Есента на партиарха

Публикувана: 1 Октомври, 2018 19:00
22 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3257
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Гласове
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Валентин Хаджийски за сайта „Гласове“

В заглавието няма грешка – нали Бойко Борисов е партиен главатар, партиарх. Слагачеството на Борисов пред Тръмп в ООН напомня слагачеството на Живков пред ранния Горбачов. И единият, и другият прочетоха в очите на събеседника „Мене, текел, фарес“.

Престъпникът винаги се завръщал на мястото на престъплението си. В тъжния залез на кариерата си Борисов се завърна в ООН – мястото на едно от най-крещящите му външнополитически престъпления срещу България.

Под диктовката на Меркел и с помощта на пионката си от „Дондуков“ 2 Плевнелиев и на външнополитическите си маши Д. Митов и Ст. Тафров преди точно две години той изнесе учебникарско показно как не бива да се прави многостранна дипломация.

Набеденият от придворната си пропаганда за „международник“ Борисов провали силния (и дотогава формално подкрепян и от него) български кандидат за генерален секретар на ООН с все още напълно реални шансове, пробутвайки успоредно абсурдна, неизбираема кандидатура на своя кадрова партийна лелка – и в процеса изтегляйки и кандидатурата ни за Съвета за сигурност на ООН, обърквайки и обезверявайки до невъзможност добросъвестните ни професионални дипломатически служители в ООН.

Огромния общонационален интерес в България по случая „Кристалина“ почувствах буквално като тежест на раменете си като скромен репортер за „Гласове“ в ООН – и тозчас си помислих, че работата на Борисов е спукана, както и излезе месец и нещо след това с убедителната победа на Радев.

Сега визитата на Борисов в ООН бе с много по-нисък профил, с желание да се хареса, да си провре главата сред хората, или където главата не влиза – опашката. И огромният сатиричен отклик в социалните медии на Ганьовските му антики, на снимките и монтажите с келнерската стойка пред Тръмп, отново идват да покажат, че „момчето си отива“ – и този път завинаги.

Сюррелистичното решение на един кадрови наркотрафикант, разобличен от ЦРУ, американски медии и изтекла от „Уикилийкс“ телеграма на американски посланик в София, да дойде да се ръкува с Тръмп тъкмо на ООН-среща на най-високо равнище по наркотрафика, мери ръст с деянията на средновековните пирати, купили си на стари години титли на епископи и папи.

Както и да е, със слушалка на ухото, Борисов чу речта на Тръмп пред ООН – но какво запомни от нея? Че „тия дето искали руски газ“, като Меркел и Ердоган, „щели да имат проблеми“. Тръмп наистина каза и това, и много други неща.

Но човек с реално завършено средно образование и със средни аналитични способности (и двете не се отнасят за Борисов) би могъл да отсее основното в речта му – а то е, че:

„Америка винаги ще действа съобразно нашия национален интерес... Америка се управлява от американци. Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме идеологията на патриотизма... Никога няма да предадем суверенитета на Америка на една неизбрана, безотчетна глобална бюрокрация.. По целия свят отговорните държави трябва да се защитават от заплахите за суверенитета си не само от претенциите за глобално правителство, но и от другите форми на принуда и господство.“

Тези думи е добре да се изпишат със златни букви на стената на пленарната зала на Народното събрание. Без значение, че Тръмп очевидно ги тълкува като отнасящи се само за САЩ, хората с интелект, малко по-развит от Борисовия, могат да направят аналогията със своите собствени страни. Национализмът е лесен за разбиране, еднакъв по форма за всички и страшно заразителен.

Преди повече от два века Наполеон проектира амбициите на френския национализъм над цяла тогавашна Европа, но другите европейски нации го разбраха превратно – и всяка залегна над своя собствен национализъм. Немците – над немския, италианците – над италианския, та накрая и българите – над българския. Наполеон просто срина старите авторитети, корони, династии и папи, и издигна авторитета на нацията.

Така и речите и хаотичните действия на Тръмп реално рушат оня банкрутирал международен ред, срещу който се опълчи и Путин в Крим, Донбас и Сирия, и повечето другите непослушни на Вашингтон лидери, които в САЩ наричат rogue и наказват със санкции.

Тръмп руши основите на международния ред, извикал на живот Борисов.

Ето, и Меркел е пътник вече дори и за пропагандистите от DW.

Следователно и Борисов е свършен.

Той го усеща, макар да не може да си го обясни с ограничения си умствен капацитет. Може би дори още се надява на нещо, да остане на власт, значи и на свобода.

Как точно ще стане свалянето му от власт – предстои да видим. И от страна на Радев, и вече и от БСП чуваме някои окуражителни звуци. Хората в България, с изключение на най-умствено ощетените и най-корумпираните или пък най-тежко зависимите за оцеляването си от режима, вече открито и гръмогласно роптаят.

Но с Борисов свършва само една мрачна ера в българската история (дано не е последната!), а не „глобализмът“ въобще.

Трябва много внимателно да разграничаваме обективното, т.е. независещото от волята на елитите и държавните ръководства, от субективното – това, което зависи от волята на елитите и правителствата и значи може да се промени чрез персонална смяна на тези елити и ръководства или с преориентацията им към други цели.

Интернационализцията на живота, капитала, труда, пазарите, информацията... и в по-малка степен и на човешките „ресурси“, са обективни явления, обусловени от развитието на „производителните сили“, техниката и квалификацията на хората.

Но това, което е субективно и може да се промени с нови политически решения, международни договори и национални закони, е в чий интерес да се развива интернационализацията на живота и икономиката – в интерес на всички, или на голямото мнозинство хора на Земята, или само в интерес на „инвеститорите“, т.е. на едрия западен капитал, и на „потребителите“, и против интереса на трудещите се, на децата, семействата, младите и старите хора, на бедните страни и на регионите.

Същото се отнася и за ЕС. Повечето програми на ЕС, въведени в интерес на „инвеститорите“ и „потребителите“, работят против интереса на мнозинството жители на страните-членки. Но премахването на тези програми, в т.ч. и на еврото, няма да премахне обективната основа на европейската интеграция. Тя трябва да продължи, но по друг начин.

Този друг начин, разбира се, ще е непосредствено свързан със социализма. Приказките на Тръмп и десницата срещу социализма по принцип са изключително вредни, защото, ако се отхвърли социалистическата алтернатива (примерно нещо от рода на американския Ню Дийл от 30-те години), при сегашната ситуация в Европа неизбежно ще се наложи алтернативата на Германия от 30-те години.

Сегашните масови протестни движения в Европа и тяхното управление – като на Орбан в Унгария – си поставят засега предимно „социалистически“ задачи, но не са имунизирани срещу повторение на събитията в Германия от 30-те години. Дефлацията, предизвикана от остеритета на еврото, в комбинация с мигрантската и демографската криза и натиска върху системите за социална сигурност и отгоре, и отдолу, ще тласкат Стария континент в тази посока. Наистина сега хората в Европа са много по-добре осигурени материално отпреди 80 години, но са и политически много по-малко зрели.

Социализмът обаче също няма само национални измерения. Като казваме, че национално отговорните правителства трябва да ограничат трансграничния разгул на капиталите и да заздравят националните социални мрежи за сигурност, не бива да забравяме, че има и стратегически важни социалистически мерки, осъществими само едновременно във всички страни на даден регион, или дори глобално.

Такива мерки са например данъчните реформи, препоръчвани от водещите световни икономисти за намаляване на икономическото неравенство – главният социален проблем на съвременната икономика.

Да, за слабостта на социалистите в цяла Европа освен липсата им на активна социалистическа политика голямо значение има и масираната пропаганда срещу социалната държава („евросклерозата“) от края на 80-те години до днес, в която повярваха стотици милиони, в това число и в бедните европейски страни и в България. Според догмите на тази пропаганда социалната държава не само води до банкрут на публичните финанси, но и повишава безработицата – затруднява наемането и уволняването на работници, намалява интереса на безработните да търсят и приемат работа и т.н. А и мигрантската криза притури доста съчки в огъня.

Но съвременните икономически изследвания показват на всяка крачка, че тя е наистина куха дясна пропаганда. Кога ли ще дойде времето на истината?

Но тези въпроси са ни сякаш някак по-далечни, сега в България належаща е цивилизационната революция – очистването на страната от отровната плесен на ГЕРБ. Революцията е във въздуха.



България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.