Валери Симеонов: Животът у нас стана имитация на държавност

Валери Симеонов, бивш вицепремиер и бивш заместник председател на Народното събрание, бивш председател на Националния фронт за спасение на България, който на конгреса в Златоград се преименува в „Силна България“

Водещ: В скандали, шеги и закачки изминаха 60 дни от управлението на промяната. Какво ни поднесе тя – икономически проблеми, високи цени и инфлация, която върви към двуцифрено число, набор от всеобхватни кризи, коя от коя все по-нерешени. Тези проблеми с нечувано единодушие от 2012 година насам изброяват на първо място сред тревогите си българите. Как възприема тези 60 дни нашият гост, бившият вицепремиер и бивш заместник председател на Народното събрание, бивш председател на Националния фронт за спасение на България Валери Симеонов. Г-н Симеонов, как оценявате тези 60 дни на новото правителство?

Валери Симеонов: Определено най-общо може да се каже, че не е това, което очакваха избирателите, което очакваха избирателите на партиите, които сформират мнозинството в Народното събрание, защото сред останалите не можем да твърдим, че е имало някакви очаквания сериозни. От друга страна, пак ще направя в началото уговорката, че аз съм привърженик на все пак някаква политическа етика и редно би било да се изчакат 100 дни, защото хората, които формираха правителството, хората, които формираха Народното събрание, в голямата си част буквално влязоха от улицата, така може да се каже. Те нямат необходимия опит, нямат представа за работата на администрацията, и както на всеки човек, би трябвало да им се даде някакъв толеранс, в който да се запознаят с преките си ангажименти и задължения. Така че най-общо казано резултатът за първите 60 дена не е обнадеждаващ, но все пак аз предлагам да се изчакат тези стандартни 100 дни, което е нещо като един наложен международен стандарт, и тогава да се направят по-сериозни анализи от резултатите на управлението.

Водещ: Г-н Симеонов, все пак предлагам да помогнете с няколко съвети – къде виждате най-сериозните дефицити и къде трябва да бъде подсилено управлението?

Валери Симеонов: За управлението в голямата степен това са нови хора, които определено не са компетентни. Мен ме притеснява и липсата на най-обща политическа култура в това, което виждаме в работата на Народното събрание, плюс опитите за обсебване на цялата власт, което пък се извършва в административен аспект от изпълнителната власт. Би трябвало това самочувствие да се посмири, макар че в по-голямата част това са по-млади хора, които поеха политическата щафета от предното управление, но все пак очаквах да има една по-добра познаваемост на процесите, по-голяма отговорност ако щете, защото точно отговорността към настоящия момент е нещо, което куца и което се вижда. И тази отговорност липсва при справянето с всички сериозни кризи. Като се започне на първо място с кризата, свързана с Ковид-19. Налице е едно абдикиране на държавата. Това може би трябва да се отчете като най-голяма слабост като цяло в глобален план – липсва държавата. При предприемането на мерките какво ми направи на мен впечатление: от 13 декември досега, за съжаление, и служебните правителства страдаха от този порок, изцяло се бяга от отговорността за взимането на необходимите мерки за ограничаването на разпространението на пандемията. Ние виждаме, че Министерството на здравеопазването, Министерство на образованието, като цяло цялата изпълнителна власт, Министерскят съвет не предприемат никакви мерки. Предприемат се някакви плахи мерки, но няма никакъв контрол никъде. Аз мисля, че на всички ни е ясно, че в момента и в молове, и навсякъде, където трябваше да се проверяват сертификатите, всичко се прави фиктивно, всичко е имитация, и всички са имитатори, в резултат на което ние имаме по 100 жертви на ден, понякога и повече. Но отвратителното в случая е това, че цялата тази държавна администрация, министерствата, които изброих, и Министерският съвет прехвърлят отговорността на по-долно ниво. Прехвърлят го на областно ниво, Министерство на образованието прехвърля отговорността на директорите, и тук става един от най-отвратителните процеси, на който сме свидетели: разделянето на обществото, защото директорите не поемат отговорността, а прехвърлят решението, представете си, на класовете да решат. Родителите в отделните класове да решат, и ако има над 50% желаещи да учат, те тогава ще учат. Ами аз питам, тогава защо плащаме данъци, защо тогава има държавна администрация, ами дайте тогава да закрием тези министерства и на здравеопазването, и на образованието, тъй като те не вършат това, за което взимат заплата и за което са назначени, а прехвърлят отговорността на най-ниско ниво – на отделния човек. Извинявайте, смисълът на съществуването на държавата и на демокрацията е точно това: да се грижи, да опазва здравето, живота, имуществото на гражданите. И след като една държава не го прави, за какво съществува тази държава? Ето тази липса на отговорност може би е най-шокираща. Неприятно шокираща бих казал.

Водещ: Рибата се вмирисва откъм главата. Челният пример на държавните мъже води до нелепо подражание и заразява с нихилизъм. Вие имате ли рецепта за решение?

Валери Симеонов: Рецептата във всички случаи трябва да бъде заложена в самия модел на парламентарната демокрация, в съществуването на различните независими институции. И тези независими институции да се контролират заедно, като по този начин гарантират баланса в обществено-политическия живот и икономическия също. Какво да ви кажа? За вмирисване от главата може да се говори още от времето на ГЕРБ – всички сме свидетели на тези разкрития, които бяха направени, свързани с предварително, авансово заплащане на магистрали и какво ли още не. За съжаление, този модел не бих казал, че е нов, той е 30-годишен. Трябва да се намери малко може би повече отговорност, малко повече съвест, малко повече патриотизъм, ако щете да има, защото липсата на пряко водени от патриотичната кауза в парламента също е много лошо. Липсата на патриоти в Народното събрание някак си откъсва законодателната власт от отговорността към традиции, към бъдеще и т.н. Някак си всичко се превръща в битка на отделни групи, на отделни части от обществото с различни политически убеждения или с различни по-скоро икономически мераци.

Водещ: Битка на лобита?

Валери Симеонов: Точно.

Водещ: А това поражда дефицити на управленска решителност от една страна, от друга загърбва изцяло националните каузи, които всъщност обуславят националният интерес.

Валери Симеонов: Така е, и не на последно място прави едно управление до голямо степен импотентно, като го лишава от смелостта за решаване на тежките проблеми на обществото. Значи, тук не се правят реформи, никакви реформи. Нали това управление дойде в името на реформиране на старите недодялани корумпирани системи? Къде са реформите? Аз не виждам никакви реформи, нито в икономиката, нито дори най-плах опит за реформа в здравеопазването – една от най-тежките и неизбежни реформи, колкото и никой да не иска да се занимава. Всеки се бори да изглежда добре, гледа да не дразни никаква част от обществото, а това няма как да стане, просто няма как да угодиш на всички. И всичко се свежда до популистко поведение, прехвърляне на топката и отговорността към старите управляващи. По този начин България няма никакво бъдеще, не само светло, а никакво. Да вземем например актуалната тема с бюджета през последните дни – виждате, как се раздува бюджетът на Здравната каса, продължават да се дават пари за кражби, за крадене брутално. Човешкият живот продължава да бъде стока, той продължава да бъде разменна монета срещу облагодетелстването на определени лобита. Вече не се облагодетелства само фармацевтичното, но за съжаление и лекарското лоби, което пък включва лобито на частните болници, лобито на високо платените управителни съвети на държавни болници и т.н. – това облагодетелстване, раздуването на цените на пътеките, липсата на каквито и да било промени, взети заедно създават възможност да продължава едно наливане на вода в пробита каца, в издънена каца. То същото е накъдето и да погледнете: абсолютно никакви реформи нямаме и не виждаме в системата на вътрешната сигурност и в Министерство на вътрешните работи. Същото е положението и с образованието. Кога най-сетне някой ще изрече истинските проблеми там, кога най-сетне ще се изправи някой политик и ще каже: системата трябва да работи така, че децата да не ходят на частни уроци. Защо, по дяволите, ходят на училище, след като от там учителят ги насочва към частния урок? Защо образованието до такава степен е неефективно? Защо тогава се вдигат заплатите – вече двойно и повече се вдигнаха заплатите на учителите? Естествено, аз няма да кажа лоша дума срещу отговорните и съвестни представители на този бранш, но в края на краищата масова практика е, че в училище не се научават знанията, а който иска допълнително да научи повече, ходи и дава пари на частни уроци.

Водещ: На същия учител, който не го е научил в клас.

Валери Симеонов: Естествено. Същото нещо е и с лекаря, който от кабинета в държавната болница го праща в частния си кабинет. Ами защо въобще им се дава това право въобще? Разбирате ли? И пак се връщам на първоначалната си мисъл, че животът стана имитация на държавност. И в тази имитирана държавност, за съжаление, всички станаха имитатори. Никой не назовава проблемите с истинските им имена, никой не се бори за тяхното решаване. Във всяка система, където и да се обърнем, има едно бягане, едно дезертиране от поемането на отговорност. Никой не иска да поеме отговорност, никой не иска да бъде лош. Всеки гледа на политиката, особено в последните тук години след първоначалния възторг, примерно до 1997 година, но оттогава като че ли всеки влиза в политиката, защото търси начин да взема пари без да работи. Е, докога това? И за съжаление, тази проказа слиза на все по-ниско ниво. Никой не говори на децата си, поне не съм чул, извинявайте, но в медиите, в масовите форуми да се говори, че основната добродетел е трудолюбието, че чрез труда се постига в живота всичко.

Водещ: На трудолюбието, г-н Симеонов, днес се гледа като на порок. Трудолюбивият е някакъв будала, който нещо си хамалува, докато тарикатът е готиният шмекер, който прецаква другите с парите.

Валери Симеонов: Така е. Да, но работата на политиците, на държавниците, на отговорните хора е да обясняват, че не може непрекъснато да се раздуват социалните бюджети, което и сега го виждаме и при последния бюджет. Не може да се насърчава паразитстването, защото в крайна сметка тези пари идват от данъците на работещите хора – и слава Богу, че още ги има. И вместо държавата да се занимава да увеличава помощите за отопление, за безработица и за не знам си какви други социални помощи под претекста, че с това се борим срещу пандемията, което е абсолютен нонсенс, тя трябва да насърчава инициативните българи, защото те дават данъците, а не тези, които се редят на социални помощи и на всякакви други облаги, или пък които се борят за повишаване, за субсидии и какво ли не на техните браншове. И държавата, ако иска действително да се справя с проблемите от пандемията, които са основно икономически, естествено, след като се вземат съответните, свързани със здравето, но веднага след здравеопазването идва икономиката, която е потърпевша от пандемията, то тук трябва да се предприемат мерки, които не да насърчават стоенето, не бива да насърчават неработенето, а обратно – да насърчават тези, които произвеждат, тези, които изнасят, особено тези, които изнасят, тези, които се преориентират в бизнеса. Защото за трета година вече в края на краищата държавата по никакъв начин не стимулира преквалификацията, като говорим не на обикновения работник, а на работодателите. Не насърчава тия работодатели, които смело предприемат и влизат в нови бизнеси, които са съобразени примерно с новата обстановка. Гъвкавостта на бизнеса, на инициативния човек – тя трябва да се насърчава. За това нещо не се дават пари. Дават се 60:40, за да държиш работници, които не работят. Е що за глупост е това?! И тая мярка продължава. Категорично заявявам, че това е абсолютно неефективна мярка. И така нататък.

Водещ: Защо разточителният бюджет, който мина на първо четене, е наричан „бюджет на края на бедността“? Какъв е тоя край да се раздават пари и тая каса без дъно докога ще съществува? И няма ли да се разпадне в един момент?

Валери Симеонов: Тук има две гледни точки. Едната е тази на отговорните финансисти, каквито имаше предното управление в лицето на Владислав Горанов и на Кирил Ананиев. Те трудно даваха пари. Това е едната гледна точка. Защото това е отговорното мислене на финансистите, които не искат да обременят следващите поколения. От друга страна, другата гледна точка обаче е тази на така наречените развити държави, които по правило имат в пъти по-големи задължения на глава от населението, отколкото България. С други думи, решавай проблемите с пари на кредит, пък някога ще ги връщаш. Естествено, случаи на фалирала държава почти няма досега на световен план. Така че може и такъв подход да се използва. Най-верният за мен подход е смесеният. ВЗимаш заем, когато не ти стигат парите за определена дейност или за решаването на някакъв финансов тежък проблем, какъвто например са пенсиите в България, и несъответствието на пенсиите, не само на минималната, а и като цяло на пенсиите на положения труд и изискването за достойни старини.

Водещ: Когато вие в Националния фронт за спасение на България започнахте борбата за увеличаване на пенсиите, на вас гледаха с пренебрежение, а сега всички политици от всички партии не могат да се спрат да се надпреварват с това.

Валери Симеонов: Точно така. Аз съм горд, че в четиригодишния период успяхме – смея да се лаская, че поставихме акцента върху пенсиите, които никой дотогава не им обръщаше внимание, още от времето на Иван Костов, когато беше направена една реформа – след това пенсиите си вървяха по Швейцарското правило, никой не смееше да предприеме или да пипне каквото и да било, под претекста, че едва ли не ще разбутаме системата. Само че ние успяхме да наложим много трудно на нашия голям партньор ГЕРБ – успяхме да им наложим това повишаване на пенсиите. Сега някак си стана като масов рефрен. Всяка нова политическа сила говори за повишаване на пенсиите. И това не е лошо, защото искам да припомня, че 2017 година средните пенсии на българските пенсионери бяха по-ниски и от тези в Косово и в Албания. България беше с най-ниски пенсии. Сега вече не е така, отлепихме се от дъното. И за такива цели, решаването на такъв тежък финансов проблем, защото пенсиите гълтат, знаете, много пари – сега са към 700-800 милиона пак за поредното повишаване. Е, за това нещо може да се тегли кредит. Но да се тегли кредит за щяло и нещяло и да се раздават пари на калпак – не, аз не мисля, че това е отговорна политика на държавник въобще. Това не го одобрявам – да се теглят кредити, за да се увеличават помощи и какво ли още не, благи думи, които галят слуха на всички, които са свикнали да живеят на гърба на другите. Не е това начинът. Това е развращаване.

Водещ: Произвеждаме народ от готованковци?

Валери Симеонов: Точно така, от мрънкащи, недоволни готованковци, завистливи, мразещи. И в крайна сметка пътят, по който върви като цяло българската нация, е за съжаление надолу.

Водещ: Вие правилно отбелязахте, че в парламента се усеща много остър дефицит, усеща се необходимост от присъствие на патриотична сила. Какво ще предприемете? Вие преименувахте Националния фронт в „Силна България“, но как ще изградите един патриотичен бъдещ проект, който да има място в бъдещ парламент, защото по всички наблюдения, животът на 47-ото Народно събрание няма да е продължителен?

Валери Симеонов: Ние ще продължаваме да правим това, което сме правили – да търсим съмишленици, да обясняваме, да търсим разбиране, въпреки че самите резултати от нашата дейност показват, че този път явно не е печеливш или не е перспективен в един силно потребителски такъв свят. Силно популистки. Но ние сме такива, ще си останем такива и ще продължаваме да търсим резултатност в работата, а не приказки, защото това, което ние сме оставили зад себе си, действително са сериозни промени, които тласнаха обществото да мисли в друга посока: като минете през шума, през хазарта, през пенсиите, през подпомагането на дребния и средния бизнес, което всички го афишират в програмите си, но остава само в програмите им. Защото не го разбират малкия и среден бизнес, защото не са хора от бизнеса, докато ние бяхме хора от бизнеса. Подпомагането на българските общности в чужбина – никой в момента почти нищо не прави, с изключение на вицепрезидента Илияна Йотова, защото тя още от самото начало се потопи в тая тема. Само че една птичка пролет не прави. Нашите общности гледат на Майка България с очакване, с любов, а тук няма на кой да обясниш, че примерно в Украйна живеят 400 000 българи. На кой да го обясним това нещо? На министър-председателя, на министъра на финансите – че тези 400 000 българи имат тежките проблеми за решаване и няма на кой да се облегнат? Че ние в момента нямаме даже стратегическа програма какво ще стане, ако тръгне тази война между Русия и Украйна, какво ще стане с нашите българи. Ние даваме ли си сметка, че най-логичното поведение, тяхно, ще бъде да се насочат към родината майка, да емигрират? Е, как ще посрещнем тези братя и сестри, имаме ли някаква готовност, имаме ли някаква програма, държавна, някой мислил ли е върху това? Къде ще живеят тези хора, по какъв начин ще бъдат включени в трудовия пазар?

Водещ: С какво ще живеят – те не могат да стоят на фотосинтеза.

Валери Симеонов: Ами да. Някой в перспектива мисли ли ги тези неща? Напротив. Една никаква позиция – както на министър-председателя, така на военния министър, който по-скоро говори като, извинявайте, руски агент, отколкото като български патриот. Никаква позиция. България – тя насърчавала решаването на проблемите без война, на търсене на разбирателство. Като че ли някоя друга държава би казала нещо друго. И зад тоя шаблон фактически се избягва поемането на отговорност, зад тоя шаблон се крие липсата на каквато и да било стратегическа политика на България, стратегия – изградена, съгласувана, по която българските институции, българското общество трябва да търси консенсус. Е, какво от това, че повечето от населението били русофили. Е, какво като са?! Голяма работа като са. Утре, ако Русия посегне на териториалната цялост на България, пак русофили ли ще бъдат? Напротив, България си има нейното място в Северноатлантическия блок и като член на този пакт трябва да изпълнява своите задължения, и то само през тая призма. Какви са тия аморфни изказвания, някакви обтекаеми олигавени приказки, от които не можеш да разбереш, каква е позицията. Същата работа, както сега с Македония. Същата работа, както правилно беше определено като прибързано посещение на Кирил Петков в Македония, с прибързаното посещение в Сърбия. Отива в Сърбия – да не обели дума за проблемите, тежките проблеми и асимилацията на българската общност в Западните покрайнини, на българската диаспора, която Сърбия умишлено, целенасочено унищожава, унищожава, унищожава, унищожава. За какво ще говорят друго, ако не на първо място за това?! За присъединяване към Европейския съюз седнал да ми говори нашият министър-председател при положение, че самата Сърбия напоследък въобще няма никакво желание да се присъединява. От 22 глави е затворила две. Две. Неадекватно е поведението на нашия премиер. Неадекватно до срам.

Водещ: Говори за „стратегическо партньорство“, при положение, че ние сме НАТО, а Сърбия клони към Евразия.

Валери Симеонов: Да, да. Сърбия е република на Съветския съюз – това мога да ви кажа. Защото се занимава с всички тези подли кагебейски операции, които провеждаха по време на изборите на ръководства на малцинствата и специално от страна на българското малцинство. И ние отиваме да се прегръщаме с тях. Същата работа с Македония. При положение че веднъж сме изрази твърда политика, даваме ли си сметка, че в момента, въпреки че не ми е симпатичен, но единствено президентът заема някаква позиция – и слава Богу, че я заема и отстоява. Нищо не остана от последователната позиция на предното управление, нищо не остана. Остана само президентът и слава Богу, че той все още държи. Всички други се гърчат, говорят ми за икономическо сдружаване, говорят ми за самолети. Ами хубаво, хайде сега – самолетът, като тръгне, ще видя, колко ще се напълни тоя самолет, след като с кола, като се качиш, ще може да отидеш по-бързо, отколкото да изчакаш проверките, качването на самолета и слизането, и прочие, и паспортни проверки. Глупости, глупости, глупости.

Водещ: Като обобщение, с какво се сдобихме? С номенклатури в конюнктура?

Валери Симеонов: В общи линии, да, добре заметнати с плаща на популизма, добре загръщайки се с плаща на популизма. С други думи, с липса на каквато и да било държавническа отговорност. Държавничество – няма го това.

Водещ: Г-н Симеонов, няма ли да потърсите съмишленици в консервативния, в центристкия сектор, за направите общ блок за следващи избори – блок, който да поведе България?

Валери Симеонов: Благодаря за пожеланието, но при положение, че по-голямата част от така наречените „патриотични партии“ всъщност са създадени, изградени и поддържани от руски „патриоти”, разбирате, че за такова обединение трудно може да се говори. Но каквото можем да направим, ще го направим. Ние сме поне смели хора и мисля, че сме го доказали. Така че с българското знаме – напред.