ГЕРБ в менгемето на Елена и Радан

По-малко от месец преди началото на кампанията, предстоящите евроизбори се очертават като кошмарни за ГЕРБ и Борисов.

Партията се озова под двоен обстрел. Или ако предпочитате друго сравнение – в политическото менгеме на остра лява и дясна опозиция.

Вляво Корнелия Нинова не дава и най-малък знак за отстъпление, а водачката на евролистата на БСП Елена Йончева несъмнено е готова „да бие Бойко“. В очите на симпатизантите на ГЕРБ може и да изглежда като „кучка“ в негативна конотация. За нейните привърженици обаче е важно, че когато Елена хване следата, не пуска. Въпреки ударите, които понесе, Йончева продължи настъплението и не пробва да се договори с управляващите около някакъв компромис.

Дотук управляващата партия доста успешно неутрализира заплахата отляво, като пускаше в публичен оборот заплахата, че ако не са ГЕРБ на власт, идвали БСП и ДПС. Това трябва да събуди у избирателите някакви спомени от близкото минало, ала проблемът е, че това минало се отдалечава, докато ГЕРБ са почти неизменно на власт (десет години с едно прекъсване по времето на Орешарски). Ако споменаването на Орешарски или тройната коалиция не помогнат, влиза тежката артилерия на (анти)комунизма.

Но ето че и тук се натъкваме на проблем – така наречената тежка артилерия - след 30-годишен преход, 12-годишно членство в Европейския съюз и 15 години в НАТО – все повече прилича на черешово топче от музея. От близо 30 години у нас би трябвало по дефиниция да функционират демократични институции и пазарна икономика, получили огромни шансове и силен тласък от членството ни в „клуба на богатите“ и в „най-мощния отбранителен съюз“.

Къде са резултатите тогава? Защо сме последни по демография, пенсии, доходи, медийна свобода, продължителност на живота? А за корупция, право и справедливост най-добре говорят докладите на Европейската комисия и Държавния департамент.

Да приемем обаче, че има достатъчно голяма електорална маса, която, независимо от данните, е твърдо убедена, че енергията на ГЕРБ отива в битката срещу комунистите и когато тя, изтощителната битка, приключи, светлото бъдеще несъмнено ще дойде.
И точно в този момент отдясно атакува Радан: „Борисов посвети звездния миг на листата си на атаки срещу „Демократична България“. Браво, господине! Нямам никаква нужда да обяснявам на българите колко е зле при новите комунисти, при ГЕРБ. Те си знаят.“

Накратко казано, вдясно от ГЕРБ изведоха тезата, че хората на Бойко са новите комунисти, които уж щели да ни спасяват от комунистите.
Изборът на Радан Кънев за водач на листата на „Демократична България“ е бонус към тази теза. Заместник-председателят на ДСБ има остра и директна реторика, по-различна от университетската на Светослав Малинов. Сегашният евродепутат от ДСБ се отказа от надпреварата с обяснението, че е трябвало да бъде на линия при гласуването дали пакет „Мобилност“ да влезе в дневния ред на евроинституцията. Не по своя вина, Малинов изпусна полета от Франкфурт, но реши да поеме отговорност. Въпреки че това беше по-скоро повод, а не причина за отстраняването му. Така начело на листата застана Кънев - единственият от лидерите на партия в ексформата „Реформаторски блок“, който не участва в правителството „Борисов-2“ и който някак не поддаде на чара на министър-председателя. Едно от десните остриета, каквото е Радан Кънев, получи национална писта с първото място в листата.

Само ден по-късно агенция „Алфа рисърч“ публикува данни от изследване (22-26 март), което дава 5,1% за „Демократична България“ („Да, България“ на Христо Иванов, ДСБ и „Зелените“, които след решението на ВКС трябва да сменят името си). Тоест, преди номинацията на Радан Кънев (31 март) коалицията вече е на една ръка разстояние от евродепутатското място (бариерата е 5,88%). Може да се предположи, че окопитилата се градска десница, която има да си връща на ГЕРБ, „къса“ от електоралното ѝ тяло.

Предизборната ситуация наистина е твърде неприятна за управляващите, което личи и от редица други знаци. Например този, че и след БСП, и след „Демократична България“ тръгна потеря от партии, които нямат шанс да спечелят евродепутатско място, но могат да отнемат леви или десни гласове. Всяка бюлетина за малка лява или дясна формация, откъсната от БСП и „Демократична България“ е плюс за управляващите.

Присъствието на СДС и на Александър Йорданов в листата на ГЕРБ допълнително утежнява положението. От създаването си насам, почти неизменно, партията на Борисов разполага с широко центристко поле, което разширява ту наляво, ту надясно, или и в двете посоки, в зависимост от конюнктурния момент. С „Големия Ал“ на шеста позиция ГЕРБ пое риска да загуби умерените гласоподаватели, които гравитират около партията в център-лявото. В същото време е спорно колцина ще са десните, останали верни на марката СДС и симпатизиращи точно на Александър Йорданов. Към тях предстои да се добавят и „Обединените земеделци“ на Анастасия Мозер – отново по отчетлива антикомунистическа линия.

За първи път в своята история ГЕРБ се капсулира в твърдото си ядро, докато с безпартийната Йончева, громяща модела на властта, БСП разтваря ветрилото.

Да припомним и друго: при политическата война през 90-те между БСП и СДС, с днешна дата СДС е битата партия. А земеделците на Мозер са с неизвестна към този момент електорална тежест.

Имаше прогнози, че Столетницата ще тръгне по пътя на сините отломки, ще се разцепва непрекъснато, докато непрекъснато говори за обединение и така - до пълно изтощение. Но не тръгна. Сегашното ръководство не се обединява с никого и на този етап това е печеливша стратегия, защото избистря образа и целите на партията.

Към атаките от две посоки и два полюса трябва да прибавим още една грижа на ГЕРБ – последиците и развитията около „Апартаментгейт“.
ГЕРБ понесе щети, а позициите ѝ с БСП са почти напълно изравнени, отчете „Алфа рисърч“ в сондажа, който дори не регистрира последните трусове от скандала. Минимизирането на щетите ще е трудна задача за управляващите. „Апартаментгейт“ улучи най-чувствителното място на българското общество. Да имаш собствен дом е код на битието ни. Освен това вече цяла година управлението е белязано от серия от все по-плътно застъпващи се скандали. Докато тече процесът на овладяване на последствията от „Апартаментгейт“, не могат да се изключат нови и нови издания.

Забележително е и друго: и дясната, и лявата опозиция атакуват властта, без да присъстват в парламента. Първите, защото не успяха на последните парламентарни избори. Вторите, защото държат твърд курс на бойкот, което ги изважда и дистанцира от институцията с рекордно ниско доверие.

„Да говорим за Европа“ е посланието, с което ГЕРБ се опитва да финтира нахъсаните си противници. Дали ще успее, ще видим, но на този етап евроизборите се превърнаха в тест за статуквото в България, което ни държи на последното място в Европа. Същата Европа, която след 26 май може да тръгне по две писти и на две скорости на развитие, докато окончателно се оформи ясно ядро със силни икономически показатели и „хибридна“ периферия.
Да поговорим наистина къде ли би могла да попадне България.

Автор: Таня Джоева

Източник: "Епицентър"