Налагането на демокрация – пълен провал

Бивши американски посланици публично признаха: установяването на демокрацията не се получи никъде в света, включително и в самите САЩ. В началото на октомври Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) към Джорджтаунския университет проведе голям международен форум „Подкрепата на демокрацията и глобалното американско лидерство“, събрал видни експерти в областта на отбраната и националната сигурност. Възпитаници на този университет са представители на управляващите елити – бившият президент Клинтън, съдията от Върховния съд Антонин Скалиа, директорът на ЦРУ Джордж Тенет, сенатори от американския Конгрес и дори испанският крал Фелипе VІ. Съставът на докладчиците включваше бивши посланици, пребивавали на предния фронт на борбата за демокрация в Източна Европа, Близкия Изток и Азия.

Първоначалната сензация бе презентацията на Дерек Митчел за провалянето на реформите в Мианмар. Разработеният по американски модел и задействан механизъм на изборите там се оказа пълна фикция. Формално избраният президент остави властта изцяло в ръцете на военните. Разрушилата традиционните държавни устои нация така и не успява да им намери замяна, което предопредели избухването на гражданска война. Господин Митчел, който като посланик оказва своето безрезервно съдействие за убийствената игра на демокрация, със снизходителна усмивка отминава масовите жертви сред мирното население от военната диктатура, установилата се нищета и престъпност. Оправданието – първоначалните добри намерения.

Последвалите доклади само потвърждават: Държавният департамент на САЩ не успява в никоя страна да изгради достатъчно устойчив демократичен механизъм. Бившият посланик в Хърватия Питър Галбрейт, уреждащ в началото босненско-хърватския конфликт, а по-късно разработил и оглавил практическата реализация на днешния „демократичен Ирак“, заяви, че демокрация там въобще не е трябвало да се изгражда. По-целесъобразно би било провокирането на етнически конфликт както в бивша Югославия на базата на противопоставяне на араби и кюрди. На власт би следвало да се доведат „Демократичната партия на Кюрдистан“ и „Патриотичният съюз на Кюрдистан“, да им се дадат достатъчно пари и оръжия като си затворим очите за техните действия. Защото съставящите една пета част от населението на Ирак кюрди без тоталитарно насилие и етнически чистки не биха могли да управляват страната. Затова пък нямаше да има проблеми с антиамериканските настроения. Кюрдите ще бъдат още по-силно ненавиждани от местното население и ще станат прекалено зависими от подкрепата на САЩ, за да могат да си позволят геополитически волности.

В този дух бяха и изказаните мнения на останалите докладчици. Демокрацията в нейния американски вариант се оказа нежизнеспособна още на равнището на формалната идея. По-конкретно, реалният механизъм на самоуправление на обществото значително превъзхожда по сложност налаганият от Запад схематичен примитив. Нещо повече, тя запазва приемлива ефективност само в тесен диапазон от външни условия, едно от които е сравнителна еднородност на социума и ограниченост на неговите размери. Възможно е установяването на демократично самоуправление в пределите на общност от няколко семейства, докато в мащабите на среден град вече възникват сериозни препятствия, а в мащабите на държава те стават непреодолими. Това се вижда от примера на самите САЩ, където демокрацията в рамките на последните 5-6 години се превръща в пародия на самата себе си.

Но ако там все още се запазват някои нейни привидности, то при експериментирането й в други страни проповядваните абстрактни принципи се оказват неприложими. Закономерно резултатите навсякъде са негативни. Разпад и поляризация на обществото, водещи често до териториално разделение на дотогава стабилни държави, ескалация на насилието, стигаща и до гражданска война, повсеместна корупция. С една дума демокрация от подобен тип се оказва грешка. По-точно, заблуждение на повярвалите в нея новопосветени. Нещо повече, по-нататъшното съществуване на самите Съединени Щати започва да зависи от способността на управляващите елити да обуздаят крайните демократични залитания, да демонтират част от демократичния механизъм за спасяването на целостта на държавата. Погледнато отстрани това създава усещане за апокалиптичен филм. Седят си в бункера създателите на биологично оръжие и обсъждат мерки за собственото си спасение, защото заразата вече е проникнала и в собствения им защитен периметър. На този фон призивите за още повече демокрация от нашенските либерали започва да изглежда като зомби-апокалипсис.

Коментар на Васил Сивов, публикуван в 24may.bg