Дани Каназирева за ФАКТИ: Не може през XXI век да се молим за елементарни неща

Как изглежда Пловдив днес, когато е европейска столица на културата? Кои са най-големите проблеми пред града? Какво трябва да се направи за да бъдат решени проблемите на Пловдив? Ще се случи ли някога децентрализацията на местната власт в България? По тези и още въпроси, от ФАКТИ разговаряхме с общинския съветник и лидер на партията ''Съюз за Пловдив'' Дани Каназирева.

- Г-жо Каназирева, Пловдив е европейска столица на културата за 2019 година. Как изглежда градът днес през Вашия поглед?

- Пловдив е един прекрасен град, той си носи историята и чара в себе си. От друга страна изпусна златни възможности, които имаше, за да се наложи трайно, не само на културната сцена в цяла Европа, но и Европейска столица на културата да даде един дългосрочен ефект, едно развитие на града ни в дългосрочен план и нещо да остане като придобивка за него. Европейска столица на културата не e повече изложби и спектакли, не това е концепцията ѝ. Тя е сбор от придобивки за един град и регион. Няма как да кажа, че сме се възползвали от тази възможност, при положение, че нито един инфраструктурен проект в нашия град не е завършен. Визирам площад ''Централен'', ''Тютюневият град'', кино ''Космос'', ''Одеонът'' и ''Източната порта''. Ние нямаме нито една нова зала. Посрещнахме със затворена концертна зала. Нито една нова галерия. Ние категорично не се възползвахме, а от друга страна се пръснаха едни милиони левове. Само от бюджета на пловдивските данъкоплатци това бяха 46,4 млн. Огромни разходи, които не оправдаха очакванията. Разбира се, всеки се радва на светлинки, лъскаво движение, но това идва и си занимава. Какво остава за града ни? Няма как в годината на Европейска столица на културата три булеварда да се преасфалтират и то три години. Недопустимо е. За мен лично ръководството направи всичко възможно да отчужди хората от този празник и успя с много усилия да опорочи прекрасната идея.

- В тази връзка, какво е мнението на жителите на Пловдив по всички неща, които изредихте като проблеми и недостатъци?

- Смятам, че няма мислещ човек, който да оправдава това дълго бездействие и пилеенето на милиони левове, които реално няма да донесат дългосрочен ефект за града ни. Кулата беше за няколко часа, явно и с това ще запомнят Пловдив като Европейска столица на културата, с въпросната кула. Още тогава казах да погледнем живота след кулата. Какво се случва в града ни, докъде са проектите ни и какво ще остане след това, тъй като Пловдив ще продължи и след 2019 година.

- За Вас, извън споменатите вече неща, кои са най-големите проблеми на град Пловдив към ден днешен?

- Те са проблеми, които са проблеми на всеки един град. На всяка една община. Aз дори мога да разделя местната власт в два аспекта. От едната страна са големите и важни инфраструктурни проекти, инвестиционни проекти, в които мога да включа транспорт, задължително зелена система, прибавям към нея презастрояването, трафикът и облекчаването му, детски градини и ясли, инфраструктурните проекти в частта разширяване на булеварди и съответно пробив под Водната палата. Това са важните големи проекти, а към тях ще добавя и създаването на добра, спокойна среда за бизнеса, тоест за активните, работещи хора. Лесен достъп до общината и бързо обслужване. В момента имаме една затлачена администрация, в която преписките и разрешенията, всеки един документ, много трудно и бавно се придвижва. Аз разговарям с много от работещите хора в Пловдив, от най-малкия търговец до по-големи такива и няма човек, който да не ми каже: ''Просто такова нещо никога не е било''. За всеки един документ и разрешение, едва ли не всеки трябва да търси връзки, за да успее да се снабди.

Другият аспект на местната власт е ежедневието на хората, там където те живеят. Междублоковите пространства, места за игра на децата, чистота, ред, сигурност, осветление, пейки и кошчета. Не мога да се примиря, че в XXI век и при милиони левове ежегодишен бюджет, все още хората се молят за пейка, кошче, тротоар и едно поколение израства, пораства, за да ни оправят тротоара пред блока. Не мога да се съглася, защото пари има. Въпросът е, че не отиват по предназначение, много от цените са значително завишени спрямо пазарната им стойност. Няма ясни приоритети и добра организация. Казвам това, защото не всичко е въпрос на пари. Въпросът е в добре организираната и контролирана работа на многолюдната, многобройна администрация. Един успешен кмет следва да се движи и в двете насоки. Да не залита само към големите проекти, които могат да станат, ако някога някой прояви смелостта и има самочувствието да създаде силен и подготвен екип. Да се отърве от удобните на политическата, партийна конюктура зависими лица. Приближени до партията лица, но без съответните качества. Също така не може да се нарече и успешен кметът, който не осигурил ежедневието на хората, а то е там, където те живеят и отглеждат децата си. Не може за тях да няма нормални условия в градската среда.

- В този ред на мисли може ли да се счете, че един от най-големите дефицити на Община Пловдив е шуробаджанащината?

- To не е точно шуробаджанащина, а по-скоро липса на подготвени хора. Категорично това е синдром и той не е от сега, не искам да кажа, че е от това управление. Аз това го наблюдавам от много мандати насам, откакто аз участвам в местното самоуправление. Никога никой не съм видяла да изостави партийните си пристрастия и да избере, подбере, да направи екипа си според способностите на хората и всеки да работи това, за което е подготвен и е учил. В повечето случаи наблюдаваме съученици, приятели, партийни секретари, приближени до кмета, до председателя на Общинския съвет. Дали тези хора изобщо са на мястото си, това е последното нещо, което се гледа.

- Такъв подход най-малкото не гарантира успех. Може да донесе, но не гарантира добро управление?

- Да, не гарантира. Според мен, за да се случи някога това, а именно да видя силен и експертен екип, защото Пловдив безспорно притежава експертиза като подготвени хора, то за мен самият кмет трябва да бъде подготвен. Човек с образование, който да има самочувствието да се обгради с можещи и умни хора. Когато самият кмет не е такъв, той мери по себе си и се обгражда със себеподобни.

- Вие сте общински съветник. Успявате ли в това си качество да работите с кмета Тотев по някакъв начин? Отворени ли са той и неговите подопечни към съвети и препоръки?

- Много трудно, много трудно. В Пловдив комуникацията е страшно нарушена между кмета и групите в общинския съвет, които не са в неговото управление. Много е трудно. В началото на този мандат, аз наистина исках да видя едно дясно, демократично управление, което да разговаря и с другите групи в общинския съвет, защото групата на ''Съюз за Пловдив'' е една от най-големите в Общинския съвет, което е най-нормално. Сигурно съм входирала над 150 предложения в този Общински съвет, като те, или изобщо не се допускат до разглеждане на сесия, или се допускат, подкрепят се, но не се изпълняват, или просто не се подкрепят. Сигурно от 150 предложения са ни гласувани 2 или 3. Разбира се, с нашето присъствие и сериозни становища, ние сме спирали редица вредни решения.

Предизвиквали сме проверка на редица решения, но не това е начинът. Това е много труден и дълъг начин. Нещата могат да се случват с много по-голяма лекота, и този кмет, и миналият път, не разбраха, че когато някой им дава предложение, те могат само да се възползват, тъй като ако се случи нещо хубаво, пловдивчани ще го припишат на кмета. Те няма да го припишат на този, който е дал предложението, така че е страшно глупаво да отхвърляш работещи решения. ''Съюз за Пловдив'' е единствената по рода си организация в Пловдив, която е в ежедневен контакт с хората. Аз на ден имам не по-малко от десетина срещи с хора. Няма човек, който да е поискал среща с мен, а аз да съм отказала. Всички наши решения, те не са плод на наше искане, а са плод на обществени изисквания към управленията.

- Тоест да разбирам, че отношенията между опозицията в Общинския съвет на Пловдив и кмета, могат да бъдат сравнени с отношенията между управляващи и опозиция в Народното събрание. Всичко идващо като предложения от опозицията се отхвърля, независимо дали е добро или лошо?

- Категорично. Дори имаше дадени указания, че който от нас направи предложение, просто без да се мисли, се гласува против. За да няма объркване в мнозинството. Това в кръга на шегата. Крайно неконструктивно е, ненормално дори. Най-доброто за един град, за едно управление, е да има диалог, комуникация, обсъждане, за да се стигне до добър и позитивен ефект за града ни.

- В една своеобразна класация, къде можете да наредите Пловдив измежду другите български градове? Успява ли общината да печели проекти, които да се реализират на територията на града?

- Искам да кажа, че бих го наредила на първо място. За мен Пловдив е най-добрият град, най-красивият, с всички културни и исторически дадености, които имаме. Като управление обаче, мога да кажа, че досега не сме случили. Като проекти не мога да се похваля, че сме сред общините, които са водещи. Например водният цикъл, редица далеч по-малки общини от Пловдив вече го реализираха, а ние все още нямаме избран изпълнител, имаше и риск да бъдат изпуснати парите. Транспортният проект, аз мога да го кажа, че транспортният проект в Пловдив е една черна дупка, тъй като там потънаха едни десетки милиони. Електронната система за таксуване не работи, таблата не работят, апаратите, които продават билети - също. Хората продължават да си купуват билетче от кондуктори. Изтекоха гаранционните срокове по тази система и никой не е потърсил отговорност, но тук смятам, че трябва да се сезира и прокуратурата.

- Отговорните лица за реализацията на този проект, те какво отговарят?

- Още са си в общината. Какво отговарят? Нищо. Тези, които управляват Пловдив обичат да не отговарят и когато ги питаш - те се сърдят. Това е истината. Дори скоро по ''Региони в растеж'', също сериозен проект от 81 милиона, Пловдив е усвоил досега не повече от 24 милиона, с много некачествени и спорни ремонти, които бяха извършени по въпросната оперативна програма. Стигнахме дотам, че по инициатива на ''Съюз за Пловдив'', се свика извънредна сесия на Общински съвет - Пловдив, на която сесия да дадат отговори на поставените въпроси относно качество, срокове, цени и материали. Сесията беше бламирана. Не се явиха за да няма мнозинство и да не се състои. Тоест те бягат от отговора на каквито и да е въпроси. Също така освен транспортния проект, Пловдив ликвидира транспорта си, беше приватизирано това дружество от съветник от БСП в по-предния мандат, разбира се, над него имаше политически чадър. Пловдив изгуби общинското си предприятие. 100 декара, всички тролейбуси, контактната мрежа на тролейбусите, автобуси, всичко беше съсипано и за мен това е една от сериозните кражби в новото време. Пловдив изпусна възможността да кандидатства, дори сега, доколкото прочетох, към Министерството на околната среда има нов период за кандидатстване, като 11 мисля вече общини, кандидатстват за нови тролейбуси, електробуси.

- Харчи са на парче, така да разбирам?

- Харчи се много, търси се бърз ефект. Лесна и високa печалба. Тоест опаковат се нещата в един скъп целофан, ако мога така да го нарека, но без необходимото качество и дългосрочност. Например, не може да похарчиш 24 милиона за ремонти в един квартал и поне за 50 години напред да знаеш, че ти там няма да имаш проблем. Ти ги харчиш парите, но не след дълго всичко ти е наводнено, наклоните са ти обърнати, тротоарите вече са разбити, защото някой е забравил да пусне определен кабел или да направи скосения за хора с увреждания. Тоест ние нямаме ефекта, милионите изтичат, но няма ефект. По този начин и 1 милиард да е бюджетът на Пловдив, никога няма да видим резултат, ако се харчи по този меко казано неразумен начин.

- Пловдив е един от най-спортните градове. Какво е Вашето отношение към спорта?

- Спортът за съжаление е най-често срещаната предизборна дъвка. Тази тема се появява единствено и само преди избори, като това е с цел, разбира се. Или се купуват билети, които се подаряват, или се започва втори Национален стадион, за стадион ''Пловдив'' става въпрос. Това е винаги два месеца преди избори, но реално никой нищо не е направил. Ще ви кажа само един прост пример. Предишните избори през 2015 година, даже и преди това, пак се заговори за стадиона. Поръча се и се плати, някъде приблизително 100 000 лева, да се направи експертиза на съоръжението относно неговата годност, дали все още то е годно да бъде ремонтирано и реконструирано. Направи се тази експертиза предизборно, а след това потъна в някое чекмедже. Даже не чухме, дали е годно, дали не е годно. Просто се похарчиха парите. Дойдоха изборите и пак ще правим експертиза. Тоест ние преди всеки един избор правим експертизи и започваме дебат уж, но това е просто, докато свършат изборите. Лично за мен няма никаква загриженост за спорта. Има подаяния, но спортът няма нужда от подаяния. Има нужда да му бъде изградена стратегия в дългосрочен план, как той да се развива, като се обхване не само професионалния, но и масовия спорт за децата. Къде отиде масовият спорт при децата? Никой не си задава въпроса: има ли децата ни къде да тренират?

Един плувен басейн, по наше предложение, още от 2016 година бяха заложени пари за неговия ремонт, сега е 2019 година, но все още нищо няма. Плувната общност се вдигна и едва тогава се заговори и се предвидиха средства. Физкултурни салони? Много малко от училищата изобщо имат. Дори и да имат, при 2000 деца в едно училище, как да стане? Например в Хуманитарната гимназия, която е най-старата мъжка гимназия, тя е и паметник на културата. Как се случва в един салон, всички те да тренират? Училищните дворове са в плачевно състояние, много от тях. Игрищата по районите, изчезнаха школите за масов спорт, които подбираха децата още от малки. Нямаме концепция. Спортът се използва само и единствено за предизборна дъвка. Някой друг спортист да се завърти около партиите, за да им доведе някой друг глас повече. Реално обаче никой няма стратегия за устойчивото развитие на спорта. Аз не трябва да ритам топка, за да разбирам как една важна обществена сфера трябва да се развива. Винаги съм казвала, че ако ние нямаме образована и здрава нация, в което се включва и превантивната мярка, каквато е спортът, няма да успеем да се съхраним и да се грижим за децата си.

- Ако влезем в хипотеза, че се кандидатирате и бъдете избрана за кмет на Пловдив от жителите на града, то не мислите ли, че доста от нещата зависят от централната власт и ако даден кмет не е от ''правилната партия'', може да му бъде доста по-трудно да реализира идеите си?

- Не, не мисля. Може би съм от малкото хора в местната власт, които не мислят така. Аз имам докторска дисертация на тема ''местна власт''. За мен това е една теза, която манипулативно се използва, за да може управляващите партии да дърпат по места изборите. Ясно трябва да разграничим парламентарни и местни избори. Местната власт се нарича така, защото е на местното население. Има Закон за държавния бюджет. Бюджетът на една община се финансира, пълни се от местни данъци, такси, глоби и концесионни плащания, както и държавно делегирани дейности, които са по закон. Никой не може да ти ги отреже. Оттам нататък слагаме проектите, които ако ти имаш подготвен екип, правиш и защитаваш проекти. Ако нямаш - губиш. Сегашният кмет, като два мандата е от управляващата партия, какво донесе на Пловдив? Нищо. Самият той опровергава точно тази теза. Няма правителство, което да откаже да работи с успешен екип на една община, защото е много по-лесно да работиш с подготвени и знаещи хора, които бързо дърпат напред. За мен това е наистина теза, която се наложи и едни кметове я използват, за да прикрият неспособността си да управляват и така да се оправдават, че защото не са от партията на правителството, поради това не им се случват нещата. Други манипулират хората да гласуват за тях, защото видите ли, щяло да има пари за общината. ''Подаръците'' за Пловдив например, са 20 или 30 милиона, а бюджетът за тези четири години на Община Пловдив е 1.2 млрд. Очевидно много по-ценно е как харчиш местните постъпления, аз и затова казах, че и 1 млрд. годишен бюджет да имаме, ако ти ги пилееш в скъпи обществени поръчки, с ниско качество, без гаранции и контрол - няма никакво значение за местното население.

- Що се касае до местната власт, от години се говори за децентрализация. Проблемът е, че само се говори. Вярвате ли, че в близко бъдеще може да бъде проявена политическа воля за реформи, които да доведат до децентрализация на местната власт? Има ли и още неща, освен децентрализацията, които биха могли да допринесат за по-голяма ефективност на общините?

- Децентрализацията сигурно е по-важно дори от магистралите. Казвам го с цялата си отговорност и съзнание, тъй като много съм работила върху този процес. Ако погледнем Европа, част от която сме и ние, Европа е на регионите. Ако искаме да достигнем стандарта на тези държави, към които сме се запътили, ще видим, че те там имат много силна местна власт на две нива. Делегиране не само на задължения, но и на права. Отчисляване на данъци, голям бюджет, но респективно и съответните техни отговорности, и в здравеопазване, и в образование, тоест разтоварване на централната власт. Аз поради това казвам, че концепцията на местната власт е да си близо и в услуга на местното население. Идеята е, че местната управа, било на областно, било на общинско ниво, най-добре познава нуждите на местното население. Например централните органи в София, няма как да знаят в Пловдив и региона, населението от какво има нужда. Това е идеята, повече свобода, повече средства, децентрализация, за да може по-близо да се харчат парите до местното население и по-целесъобразно, защото местните органи познават техните нужди.

Ние в България живеем по един тоталитарен, овехтял, централизиран, партиен модел. Децентрализация трябва не само във финанси и администрация, а трябва и партийна децентрализация. При нас всичко е обърнато в модела, всичко се движи от горе надолу, а не както е нормално от долу нагоре. Не съм видяла още, че има воля, някой да се раздели с власт. За жалост не съм оптимистично настроена, че в близките години това ще стане, а е изключително важно. Тук ще сложа и окрупняването на общините, не може България като население и територия да има 264 общини. Абсурдно е. Ако вземем една по-малка държава като Дания - там имат 95 общини. Длъжни сме да го направим, това ще доведе до сериозно намаляване на тази административна тежест, на разходите. Сега имаме едни раздути администрации ги уплътняваме на принципа 3-5-8, в зависимост от коалиционното управление се заемат местата в тях. Взимат се едни заплати от хора, които първо не са подготвени, второ изобщо не знам какво правят там, какви дейности извършват, освен да взимат заплати - нищо друго.

Пловдив е от табела до табела. Тези стари номенклатурни идеи, за всички тези паразитни общини около Пловдив, отдавна трябваше да бъдат приключени и да бъдем обединени, защото реално Пловдив е административният център, всички около нас използват услугите на Пловдив. Ползват инфраструктурата, и образователна, и социална, и пътна, а плащат данъците си на пет метра след табелата за Пловдив. Бизнесът също. Ако наистина искаме да се наредим някога до развитите страни, това е единственият правилен път - децентрализация. Друго какво може да се направи? Да се изчистим от корупцията и да имаме подготвени хора. За мен най-важното е да имаме подготвени хора. Няма как да има успех и напредък без такива хора. Партиите трябва да спрат да се плашат от образованите и подготвени хора. Да започнат да използват техния експертен потенциал. Например, когато на един кмет екипът му е силен и дърпа напред, то този екип ще дърпа и него напред, а не обратното. Те се страхуват да не бъдат засенчени. Аз например бих била изключително радостна, някой от моя екип да ме засенчи. Това ще означава, че правилни хора съм подбрала. За да се случи това обаче, трябва да си лишен от комплекси. Корупцията се превърна в клише. Не с гръмки заглавия за общини с по 3000 души, а наистина да се разровят и обществените поръчки. Ето, аз ви казвам - транспортният проект в Пловдив. 44 милиона, 45 милиона, а нищо от него не работи. Освен велоалеите. И умните светофари не работят. Това е показателен пример. Как да вървим напред, като в Пловдив, транспортен проект, над 40 милиона, а нито една система не работи по него.

- Споменахте думата магистрали. Политик сте, според Вас строителството на магистрали, откриването на най-различни заводи и обекти, това премиерът прави ежедневно, не трябва ли всъщност да са една рутина? Поне в развитите, нормални държави, това е така.

- Аз имам своето обяснение тук. Може би много години като нищо не се е правило, ние вече като общество дотолкова сме занижили критериите си, че се радваме на всяка една подобна придобивка. Когато магистралата се е правила 50 години и на 51-вата ти я открият, то наистина е голям празник за България. Дотам сме я докарали. Например в Пловдив се пускат прессъобщения, че щели да мият улиците или по няколко пъти правят първа копка на нещо. Това означава, че вие като тръгнете на работа или аз като си тръгна към кантората, да пусна прессъобщение: ''Тръгнах на работа''. Ние в крайна сметка за това сме ги избрали. Да мият улиците, да асфалтират, да оправят тротоарите, да поддържат зелените площи. Това не е нещо, за което ние трябва да аплодираме, то е тяхно задължение.

- Тоест за някои политици, пиарът е преди работата?

- Да. Моят апел е към обществото. Те няма да го правят, ако ние имаме по-високи изисквания към тях. Имахме предишен кмет, който с мажоретки откри тоалетни.

- Настоящият пък искаше да разфасова прасета. После отрече да е имал такова намерение?

- Да. Друг пък ще разфасова прасета на главната улица. Ние трябва да си повишим изискванията, ние трябва да искаме много повече от тях. Три години са ми асфалтирали една улица. Те хората за толкова време път под водата направиха. Дори и в София, колко кръстовища на две нива има вече? Ние сме вторият по-големина град, а нямаме нито един сантиметър нова инфраструктура. Всичко е преасфалтиране, кърпежи. Моите уважения, но това нещо в другите страни го правят за една нощ, без хората и да усетят, а при нас е три години на готов път. Много често го правят и без да знаят какво има под земята. Преасфалтират, ''заравят милиони в асфалт'', малко след това се пука тръбопроводът и копаем пак всичко наново. Следват нови обществени поръчки, нови разходи. Така никога няма да ни стигнат парите.