Ядрена война или едно безкрайно въоръжаване?

Главната цел на американската позиция без съмнение е въвличането на Руската федерация, на Европа, а и на целия свят в изтощителна военна надпревара. Доналд Тръмп недвусмислено заяви, че САЩ могат да си го позволят, тъй като са най-богатата страна в света!

Публикувана: 4 Ноември, 2018 13:11
22 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3045
Ядрена война или едно безкрайно въоръжаване?
Установки РС-24 Ярс, Снимка: БТА/АР
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Епицентър
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Горан Симеонов е роден през 1946 г. в София. Председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса (АРЗ). От 70-те години работи в Първо главно управление на ДС (външното разузнаване). Напуска службата в началото на 90-те. Статията е предоставена на "Епицентър".

Изправен ли е светът пред дилемата ядрена война или безкрайна надпревара във въоръженията?

Това е въпрос, който анализаторите си задават след решението на САЩ да напуснат Договора за ликвидиране на ядрените оръжия, подписан с Москва през 1987 г.

Докато в началото на 2018-а прогнозите натежаваха в посока нова Студена война, последните действия на американската администрация, без всякаво съмнение показват стремеж да бъдат анулирани постепенно всички досегашни ограничения в сферата на ядрените оръжия, което ще означава един нов етап на двустранните отношения с Русия в тази сфера.

Очевидно, чрез едностранното излизане на САЩ от Договора за ликвидирането на ракетите със среден и малък обсег на действие основната им цел е да бъде включена Европа в нова ядрена блокада на Руската федерация, в нов рунд на ядрена надпревара. За да стане по-ясно, нека поясним, че посоченият договор, подписан на 8 декември 1987 година между Рейгън и Горбачов създаде възможности да бъдат унищожени всички комплекси балистични и крилати ракети с наземно базиране със среден (от 1000 до 5500 км) и малък (от 500 до 1000 км) радиус.

Договорът включва задължението двете страни да не произвеждат, изпитват и разполагат този тип ракети. Съвършено ясно става, че най-облагодетелствана от този договор бе Европа, тъй като при евентуален сблъсък този тип ракети не биха били използвани в европейския театър на военните действия.

В публичното пространство понастоящем и САЩ, и Руската федерация се обвиняват за извършени нарушения на Договора за ракетите със малък и среден обсег на действие. В обвиненията си САЩ твърдят, че в нарушение на договора руските военни разработват, изпитват и даже са поставили на постоянно бойно дежурство усъвършенствана „тайнствена” крилата ракета с обсег над 500 км. Претенциите на Русия пък са, че американските военни могат да използват в разположената си в Европа, непосредствено до границите на Русия противоракетна система „Мк-41”, крилати ракети не само с отбранителна, но и с нападателна цел. Освен това САЩ засилват производството на нападателни безпилотници, които формално попадат под действието на договора.

Всъщност, големият проблем се състои в различния подход на страните за евентуално разрешаване на противоречията им по договора. Докато руската страна проявява готовност да представи документални доказателства за обвиненията си и същевременно предлага да се седне на масата за разговори, САЩ категорично отказват да посочат доказателствата си, тъй като, видите ли, разкриването на тази информация би заплашило методите на работа на американските специални служби!

Между впрочем, този стил на обвинения към Русия без доказателства напоследък не е нещо ново. Такива бяха обвиненията и във връзка с „използването” на химически оръжия в Сирия, с „военната агресия” в Донбас, с „отравянето” на семейство Скрипал и като цяло във връзка с „основателните” причини за наложените от САЩ санкции.

На сегашния етап твърде обезпокоителни са най-големите военни маневри на НАТО, след Студената война, провеждащи се в момента в Норвегия. В тях участват около 50 000 военнослужещи от 29-те страни-членки, плюс Швеция и Финландия. Взимат участие и 65 кораба, 150 летателни апарата, 10 000 танка и др. Към групировката се присъединява и американския самолетоносач „Хари Труман”. Задачите, които се отработват, включват възстановяване суверенитета на скандинавската държава след атаката на „въображаем агресор”. След приетата нова ядрена стратегия на САЩ, в която изрично се упоменават Русия и Китай, съвсем логично е агресията да идва от Изтока. Руската федерация също проведе неотдавна едни от най-големите си маневри, съвместно с китайски и монголски войски в Сибир. Въобще на война като на война!

Ако потърсим логика в американската позиция, главната цел без съмнение е въвличането на Руската федерация, на Европа, а и на целия свят в изтощителна военна надпревара. Доналд Тръмп недвусмислено заяви, че САЩ могат да си го позволят, тъй като са най-богатата страна в света! Що се отнася за Европа, тя ще бъде основният потърпевш, защото сраженията с ракетите с малък и среден обсег ще се водят на нейна територия. Президентът Путин съвсем недвусмислено заяви, че европейските държави, на чиято територия се разполага ядрено оръжие, без изключения ще станат обект на руски ответен удар. Това се отнася и за нашата страна, при условие, че се включи в ядрената блокада на НАТО.

В крайна сметка и най-беглият анализ на външнополитическата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп за първенстващата роля на САЩ в света, показва, че за да бъдеш приятел обезателно трябва да купуваш американското оръжие или шистовия газ. За съжаление такъв е подходът и към съюзниците в НАТО. (Само за последните две години европейците са внесли нови 41 милиарда за въоръжение.) Възприетата нова ядрена доктрина, включваща увеличение на ядрения потенциал, програмите за модернизация и развитие на въоръжените сили, всичко това обезпечено с един безпрецедентен военен бюджет от над 700 млрд. долара, надвишаващ няколко пъти военните разходи на Русия и Китай взети заедно, говорят само за едно - сегашната американска администрация е здраво свързана и винаги ще бъде подкрепяна от Военнопромишления комплекс, за да гарантира неговото бъдещо развитие, каквото и да струва това на човечеството.

Другият важен въпрос е какъв ще бъде отговорът на Русия? След идването на власт на правителството на Доналд Тръмп първоначалният оптимизъм напусна руската страна и тя постепенно втвърди своя тон, а и конкретните си действия. Без да навлизаме в детайлите на тази „еволюция”, започнала с пожелания за разговори и евентуално разбирателство за сваляне на напрежението между двете страни, за Русия твърде скоро стана ясно, че дълбоките различия в отношението към световния политически процес и организацията на международните отношения ще продължат да доминират в двустранните отношения и при новата американска администрация. Особено остри са противоречията им в граничните райони на Русия, в Украйна, Крим и прибалтийските държави, а напоследък - и в Черноморския регион. Като основни причини можем да посочим неприкритото желание и действия на НАТО за изграждането на военен „отбранителен вал” по границите на Руската федерация от Балтийско до Черно море, както и непрекъснато нарастващите ответни военни мерки и учения в граничните райони на Руската федерация.

Макар и очакван, отговорът на Русия бе доста рязък и дойде по военна и по дипломатическа линия. Най-напред през март тази година Путин в послание към Федералното събрание демонстрира и запозна света с най-новите разработки на руското оръжие. Последваха практическо приложение в Сирия и поредица много сериозни учения в Западния военен окръг и в Сибир, където бе привлечен и Китай.

В дипломатически план, министър Лавров бе принуден да заяви, че „Русия има в дипломацията своите съюзници и това са армията, флотът и ВКС (военнокосмическите сили). А съвсем неотдавна след завършилото без резултат посещение на съветник Болтън в Москва и очевидната липса на какъвто и да било положителен напредък в развитието на двустранните отношения, изненадващо Руската федерация от трибуната на ООН заяви, че се готви за война!

Заместник-началникът на отдела за неразпространение и контрол на въоръженията в МИД Андрей Белоусов заяви: “Да, Русия се готви за война..., но само в случай, че САЩ атакуват...Ние се готвим да защитим нашата Родина, нашата териториална цялост, нашите принципи, нашите ценности, нашия народ!“

Това вече е действително – на война като на война!

Какво ще последва оттук нататък можем само да гадаем!

Анализите на международните наблюдатели предстоят. Тепърва ще очакваме и евентуални реакции на този твърде силен и недвусмислен руски анонс. На първо четене едно трябва да е ясно: денонсира ли се Договорът за ракетите със среден и малък обсег на действие светът ще навлезе в ера на безпрецедентна, неконтролируема надпревара във въоръженията, при която и най-малкият или случаен пропуск може да доведе до световна ядрена катастрофа. По всяка вероятност Европа ще трябва да се върне поне 35 години назад и да си припомни призивите за мир и ядрено разоръжаване, както и масовите антивоенни протести срещу разполагането на американските ракети „Пършинг -2” и крилатите ракети „Томахоук” на нейна територия. Но дали това ще има успех днес?!

Разбира се, би могло да има и по-оптимистичен вариант, но поне засега той е повече в сферата на пожеланията, или както се казва „Надеждата умира последна”. По-конкретно става дума за предстоящите на 6 ноември избори в САЩ, резултатите от които ще определят до голяма степен бъдещите позиции на Доналд Тръмп и да се надяваме ще му позволят да внесе по-голяма светлина в перспективите на двустранните отношения с Русия. Все пак поканата за евентуално посещение на Путин в Белия дом още е в сила.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.