Пламен Димитров: Младежката безработица надхвърля 30% у нас

За нас е важно в икономиката и в Плана за развитието и възстановяването й да бъдат заложени работещи механизми. Това каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) Пламен Димитров за мерките за ограничаване на младежката безработица.

Пламен Димитров откри Международна младежка конференция на тема "Качествено образование, повече работни места и по-добро бъдеще за младите хора в Европа". Тя е организирана от Конфедерацията на независимите синдикати в България, съвместно със Сдружение "Младежки форум 21 век", Фондация "Фридрих Еберт" и Паневропейския регионален съвет към МКП (ITUC-PERC).

Пламен Димитров посочи, че КНСБ има интегриран пакет, който предлага конкретни мерки в 4 области. Сред тях и нови данъчни мерки. "Ние мислим, че трябва да бъде подобрено разпределението на дохода, тоест справедливостта при разпределението на дохода. Затова първичното и вторичното разпределение на дохода – това, което се договаря в предприятието, оценката на труда, в това число и на младите хора трябва да бъде по-адекватна, съобразно техните дадености и техните умения и техните знания", обясни президентът на КНСБ.

Той заяви, че синдикатът смята за мощен инструмент колективното договаряне в предприятията, заедно с това бизнесът да формулира конкретни изисквания към работните места. Така да бъдат формулирани изискванията към работещите, че те да могат да получават по-добра оценка и по-добро заплащане. "Данъчната политика трябва да стимулира този процес за инвестиции в квалификация и инвестиции в нови умения и нови знания. Разбирайте - да бъдат освободени от данъчно облагане всички средства на бизнеса, които са ориентирани към квалификация, в това число секторни фондове за квалификация и индивидуални сметки за обучение и ваучери за обучение", посочи той.

Димитров обясни, че новите два инструмента – секторните фондове за квалификация и обучение, и стимулирането на ресурси в тях, и индивидуалните сметки трябва да получат допълнително данъчно облекчение. Пламен Димитров посочи, че трябва да има и данъчни облекчения, свързани със семейния и трудовия живот. "Поне елементи от семейното поданъчно облагане трябва да бъдат възстановени, независимо, че има плосък данък в момента за облагане на доходите", каза той.

Друга мярка е в индустриална политика, която стъпва на нови иновативни сектори, които да разкриват нови работни места с висока добавена стойност и изисквания, за които младите хора да бъдат подготвени. "Естествено и мерки на пазара на труда, които да могат да съвместят семейния и трудовия живот в една по-добра динамика, а от там да дадат шанс и мотивация и по-добра атрактивност за младите хора да остават в България, а да не напускат", каза президентът на КНСБ. Той подчерта, че сред пакета от мерки на синдиката е и този за "атрактивни, но и действащи механизми на социална защита". "Социално-осигурителни системи, които да генерират, както режими на обезщетение, когато останеш без работа, така и режим на обезщетение за плащане при майчинство и отглеждане на дете", обясни той.

Тези компоненти от интегралния пакет, според КНСБ трябва да бъдат сложени на масата за борба с младежката безработица. "Няма такъв механизъм, който да каже ще решим утре с една инициатива и да решим нещата, напротив – става дума за поредица от интегрални, комплексни мерки, които на първичния пазар на труда да въздействат с ефективността на отделните министерства, ведомства като обща правителствена политика. Това КНСБ вижда като ефективен механизъм за борба с младежката безработица", заяви Димитров.

При откриването на форума Пламен Димитров подчерта, че е време "да спасяваме хората като преди това спасим икономиката". "В България ударът върху пазара на труда от кризата беше може би един от най-силните и тежките в ЕС. За 36 месеца бяха загубени над 400 хиляди работни места, близо 15% от заетостта изчезна и това стана поради неприлагането на антикризисния пакет", каза Димитров на форума. Той бе договорен и със синдикатите, но не бе изпълнен в по- голямата си част, според тях. Това, заедно със замразяването на доходите води до намаляване на реалната покупателна сила на възнагражденията и обезщетенията. Като прибавим към това и ръста на цените, според Димитров, е довело до "едно драматично обедняване на населението". Най-ударени и уязвими са младите хора. Пламен Димитров посочи, че младежката безработица надхвърля 30% у нас.

Заместник-социалният министър Зорница Русинова, която също бе на форума посочи, че напълно подкрепя Пламен Димитров за това, че проблемите на младежката безработица са предмет на целенасочена национална политика и трябва всички ведомства да са ангажирани с нея. Тя припомни, че през март правителството прие инициативата за борба с младежката безработица. "Съвместно със социалните партньори ние ще подпишем споразумение, в което ще поемем като ангажимент 4 месеца след завършване на образованието всеки един младеж, който е изправен пред проблем, свързан с намиране на своето място на пазара на труда да влезе в мерки за квалификация или да му бъде предложено работно място", обясни Русинова. През следващата седмица в първата работна група ще се гледат предварителните проекти, на 10 май има среща на координационното звено. Така до края на този или началото на следващия месец споразумението да е пред финал и да се започне работата по него.

Даниела Алексиева, председател на младежки форум "21 век" пък посочи, че младите искат да се върнат в задължителните стажантски програми. Според нея проблемът на младежката безработица е липсата на здрава връзка между образователната система и нуждите на пазара на труда.