„Взгляд“: Как Мадуро успя да потуши опита за преврат

Как Николас Мадуро успя да потуши опита за преврат, разказва руският вестник „Взгляд“ в материал представен без редакторска намеса.

Привържениците на самопровъзгласилия се президент на Венецуела Хуан Гуайдо се опитаха да вземат властта със сила. Дори беше обявено, че “армията прави правилния избор”, т.е. възнамерява да подкрепи Гуайдо и да свали легитимния лидер на страната Мадуро. В крайна сметка обаче бунтът се провали. Как и защо се случи това?

Около седем часа сутринта в местно време (14.00 ч. българско време) във Венецуела имаше опит за въстание. Самопровъзгласеният и признат от САЩ "президент" Хуан Гуайо пристигна от колумбийското посолство в района на въздушната база "Ла Карлота" и заобиколен от униформени хора обяви началото на "заключителния етап на операцията" Свобода ", която според неговата терминология е" освобождение от диктатурата ".

Военните разполагали с около 70 души, завзели са някакъв арсенал от оръжия и след това се опитали да стигнат до президентския дворец „Мирафлорес“, но са били блокирани при кръстовището „Алтамира“. В същото време те са успели да освободят Леополдо Лопес, главният опозиционен лидер от домашния арест, многократно по-популярен в местните либерални кръгове, отколкото Хуан Гуайдо.
След няколко часа блокиране на кръстовището, военните са били обстреляни с гранати със сълзотворен газ и евентуално обезоръжени. На този етап Хуан Гуайдо успява да заяви, че „армията прави правилния избор“, т.е. твърди се, че са преминали на негова страна, и призова жителите на Каракас да дойдат в авиобазата „Ла Карлота“ чрез социалните мрежи. Гуайдо призова всички военни от страната да излязат на улиците и да свалят президента Мадуро, което може да се тълкува като пряк призив за военен преврат. Някои венецуелски чиновници директно обвиниха съседна Колумбия за провокиране на военен бунт.

Министърът на информацията на Венецуела Родригес заяви, че е в ход операция за прочистване на "група военни". Министърът на отбраната, генерал Владимир Падрино Лопес, потвърди, че като цяло ситуацията в казармите е спокойна и той нарече военните, които са преминали на страната на Гуайдо "предатели" и "страхливци". Гуайдо след няколко часа в интервю за американските медии заяви, че "мнозинството от военните" са взели неговата страна, но реалността не потвърждава това.

В средата на деня бунтът беше потушен, само малки групи младежи с бели шалове се опитаха да разбият оградата на летището. Малко по-късно броят на протестиращите нараства, но самият преврат приключи.

„Ла Карлота“ – е гръмко наречена военна база. Всъщност, тя е част от международното летище Каракас, наречено на името на генералисимус Франсиско де Миранда. Има въздушно-медицинска единица, а основната площ се използва повече като концертна зала. Има дълъг списък от местни и световни рок звезди, които са пели в Ла Карлота (от Шакира и Лейди Гага до UB40), но там няма бойни единици. Косвенно, това потвърждава ранното предположение, че за половин година Гуайдо и американците успяват да привлекат на своя страна предимно тилови части и офицери без перспектива за кариера, а не истински бойни единици.

Малко по-късно западните медии започнаха да заявяват с чувство за постижение, че „първият венецуелски генерал“, ръководител на така наречената стратегическа централа на венецуелските военновъздушни сили Франсиско Янес Родригес, който направи изявление чрез социалните мрежи, е преминал на страната на Гуайо. Факт е обаче, че генерал Родригес премина на страната на Гуайдо , но в момента е в нелегалност. В допълнение, "стратегическият щаб" на въоръжените сили е създаден навремето като форма на почетна оставка и уволнение на нежелани или неперспективни офицери. Това е именно контингентът, сред който ЦРУ търси "подкрепа в армията". „Стратегическият щаб” не участва в действителното управление на бойните единици.

С други думи, става дума за опит за изпълнение на стария план за въстание, заложен през януари тази година. В центъра му остава "Ла Карлота". Властите в страната, включително президентския дворец на Мирафлорес и военните бази около Каракас, трябва да бъдат завзети за три дни. Механиката на събитията не се е променила.

Строго погледнато, това дори не е опит за военен преврат, а за въстание от страна на много ограничени сили. И от страна на Гуайдо това също е фалстарт. Очевидно някой го е убедил, че военните могат да минат на негова страна. Той по някаква причина провокира силова развръзка. Или нервите му започнаха да не издържат, или някой го подтиква към такова развитие на събития. Във всеки случай, да разчиташ на по-малко от сто военнослужещи не е „последният етап от операцията„ Свобода “, а пълна глупост.

Самият Гуайдо вчера обяви "най-големият" митинг срещу Мадуро на 1 май, което също се вписва в тактиката на "тридневния преврат". Днешните събития трябваше да бъдат първият ден. А утре, Гуайдо ще проведе масови демонстрации в Каракас.

Тук трябва да се припомни, че животът в Латинска Америка по някакъв начин започва по обяд, а в седем или дори девет сутринта събиране на някакво множество е нереалистично. Чувайки стрелбата, жителите на тези райони на Каракас, които са в непосредствена близост до "Ла Карлота", решават да не позволяват на децата да ходят на училище и не излизат сами по улиците, така че не става дума за масови протести.

Ето защо, по-специално, има основание да се смята, че повечето жители на Каракас не желаят да участват в актове на насилие, както направиха преди няколко години и се надяват на мирно решение на конфликта. Хората не искат повторение на събитията от началото на 2014 г., което доведе до смъртта на няколко души по време на улични сблъсъци в Каракас, а армията демонстрира лоялност към президента Мадуро, което беше потвърдено от днешните събития. И това въпреки шестте месеца задкулисна търговия, дейността на ЦРУ и колумбийците.

Друго нещо - 1 май. Ръководителят на конституционната асамблея Диосдадо Кабело насърчава привържениците на Мадуро да се съберат пред президентския дворец, а Кабело е много популярен. Традиционно, всички опозиционни митинги се случват само през уикендите, а организирането на опит за военен бунт на 30 април сутринта е голяма грешка.

Да, в Латинска Америка понякога това работи. Същият Леополдо Лопес през 2002 г. успява, с изключително ограничени сили, да организира отвличането на Уго Чавес, който е бил транспортиран за известно време от една военна база до друга, докато не бъде окончателно освободен от същата армия. Но сега, повтаряме, ситуацията е съвсем различна.

Може да се предположи, че основният резултат от събитията от 30 април няма да бъде опитът за странното и зле замислено военно въстание, а именно освобождаването от домашния арест на Леополдо Лопес.

От една страна, това е истинско нарушение на закона от поддръжниците на Гуайдо (дори самият Лопес се съгласяваше с домашния арест, в противен случай ще се сблъска с доживотен затвор за тероризъм). От друга страна, Лопес е изключително популярен сред либерално настроената част от населението и сега ще трябва някак си да сподели влиянието си с Гуайдо (освен ако, разбира се, те не бъдат арестувани в близко бъдеще).

Колумбия и Бразилия най-вероятно ще се ограничат до силни изказвания. Колумбия е основният враг, но технически е неспособна да нахлуе във Венецуела, да не говорим, че левите партизански групи в Колумбия могат да бъдат активирани по всяко време. Бразилия просто не е физически способна да се бори в непроходимата джунгла, а настроението в бразилската армия след избирането на Болсонаро далеч не е толкова розово, колкото го представя американската пропаганда.

Така, към вечерта на 30 април, правителството на Мадуро се оказало способно да се справи с този вид фалстарт. Въпросът е какви ще бъдат събитията от 1 май и дали Гуайдо и Лопес ще бъдат арестувани, тъй като Вашингтон обяви именно насилствените действия срещу Гуайдо като следващата „червена линия”. Но той сам се предлага. Може като част този план?

Превод Юлиян Марков "Фокус"