The American Conservative: Време е Турция да бъде изхвърлена от НАТО

Външнополитическите и военните политики трябва да се променят с обстоятелствата. По време на Студената война бе логично Вашингтон да създаде НАТО и да вкара в него Турция. Днес, доминиран от САЩ Алианс не е толкова нужен, а същото важи в дори по-голяма степен за турското членство в него, пише в коментар американското издание The American Conservative в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Вкарването на Турция, която никой никога не е бъркал за либерална демокрация от западен тип, винаги е било леко намирисващо. Страната се е доказала като нестабилна през годините с честа намеса на военните в делата на управляващите. През 1974 г. Турция нахлу Кипър и стигна почти до война с Гърция – друг член на НАТО. А последващите слаби коалиции не успяха да решат проблемите на Турция.

За щастие конфронтацията с Русия така и не дойде и след като СССР се разпадна, официални лица от Алианса работеха денонощно за съставянето на нови планове, полагащи началото на „изнвънрегионални“ операции, които да не са свързани със защитата на Европа. Турция изигра почти никаква роля в тях, макар да прати малък помощен отряд в Афганистан.

Що се отнася до американските санкции, Анкара показа слаби съюзнически връзки (но добро геополитическо мислене) – като отказа да позволи на американски части да открият втори фронт срещу Ирак от нейна територия. Това създаде търкания с Пентагона, дотогава един от защитниците на Анкара в САЩ. Що се отнася до по-скорошно време, Турция изигра и твърде малка роля в Сирия.

Още в началото на войната в Сирия, Ердоган позволи на „Ислямска държава“ да преминава свободно през турската граница. Контрабандата процъфтя. Зетят на Ердоган и министъра, отговарящ за петрола, бяха обвинени в незаконно забогатяване чрез нелегална търговия. В началото на 2018 г. Анкара започна офанзива срещу сирийските кюрди, които съдействаха на САЩ в борбата срещу екстремистите. В искането си за буферна зона, Ердоган дори заплаши да посегне и на американските военни.

Турция се обърна също така срещу Израел, продължи да се боричка с Гърция и отказа да съдейства за разрешаването на кипърския въпрос. А откриването на газ във водите на кипърци доведе до последващо изостряне на отношенията, което въвлече и ЕС в конфликта. Да не говорим че Ердоган открито и без никакви доказателства обвинява САЩ в участие в провалилия се опит за преврат, извършен преди три години. Дори не повдигаме въпроса за върховенството на закона в Турция.

Нищо от това обаче явно не трогва американската администрация. Последният проблем, който може да предизвика влошаване на отношенията, бе закупуването на руските системи С-400 от Турция. Не е изненадващо, че Тръмп обвини администрацията на Обама, но решението бе на Ердоган. Вашингтон многократно предупреждаваше, че това застрашава сигурността на американските самолети F-35, които Турция иска да закупи, тъй като руските техници могат да открият в тях слаби места, ако Анкара наистина закупи такива. Но това остана нечуто от Ердоган.

След като Турция все пак завърши покупката, сега тя най-вероятно ще бъде санкционирана с изтеглянето си от програмата за F-35, както и финансово по закона за противодействие на американските противници.

Но всъщност по-добре ще бъде направо да се прекрати турското членство в НАТО. А може да се обмисли и изтегляне на американското оборудване от Инджирлик. Това ще е доста закъснял ход за Алианса, който до този момент демонстрира невиждан интерес към разширяване.

Единствената сериозна заплаха за сигурността на Европа в момента е Русия. И все пак Турция не може да получава доверието на натовски съюзник в един бъдещ конфликт. Външната политика на Анкара в момента се различава коренно от тази на западните държави, а нейното сътрудничество с Русия ще ѝ попречи да се противопостави на Москва, ако НАТО направи това. Според някои сенатори, Турция все още е твърде важна, но ако нейното членство бъде суспендирано, това само ще приложи на практика съществуващото състояние на нещата.

Естествено, Ердоган няма да бъде начело вечно. САЩ трябва да запомнят, че Турция е повече от един човек и да се концентрират към бъдещето. Но все пак не трябва и да се търси одобрението на двулични съюзници, чието значение е намаляло. Само 18% от турците гледат на САЩ благосклонно, а 72% смятат, че Вашингтон е заплаха за тях.

Анкара де факто е избрала да не бъде в НАТО. САЩ и останалите членове трябва да ратифицират това решение и да работят в Турция за създаването на ново сътрудничество, при коетоинтересите им отново съвпаднат. Новите обстоятелства изискват нови политики.