Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

Случаят „Своге” като връх на безочието на застрахователите

Знаe ли КФН какви са ѝ функциите

Публикувана: 29 Май, 2019 15:31
5 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1156
Случаят „Своге” като връх на безочието на застрахователите
Протест на мястото на катастрофата Снимка: БГНЕС
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на адв. Стоян Чаталбашев за ФАКТИ

Миналата седмица гръмна скандал с изплатените по 10 лв. на наследниците на пострадалите от катастрофата край град Своге през миналата година, при която загинаха 16 човека, след като автобусът, в който са се возили катастрофира.

Случаят, придобил обществена известност след отворено писмо до премиера на РБ, омбудсмана и редица други институции, показва върха на пирамидата от наглост и безочие на застрахователите, която съществува в нашата страна и която все повече се увеличава и то не без съдействието на Комисията за финансов надзор /КФН/ .

При нормативно определена от Кодекса за застраховането долна граница на обезщетение по 50000 лв за всеки един пътник и въпреки предписанието, което КФН е отправила до застрахователя да изплати този минимум, застрахователят и неговите представители имаха безочието да изплатят по 10 лв. обезщетение. Имаха и наглостта да излязат по медиите и пред цялата страна и всички граждани да заявят, че са изпълнили задължението си формално и че считат, че не следва да изплащат обезщетение, защото не е доказано, че пътниците са били вписани като такива в превозните документи. След намеса на КФН все пак се стигна до изплащане на обезщетението или поне до обещание, че ще бъде изплатено.

Какво обаче изплува от този скандал - върхът на пирамидата от безочието на самозабравилите се застрахователи и безсилието на КФН да си изпълнява контролните функции. Случаят показва, че в нашата държава някой счита, че Кодексът за застраховане /КЗ/ , изобщо законите, както и надзорните органи са просто формалност, с която застрахователите ще се съобразяват когато си поискат.

Трябва да кажем, че единици са медийно отразените произшествия и интересът към тях вълнува обществото периодично. И ако този медиен случай има “щастието” да бъде във фокуса и дневния ред на обществото периодично и го приемем като един своеобразен връх на пирамида, по- надолу към основата на тази пирамида стоят и тя се гради от стотици, дори хиляди не толкова медийно известни и съвсем прозаични случаи, свързани с неплащане на обезщетения, с формални откази и протакания за изплащане на обезщетения под предлог, че се чакат документи, със забавяне на обезщетения по различни видове застраховки Гражданска отговорност, Каско и т.н. И на тези случаи, всеки един от които е нарушение на КЗ, регламентиращ реда и сроковете за изплащане на застрахователни обезщетения, понеже нямат “късмета” да са медийни, никой не им обръща внимание.

Не обръщат внимание и когато за тези случаи се пишат жалби нито застрахователите, нито КФН. КФН отговаря, че не е компетентно и гражданите да се обърнат към съда. Стига се до там , че КФН отговаря, че не разбира какво е искането на хората, които пускат жалби, макар и жалбите да са написани като за ниско интелигенти чиновници. Виждайки безхаберието на контролния орган хората или се обръщат към съда да си търсят правата, или просто се отказват да търсят по малките обезщетения.

А някои се принуждават да приемат обезщетения двойно по ниски от полагащото им се, за да не водят дълги съдебни дела и избегнат плащане на разноски. И както се казва, количествените натрупвания в самочувствието и безнаказаността на застрахователите доведоха до качествени изменения, за да се стигне до там застраховател да каже, че е изпълнил задълженията си и това което му е наредил контролния орган формално, с по 10 лв. при положение, че трябва да изплати минимум 50 000.

Хулиганство по българското право и извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и показващи явно неуважение към на обществото. В случаят това поведение на застрахователя може да бъде определено единствено като такова. Защото изплащане на такава сума е показване на явно неуважение към контролните институции, въобще към законите в страната и по-специално на тези, регламентиращи процеса на застраховане.

Но налице ли е двоен стандарт? Докато ЗД „Бул Инс“ АД все пак реагира в ситуацията, то застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – ЗК „Лев Инс“ АД изпълнил ли е своите задължения? Защо КФН не направи цялостна проверка по случая и след констатира, че и застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – ЗК „Лев Инс“ АД не е платил, да приложи същите принудителни административни мерки.

Очевидно е, че в КФН се работи избирателно, на принципа на пожарна команда и само срещу тези застрахователи срещу които вече няма как да не се реагира. На същото основание, на което задължи застрахователя по застраховка “Злополука” да плати може, ако има воля и желание, да задължи и застрахователя по застраховка “ГО” да плати - тук са налице предвидените от Кодекса основания. Вероятно това няма и да се случи, въпреки, че съгласно Директива 2000/26/ ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховането на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ ЕИО и 88/357 ЕИО на Съвета следва да се гарантира специфичното право на пострадалото лице претенцията му да бъде уредена бързо.

Причината законодателството на ЕС изрично да обръща вниманието на субектите относно това е, че тези потребители на застрахователни услуги не са обикновени потребители. Освен необходимостта да се справи с опита на икономически много по-силния субект да бави и отлага неопределено във времето изплащането на обезщетнието, (изкуство, на което в България застрахователната практика придава гротескни измерения), пострадалият е и жертва на престъпление. Неговите правни и морални очаквания са свързани не просто с факта, че е потребител, което качество обикновено се придобива по желание на самия потребител, но и с обстоятелството, че е жертва на престъпление, придобиването на което качество по никакъв начин не е поставено в зависимост от желанието или нежеланието на лицето.

И проблемът не е само в това. Проблемът е, че КФН се е превърнала от надзорен орган в орган по статистика, който събира отчети и нищо друго не прави. Да се надяваме новото ръководство на КФН да промени тази картина. Защото Комисията за финансов надзор трябва да следи за цялостния процес на застраховането - от сключването на застрахователния договор, определянето и събирането на застрахователните премии и заделянето на застрахователни резерви до изплащането на обезщетенията и това дали се изплащат правомерно, изцяло и в указаните в КЗ срокове.

Освен това, поставяме въпроса защо КФН не анализира съдебната практика на всяка една застрахователна компания и резултатите от водените дела срещу нея, за да види дали повечето застрахователни компании правят формални откази, с мотив или да принудят правоимащите да подпишат неизгодно за тях споразумение за ниско обезщетение или да да си търсят правата в съда. Това е най-честата практика - правене на такива формални откази, каквито бяха случаят с злополуката в Своге.

Ако не беше намесата на КФН или по-скоро, ако не беше отвореното писмо до премиера, омбудсмана и другите институции, хората трябваше да водят минимум двугодишни дела, за да постигнат този резултат, който сега след като комисията недвусмислено осъществи своите правомощия по закон беше направено. И ако КФН си върши работата с всички щети ще е така. Показателно е, че десет години вече 80% от делата, разглеждани от гражданското отделение на Софийски градски съд, са срещу застрахователи. Това означава, че застрахователите работят лошо.

При анализ на тази съдебна практика може да се достигне до извода, че една застрахователна компания, срещу която има множество дела работи лошо, като определя формални обезщетения, несъответни на дължимото, за да принуди хората да ходят на съд и да предприемат една дълга и мъчителна съдебна процедура по осъществяване на своите права по закон. И след това на всичкото отгоре започват да се оплакват застрахователите, че изплащали големи застрахователни обезщетения. Няма как да не изплащат такива обезщетения които тъй като тук вече се включват лихви за забава за две-три години, адвокатски и съдебни такси, такси и разноски по съдебно изпълнение на решенията и така сумата, която трябва да бъде платена нараства с по 30 - 40 процента само заради това че някой е решил да направи формален отказ или да плати и силно занижено обезщетение.

След като анализира тази практика и констатира тези факти, КФН следва да даде задължителни указания на тези застрахователни компании, да изпълняват задълженията по изплащане на обезщетения, с предупреждения за съответните санкции, които ще последват ако продължават да работят по този начин. Това е една от основните функции на застрахователния надзор, която е тотално неглижирана в момента.

За съжаление, по този начин се подкопава и вярата на самите хора в застраховането като цяло. Всеки един си казва - след като имам застраховка и съм изпълнител задължението си да платя, а не получавам изобщо или не получавам адекватно застрахователно обезщетение - защо да сключвам и плащам застраховка ? Защо не се даде тогава на хората право формално да се заплащат задължителните застраховки, ей така, колкото да има застраховки. Когато хората трябва да плащат задължителни застраховки, всяка година те се вдигат с по 20- 30 процента, а когато застрахователите трябва да изплащат обезщетения всичко това се върши формално.

Има Кодекс на застраховането, който трябва да бъде спазван и след като някой си позволи да не го спазва, да бъде санкциониран, предупреждаван, включително и с отнемане на лиценз по определени видове застраховки. Това е функцията на КФН и само тогава няма да я приемат и нея като формален орган. Не е задължение на гражданите да пишат само отворени писма до институциите, чувствайки се безсилни, защото по тая логика ние тази комисия трябва да я закрием и да направим комисия по отворените писма .

Пожелаваме успех на новото ръководство на КФН. Поне засега показаха кураж и воля за справяне със своеволията на определен застраховател. Дано бъде така и за напред.

Поставете оценка на статията:
Оценка 0 от 0 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
В бегето
(гост)

Неутрално
1 Отговор
Законите са просто препоръки😂😂😂😂

Оценка:
-0 +3

шофьор
(гост)

Неутрално
2 Отговор
Абе другари,вие не разбирате ли ,че пари няма?!!Откъде пари,с тия мижави вноски по гражданска отговорност?Аз предлагам да направим гражданската минимум 2030лв.Да видите тогава,каква пара ще потече!Е,не се уточнява от къде-за къде,но въпросът е че ще потече.И дето се вика кеф да му е на човек да направи ПТП!!Моля гласувайте за новото предложение,аз съм за!Моля.

Коментиран от #3


Оценка:
-2 +2

goni
(гост)

Неутрално
3 Отговор

До коментар #2 от "шофьор":


E! Що 2030?! Защо да не е 3020?!:) Както е казал един мъдрец на име Мечо Пух- "Колкото повече, толкова повече!"

Оценка:
-0 +1

русенец
(гост)

Неутрално
4 Отговор
Аз предлагам всеки гражданин от пеленачето до стареца да има ГО. Някаква символична сума и по-кръгла, че да може да се помни, примерно 5-10 000 годишно, не повече. ... Така наречените български застрахователи така и останаха в деветдесетте години. Нормално е, като ма държава, а за министър-председател имаме мутра.

Оценка:
-0 +0

стефан фарашев
(гост)

Неутрално
5 Отговор
Все другите са ни виновни какво направихме ние за това позорно действие? Ами нищо само си чешем езиците кой претестира а и защо държавата директно не им отне лиценза, че повече никога да не се случва такова нещо.

Оценка:
-0 +0

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.