Съюз между цинизма, лицемерието и кражбата

Коментар на Георги Георгиев

Ако Валери Симеонов остане вицепремиер след изказването си за „кресливите майки“ и „уж болните деца“, отговорността за случилото се трябва да бъде поета пряко от Бойко Борисов. Независимо какви споразумения са подписвали гербери и патриотчета, над всичко стои Конституцията, която държи отговорен министър- председателя по отношение на персоналния състав и структурата на Министерския съвет. Това е формалната част от въпроса. А сега политическата. Когато един министър-председател се крие зад коалиционните си договорки, като игнорира обществените настроения, той трябва да заплати политическата цена за своето страхливо поведение. Която трябва да се изрази под формата на спад на личния му рейтинг и този на партията му.

За да не позволят това да се случи, ГЕРБ вече се опитват да изместят фокуса на скандала. От въпроса защо възглавяват управление и що за управление е това, при което Симеонов е вицепремиер, те отново ни убеждават в ползите от стабилността. В името на която трябва да се пренебрегва всяка проява на властови цинизъм, корупция и лицемерие.

Вторият им прийом се заключава в дискретния им опит да се разграничат от малките си коалиционни парньори. Борисов побърза да се извини за думите на заместника си, не за да му окаже „първа политическа“ помощ, а за да покаже на обществото, но и на подконтролната си медийна глутница, че В. Симеонов не се ползва от неговата защита.

И независимо дали вицепремиерът ще бъде принуден да напусне кабинета или ще остане в него, независимо дали ще промени поведението си, или ще продължи да бъде още по-нагъл, с политическата му значимост е вече свършено. Той сам си причини, но и му причиниха демонизиране, което за в бъдеще го обрича да бъде или политически отшелник, или политически шут.

От друга страна, за ГЕРБ е изключително изгодно Обединените патриоти да бъдат максимално разделени помежду си и мразени от обществото, за да бъдат ползвани като полезните идиоти и преданите слуги от Бойко Борисов. И наистина нямаше нищо по-жалко от картината как Каракачанов опрощава Симеонов при липсата на Сидеров.
Зрелището само показа едни колкото ояли се, толкова и ненаситни за още власт две патриотчета, готови на всичко, само и само да не изпуснат вицепремиерските си местенца. Те ще крепят управлението наистина до края. Дори и да експоадират от собствената си лакомия. А тъкмо такива юнаци му трябват на Борисов.

Самият премиер, преминал през множество скандали, къде–къде по-големи и сътворени лично от него, засега е зареден с оптимизъм, че не само ще преодолее кризата, но и ще извлече дивиденти от нея. Дали е прав ще покажат електоралните изледвания.

По-притеснителна е останалата подкрепа, която получи Валери Симеонов. Специално от страна на българските работодатели. Със своите изказвания те оголиха уродливото лице на българските елити, които виждат в политическия цинизъм естествен съюзник на безкрайната си алчност. В името на запазване на днешния режим на обществени поръчки те с готовност влизат в ролята на патерица на управлението, а пък ако им внесат наистина половин милион гастербайтери, те ще се превърнат и в негов бич.

Симбиозата между настоящата власт и бизнеса показа наличието на гигантско задкулисие, почиващо колкото върху арогантността, толкова и върху престъпни схеми. Там се крие до голяма степен електоралната мощ на ГЕРБ, но и там се генерира деградацията на политическия ни живот.

Което прави много труден демонтажа от властта не само на ГЕРБ, но и на герберщината. Тя си е създала норми на поведение, натрупала е финансови и медийни ресурси, разполага със значителен брой „крепостни политически селяни“ и е настървена до крайност да държи властта. Нищо чудно тя да се окаже ядрото и на бъдещата алтернатива“ на ГЕРБ.

Ако е възможно тази паплач да бъде изметена от живота ни, не е достатъчно просто да бъде свалена от власт. Тя трябва да бъде тотално дискредитирана в общественото ни съзнание и ако има някаква полза от изцепките на Симеонов, то тя е, че те работят в подобна насока.