Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

Когато България е посредничила между Хитлер и Сталин

България играе ключова роля в поне три епизода от най-тъмния период на 20 век. Макар че българските архиви вече 75 години стоят заключени в руски хранилища, трудовете на двама историци все пак разкриват част от тайните.

Публикувана: 6 Февруари, 2019 13:00
32 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2638
Когато България е посредничила между Хитлер и Сталин
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Deutsche Welle
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Заради публикуването на изследването си „22 юни“, посветено на германското нападение срещу СССР, съветският историк Александър Некрич е принуден да емигрира в САЩ, а книгата му е конфискувана и унищожена. В нея, както и в обширната студия на израелския историк Габриел Городецки „Фаталната самозаблуда - Сталин и нападението на Германия срещу СССР“, са анализирани редица малко известни факти за ролята на България и нейната дипломация в опитите да бъде избегната Втората световна война. Оказва се, че редица факти около краткотрайния съюз между Хитлер и Сталин са документирани именно чрез дипломатическата и разузнавателната кореспонденция между София и българските посолства в Москва и Берлин. На 15 юни 1939 година именно българският пълномощен министър в Берлин Първан Драганов получава от секретаря в съветското посолство Астахов разгърнат вариант на предложението на Сталин и Молотов до Хитлер и Рибентроп за дружба между двете държави, оформено два месеца по-късно в известния пакт „Молотов-Рибентроп“.

Посредническите мисии на София

Експертът по българо-германските отношения в БАН доц. Владимир Златарски оценява нарасналата дипломатическа активност на България в края на 1930-те и началото на 1940-те най-вече като резултат от това, че страната е излязла от изолацията след поражението през Първата световна война. През 1938 година по молба на Великобритания Борис Трети активно участва в посредническа мисия за мирно решаване на кризата между Чехословакия и Германия. Година по-късно, през май 1939 година, на свой ред и Берлин търси българското посредничество, за да сондира при какви условия съветското ръководство би се съгласило на договореност с Германия. „Москва установява, че такава договореност ще ѝ бъде изгодна и месец по-късно с посредничеството на Драганов предава на Берлин вижданията на Сталин и Молотов на каква база може да се постигне сближение между враждебно настроените един спрямо друг диктаторски режими", посочва Златарски.

Москва приключва преговорите с Лондон и Париж за създаване на антихитлеристки съюз и два месеца по-късно сензационният пакт между нацисткия и болшевишкия режим вече е факт. Ученият обяснява участието на България в двете посреднически мисии с усилията на страната да получи подкрепа от всички велики сили в опитите да си върне по мирен начин Южна Добруджа. Некрич и Гордецки подробно се спират на плановете на Сталин да се възползва максимално от подкрепата за тази българска кауза и да придърпа София към съветската орбита на влияние.

Как "Българският въпрос" скара Хитлер и Сталин

България използва противоречията между великите сили, за да си върне Южна Добруджа през септември 1940 година, отбелязват Некрич и Городецки. Опасенията на Хитлер, че София може да се огъне под натиска на Кремъл, го карат да притисне румънския диктатор Антонеску с цел да се форсират протаканите от Букурещ преговори със София по въпроса за Южна Добруджа. В същото време, след окупацията на Прибалтика и обширни части от Полша, Румъния и Финландия, Сталин и обкръжението му непрекъснато предявяват към германския си съюзник нови и нови претенции за разширяване на съветската сфера на влияние. По време на посещението си в Берлин на 12 и 13 ноември 1940 година Молотов изпълнява изричната инструкция на Сталин да настоява за решаването на „Българския въпрос“. Съветският емисар трябва се опита да убеди колегата си Рибентроп, че Русия и СССР винаги са получавали удари през Черно море, поради което България и Турция трябва да допуснат съветски военни бази на своя територия. До този момент Борис Трети държи на пълния български неутралитет в започналата война - София неколкократно отказва да се присъедини към оста Рим-Берлин-Токио. Историкът Владимир Златарски казва, че до дебаркирането на британски войски в Гърция в началото на 1941 година Хитлер се отнасял с разбиране към убедителните аргументи на цар Борис за българската позиция. Така че в Берлин Молотов получава мълчалив отказ и само ден след отпътуването му Хитлер представя пред генералитета детайлите на плана „Барбароса“.

Десетина дни след берлинската среща генералният секретар на съветското външно министерство Аркадий Соболев съобщава, че отива в Букурещ. Вместо това прави изненадваща визита в София. Успоредно с този недопустим ход шефът на Коминтерна Георги Димитров също действа далеч отвъд рамките на общоприетото. От Москва Димитров предварително изпраща във филиала си в София носените от Соболев нови съветските претенции за привличането на България в съветската зона като компенсация за дадените от Хитлер гаранции на Румъния. Исканията са разпечатани на десетки хиляди пропагандни листовки, които комунистическите активисти разпространяват из цялата страна. В крайна сметка повечето министри от кабинета на Богдан Филов научават именно от тези листовки за съветската оферта, която Соболев се опитва да наложи по време на поверителните си срещи с царя, премиера и външния министър. Отговорите на събеседниците му са категорични - България остава неутрална и отхвърля съветските предложения за пакт за ненападение, защото не се чувства застрашена. Опасността страната да сподели съдбата на прибалтийските републики временно е избегната.

Още един ключов сюжет с българско участие

Заключените в Москва български архиви биха могли да хвърлят светлина и върху още един ключов сюжет с българско участие. През юли 1941 Сталин и Берия предлагат да отстъпят на Германия обширни територии, за да бъде спрян светкавичният напредък на германските войски към Москва, обяснява професорът от Пловдивския университет Людмил Спасов. За посредник отново е избрана България, чието посолство в Москва по време на войната представлява интересите на Германия в СССР. Българският посланик и съветски шпионин Иван Стаменов приема задачата, но шифрограмите на българското посолство, които се следят от съветското разузнаване, не дават основание за извода, че мисията е изпълнена, посочва Спасов.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Красимир Каракачанов
Министърът на отбраната коментира думите на Валери Симеонов към журналиста Виктор Николаев
Известно е, че неговият хумор е малко дърварски и най-вероятно това е някакъв опит за шегуване, доста неудачен явно"

Още бисери