Защо българите пречат на здравния министър?

Защо българите пречат на здравния министър? Този въпрос ме измъчва, след като се запознах с предложенията на министерството на здравеопазването, отнасящи се с повишаването на данъчното бреме за всички работещи българи. Управляващите успокояват, че промените ще влязат в сила през 2020 г. Но в момента е известно, че след две години

ще плащаме още по-скъпо за лечение,

а няма да имаме гаранции, че в болниците ще получаваме по-добри грижи. В момента никой в здравното министерство не декларира, не казвам обещава или намеква, за отпадането на лимитите в болниците.

Осигуровката от 8%, която сега отива в Здравната каса, ще се запази, но се въвежда допълнителна, която ще е задължителна и ще отива в застрахователите. В момента се спряга, че всеки българин ще трябва да заделя по 12 лева месечно. Няма гаранция, че след две години няма да ни искат поне десет пъти повече, за да се застраховаме за лечение.

Предлаганият нов модел за здравно осигуряване слага край на солидарния модел. Изведнъж се казва на хората, които последните 20 години редовно са се осигурявали за здраве – кой платил, платил, но ще плащате още, ако искате да се лекувате. Не трябва да има таван за лечение за тези, които с години са се осигурявали за здраве.

В същото време има стотици държавни чиновници, които получават заплати над 1500 лева, но не дават и лев за здраве. Тяхното лечение се поема от всички работещи в частния сектор.

По този начин управляващите се опитват да запълнят дупката в бюджета.

Държавата прибра над 1 млрд. лева, които не стана ясно къде отидоха, заяви пред БНТ председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов.

Експерти отдавна бият тревога, че не се правят дългосрочни разчети в здравеопазването, не за една година дори – за 5, за 10, за 20 г. Няма ясен модел за заболеваемостта на населението, нито за възрастовата структура на населението, нито за доходите на населението, струва ли си да питаме дали някой е чул предвижданията за цените на лекарствата, на труда на лекарите, сестрите, санитарите и прочие. И на базата на това изчисляват колко трябва да бъде осигурителната премия, в случая здравната вноска и какъв обем от услуги може да се покрие с тези средства. При нас бюджетът се приема по следния модел - министърът на финансите казва – това остана тази година за здравеопазване, толкова ще са парите. И се вади ножицата за рязане.

В същото време въвеждането на задължителна здравна застраховка предвиждат промени в здравноосигурителния модел у нас, но и ножицата в ръцете на финансовия министър остава.

Само да припомним, че през 2010 г. сумата от 1,4 млрд. лева бе взета от резерва на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) от тогавашния финансов министър Симеон Дянков. Те бяха излишък и стояха на специална сметка в БНБ.

Пет години по-късно той призна, че е посегнал на тези 1,4 млрд. лв., за да плати пенсиите. Дефицитът бе голям и затова единият вариант бе да вземем външен заем, а другият – да използваме това, което е събрано в Касата, оправда се тогава Симеон Дянков.

Факт е, че 1,4 млрд. лв. бяха иззети от НЗОК и никой не мисли да ги връща в бюджета на Касата. Защо?! Ние сме виновни....

Държавата пак се скатава да плаща за здраве за чиновниците

Служители, на които сега държавата поема осигуровките, е предвидено сами да си доплащат тези 12 лв. За пенсионерите и социално слабите се правят разчети да се заделят около 400 млн. лв. от държавния бюджет, който да покрие разходите.

В момента няма отговор на въпроса кой ще плаща застраховката за децата. Ако бях циничен тип, бих казал, че „държавата ще го начука на родителите“...

Видно е, че продължава да подкрепя чиновниците с парите, събрани от всеки българин, който всяка сутрин или вечер отива на работа. Време е и чиновниците да си плащат за здраве, а не да използват нашите данъци.

Какво да кажем за онези 1,3 млн. души в работоспособна възраст, които не се трудят и не смятат да си търсят работа. Това показват статистическите данни на НСИ за последното тримесечие на миналата 2017 година. В същото време част от тях са потребители на здравни услуги. Сметката за лечението им остава в болниците, защото голяма част от този 1,3 млн. души не са правили вноски за здраве. Голяма част от тях са част от специфично малцинство, известно, че е потребител на социални и здравни услуги, без да плаща за тях.

Експертите посочват, че стъпките в реформите в здравеопазването трябва да водят до

демонополизация на НЗОК.

От 2006 г. Здравната каса е монополист. Така се стигна до сегашната ситуация на практика държавата да решава колко пари да се отпускат за лечение.

Именно постепенното одържавяване на касата и на практика все по-малката роля на управителя й за сметка на правомощията на Надзорния съвет на фонда най-вероятно са една от неизказаните гласно причини и за оставките на предишните управители на Касата. Продължителността на мандатите на управителите е около една година.

В същото време работещите българи няма да могат да избират къде да се лекуват. Те ще бъдат закрепостени към НЗОК.

Демонополизацията на Здравната каса и приемането на факта, че здравето струва пари ще е първата стъпка към решаването на проблемите. В противен случай се стига до сталинисткото предложение съсловните организации да не участват в договарянето на клиничните пътеки и всичко да се решава от здравния министър.

Ясно е, че идеята парите за здраве да не се управляват само от Касата е добра, но така разписана, поражда твърде много въпросителни и е спорно дали може да заработи, още повече пък успешно.

Защо българите пречат на здравния министър? Не!

Истинският въпрос не е за падането на лимите в болниците, а ние, като данъкоплатци, да прекрачим нашата граница на търпение.

Прекалено много стана на нашия гръб – чиновници, безработни, специфично малцинство и корупционни практики.

Само да припомним, че от създаването си бюджетът на НЗОК се увеличава с всяка година. Социологическите агенции обаче отчитат, че с всяка година българинът става по-недоволен от здравеопазването.

Нужно е да счупим монопола на НЗОК.

Статистиката показва, че близо 4 млрд. лева са нерегламентираните плащания в здравната система. Те отиват за корупция и за доплащания от страна на пациентите.

В същото време българският пациент е късно диагностициран. Въпреки това обаче той е един от най-скъпо доплащащите на ръка, независимо дали е здравно осигурен или не.

Вместо да се справи с този проблем здравният министър казва, че ще бърка по-дълбоко в джоба на българина.