Каквото и да направи БСП, все ще е лоша

В този крачол на историческото време очевидно каквото и да направи БСП, тя все ще е лоша. Ако стои в парламента - защо легитимира управлението. Ако реши да излезе - на страната ѝ трябвало работеща опозиция. Това е някакъв морален цугцванг. И заради това няма никакъв смисъл левицата да се съобразява с него. Тя трябва да действа според собствения си усет за добро и зло, според собствената си роля на единствен защитник на крехката българска демокрация, каквато е била винаги.

Точно заради това днес не изпаднах в дълъг размисъл как да гласувам на пленума. Не бях разкъсван от дилеми, съмнения, колебания и морфични резонанси. Гласувах "за" напускането на парламента. Всичко останало щеше да е примиряване с беззаконието. Всичко останало щеше да е съучастие в перверзната игра на управляващото мнозинство между ГЕРБ и ДПС. След като посегнаха на правото на избор самото оставане в парламента се превръща в колаборация и заради това е вредно за автентичния парламентаризъм.

Днес чух много мнения - "в страната нямало обективни условия за криза", "ситуацията не била достатъчно напрегната", "хората съвсем нямало да бъдат убедени в нашите действия". В друга ситуация бих чул такъв хладен и самокритичен анализ. Обаче какъв е смисълът от него днес, когато мнозинството си написа правилата така, че да си осигури служебна победа? Нямало условия за криза? Че каква по-голяма криза от тази? Тези си написаха правила единствено и само за тях. Ако това не е достатъчно за радикални действия, значи е време да свири последната тръба и да обявяваме фактически край на държавата...

Ситуацията наистина не е революционна. Ситуацията е реанимационна. Демокрацията е в реанимация и беше необходимо някой да се загрижи за нея. В такива екстремни мигове единствената реална алтернатива е БСП. Това не е въпрос на вяра, мнение, съмнение...Това е въпрос на историческо познание.