99% от политиците, които управляваха държава, се провалиха

Един от учредителите на ПП "НАРОДНА ПАРТИЯ СВОБОДА И ДОСТОЙНСТВО" разпространи позицията си по повод случващото се в партията в последните седмици:

Следя с голям интерес, какво се случва в НПСД през последните седмици. С тревожност наблюдавам действията на част от учредителите на партията. Въпреки че са положили своите подписи, както върху учредителната декларация, така и върху политическата (в която между другото настояват за законност и справедливост), не спазват дори собствения си партиен Устав. Изглежда работят на принципа: „Не гледай какво правя, слушай какво ти говоря.“

Доброволно напуснах партията, защото в нея липсваше така необходимото единомислие. Това попречи на общата ни кауза. Още от самото създаване на партията, нейната вътрешна организация и политики, са заложени в Устава на НПСД.

Чл.18, ал. 4, гласи:

„Предложенията на Изпълнителния политически съвет за създаване на консултативни експертни съвети, комисии и други помощни органи се одобряват от Националния координационен съвет.“

Такива експертни комисии не бяха създадени и това попречи на общата работа. Не се разработваха секторни политики и не се предприемаха действия, които да предизвикат законодателни промени. Партията беше оставена да се носи по течението и логично последва общо недоволство, както между членовете, така и между симпатизантите.

Младият председател на НПСД и лидер по природа, доц. д-р Орхан Исмаилов успя да я изведе от мрака и показа пътя, който води към светлината. В тази сложна политическа обстановка той намери и отвори вратата, през която партията да излезе от летаргията, в която се намираше. Целта е реално участие в политически живот на страната, където самият той успешно се доказа като лидер и държавник.

Но тази възможност беше публично поругана от някои негови съпартийци, които явно, че се бяха примирили с безделието. Така се стигна до грозния и неуспешен опит за преврат. А той не беше в интерес на НПСД. Това предизвика объркване сред електората й. След като партийното напрежение не се потуши вътре в партията чрез Контролния съвет на НПСД, както е по Устав. Групата от хора, които искаха партията да е в летаргия и да не участва на изборите се опитаха да дискредитират Партията и Председателя чрез медиите но и с това не успяха. С мен се свързаха кметове, които задаваха въпроса: "А сега накъде?" Споделиха мнения, че пътят може да бъде само един - НАПРЕД, защото връщане назад няма. Те и други наши съмишленици изразиха готовност заедно да положим основите на нова партия и да съградим успешна бъдеща структура, която да защитава интересите на избирателите. Затова ние ще се вслушаме в мнението на всички наши последователи, които искат да има промяна и ще създадем гражданско движение с млади и амбициозни хора, които не носят сянката на мрачното минало. Само така можем да реализираме политики, които да гарантират на всеки български гражданин неговото достойно съществуване в България. Всички желаем децата ни да получат добро бъдеще в Родината. Всички се нуждаем от спокойствие и сигурност през утрешния ден. В крайна сметка всички желаем едно: да живеем по-добре в страна, в която се спазва върховенството на закона.

Проблемът у нас е, че общественият договор, основният закон - Конституцията на Република България е проектирана за условия на преход, а това гранично състояние у нас продължава повече от 30 години. Ситуацията наистина е тревожна, защото световните процеси са динамични и се проявяват асиметрично. За да участваме достойно на световната сцена са нужни гъвкавост, бързи действия и адаптация. Ако сега не се вземат правилните управленски решения в страната, това ще рефлектира върху качеството на живот на бъдещите поколения. Съществува реален риск животът в страната да се влоши. Не е добре за нас и още дълго да стоим в задния двор на Европа. Ако сега останем безучастни, нашите деца, дори внуци ще страдат и това страдание ще тежи на нашата съвест. Ние можем да внесем промяната! Трябва да бъдем решителни и да се обединим.

В спомените ми още отекват фалшивите послания на видни политици, които казваха: „Да дадем път на младите“ – но как точно те го дадоха този път?!? Някои станаха почетни председатели а други едва ли не еднолични учредители на партия. Остана неясно обаче, дали и какво са се договорили в някой сарай. Същевременно суверенът е този, който трябва да избере управляващите си.

Докога някой ще ни казва как да живеем? Искаме ли изобщо такъв живот?

99% от политиците, които управляваха държава, се провалиха. Нищо не направиха за духовното и социално развитие на народа. Работиха на принципа "Разделяй и владей". Днес продължават да се придържат към него. Мисля, че вече на всички е ясно до какво води това - обслужване на частни интереси. А ние, обикновените хора, сме в една и съща ситуация от 1989 г. насам.

Всеки ден чуваме едно и също изречение от видни политици: „Спокойно, нещата ще се оправят“. Обаче нещата не се оправят, а стават все по-лоши. Демографския срив в страната е налице: ниска раждаемост, висока смъртност сред населението и обезлюдяващи територии.

Докога ще търпим всичко това? Не е ли дошло време да живеем така, както искаме?

Вижте, какви закони се приемат и днес – държавата не само не застава зад интересите на гражданите си, но потъпква и правото им на свободен избор. Някои започнаха да се притесняват от обръчите, които създадоха около себе си. Опасяват се, да не им вземат местата в парламента с корпоративния вот. Нека не забравяме, че работата в Народното събрание гарантира добра пенсия в бъдеще. Пенсия, за каквато достойният, но обикновен български пенсионер, не може дори да помечтае.

Какво се случва във властта? Разни хора се хвалят че правят пътища. Но нали това е част от тяхното управленско задължение. Нека се хвалят, но нека знаем, че днешното състояние на пътищата дава оценка на качествата им като политици и държавници. Няма да влизам в черната статистика на МВР, но ще кажа само едно: войната на пътя е факт и е предизвикателство за всеки. Тя се превърна в основен национален проблем през последните години.

Държавата трябва да работи в интерес на гражданите си, да помага на всички българските фирми еднакво и справедливо. Така се създава икономически ръст. Дълготрайните и стабилни положителни финансови резултати могат да изведат страната ни от кризата, в която се намира. Затова са необходими, както чуждестранни инвестиции, така и собствено производство. Трябват добри условия за развитие на частния сектор у нас, които да гарантират неговото безпроблемно функциониране. Необходими са и много други промени във всички сектори на страната: в образователната система, в здравеопазването, в социалната политика, в науката... Мога да продължавам още, но ще спра, за да призная открито:

Наш дълг е да се борим и да продължаваме напред! Да кажем:

"Не, на кукловодите от Прехода и на сивите кардинали!"

Искам да заявя, че с радост ще участвам във всички избори на страната, защото изборите са празник за демокрацията!

Митхат Мехмед е учредител на НПСД, бивш преподавател във Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, член на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ)