се разтревожихме. Отложихме дебата за свободата за по-нататък...

Преди месец българинът отново мълча

Когато преди месец 30 тежко въоръжени полицаи приложиха “необходимата сила”, за да изкарат Петър Начков от автомобила му и нахлуха в дома на семейството му (фактически заради 5 кутии цигари без бандерол), не последваха демонстрации, нито протести на гражданите срещу поредния брутален пример на полицейско насилие.
Нямаше такива и след съмненията около самоубийството на основния заподозрян за трагичната съдба на Мирослава от Перник. И двата случая предизвикаха медиен и политически отзвук, но не доведоха до оставки. Не мобилизираха обществото. Едни парламентарни комисии са появиха, но те са в полето на политическите маневри, а не на гражданска енергия. Какво попречи на хората да реагират срещу полицейското насилие и да защитят свещените параметри на собствената им свобода? Липсата на въображение или просто безразличие?

Единствената старателно охранявана свобода се оказа свободата, затворена в няколко инчовия екран на персоналните компютри. Хиляди българи излязоха да демонстрират срещу споразумението АСТА. Оказа се, че то събра хора от всички възрасти. Оказа се, че социалната мрежа е в състояние да мобилизира гражданите и да ги накара да протестират часове наред в най-големия студ. Оказа се също така, че такава мащабна реакция на избирателите е в състояние да накара избраните да се съобразят с волята им. България спря участието си в търговското споразумение за борба срещу фалшификатите - АСТА.  В края на седмицата впрочем е обявен втори протест на Гражданската инициатива “Не на АСТА” като част от световната реакция срещу въпросния документ с искане за окончателно отхвърляне на споразумението.

За свободата и всичките й измерения

Миналата година Протестиращият човек беше определен за личност на годината от списание "Тайм". За да защити свободата си с всичките й измерения, той окупира Арабския свят, Уолстрийт, улиците на Мадрид, Лондон, Париж.... Протестиращият човек скандираше на испански, английски, френски, руски, арабски... На български той едва сега започва да срича...