Срам ме е от японския самурай, бил се за свободата ни

Kакто вероятно сте разбрали от новините – българи оскверниха Мемориала на мира в Хирошима, Япония, като изписаха със спрей „Локо София“ на един от паметниците. Мемориалът на мира в Хирошима е в памет на жертвите от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война. Броят на жертвите от тези бомбардировки е между 150 000 и 240 000 души. И точно там, на мемориала - „Локо София“.

Сега какво да кажа? Мога да кажа, че ме е срам. Срам ме е от постъпката на тия горди железничари, защото и аз като тях съм българин. Но сега аз на тях няма какво да кажа. Ако кажа, ще е нещо цинично.
По-скоро, като всеки българин, съм длъжен да поднеса извинения към японския народ. Защото не всички българи сме като ония от „Локо София“ и това петно не може да стои върху всички българи. Сега, аз не знам до колко японци ще достигне това извинение, но дори и до един японец да достигне, пак си заслужава.

Всъщност, като се замисля, извинението си заслужава и заради паметта към житейската история на точно един японец – Сейго Ямадзава - японският самурай, който приема за свой дълг да се бие, забележете - в дивизията на генерал Скобелев при атаката на Плевенската крепост по време на Руско-турската освободителна война. Да се бие за освобождението на всички българи.

Mислех, мислех какво точно да бъде извинението и реших, че най-доброто извинение ще е една японска песен, изпята от българина Борис Солтарийски и изсвирена от българите от „Ку-ку бенд“.
Но това не е просто песен. Това е една много специална песен. Казва се „Shima Uta” („Островна песен“) и е известна още като японската песен на мира. Нейн автор е Кадзуфуми Миядзава и тя е написана в памет на жертвите от Битката за остров Окинава през Втората световна война между армиите на САЩ и Япония. В японската песен на мира се пее за раздялата между мъж и жена. Раздяла, която не е искана, но не може да бъде избегната.