Защо подгониха Иван Костов?

Коментар от Петър Чолаков

Бившият министър-председател Иван Костов очаква прокуратурата да започне действия срещу него - при това в разгара на кампанията за местния вот. Според Костов, става дума за атака, маскирана като правосъдие, но водена от политически мотиви. А именно: дискредитирането на обединението „Демократична България” (ДСБ, „Да, България” и „Зелено движение”).

Атаката щяла да бъде базирана върху ревизия, направена от НАП. Ревизията е за „значителни средства” на Костов и съпругата му (над 400 хиляди лева). Според бившия премиер, парите отдавна са декларирани пред Сметната палата, а собствеността върху тях е „безспорна”, като за целта на НАП са предоставени общо 15 документа. Проверката тече от 2-3 години, но в средата на август от НАП решили, че парите не са на семейство Костови и трябва да бъдат обложени. Срокът за възражения срещу заключенията от проверката удобно изтича точно в средата на изборната кампания.

Така, поясни Костов, прокуратурата получава карт бланш да действа срещу него - „човека, за когото са убедени, че стои зад „Демократична България””, която на свой ред се обяви категорично против избора на Иван Гешев за нов главен прокурор. В тази връзка Костов подчерта, че отдавна е само „редови член” на ДСБ и не се бърка в работата на ръководството.

Контекстът

„Бомбата”, хвърлена от бившия премиер, трябва да бъде коментирана по същество. Да започнем от контекста. Без значение дали предоставените от г-н Костов документи са достатъчни за доказване на собствеността върху въпросните средства, фактите сочат, че в България везните на Темида нерядко служат за „респектиране” на опозиционни политици, бизнесмени, а вече и на медии.

Изследване, направено по поръчка на Българския институт за правни инициативи, показа, че според 76% от запитаните, държавното обвинение се използва за политически цели. А проучване на Евробарометър сочи, че според 74% от анкетираните, полицията и прокуратурата се намират под влиянието на политически или икономически интереси.

Тези критични оценки на българските граждани съвпадат с позициите на Венецианската комисия, Европейската комисия, Съвета на Европа и други авторитетни институции, според които, както припомни и г-н Костов, българската съдебна реформа не е завършила, а проблемът е в прокуратурата.

Иван Гешев, единственият кандидат за поста главен прокурор, заяви съвсем искрено, че не харесва принципа на разделение на властите. „Не споделям виждането на, да ги наречем, десните екстремисти, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да са разделени", обясни Гешев и отправи обвинения срещу „политическия кръг и свързаните с него медии и олигарси, гравитиращ около подсъдимия Прокопиев”. С тези си откровения г-н Гешев сам поставя под съмнение своите безпристрастност и професионализъм.

Пламен Георгиев пък, забърканият в скандали бивш шеф на КПКОНИ, бе изпратен като консул във Валенсия. Поне най-после научихме какво означава изразът „хванаха го и го пратиха на топло”.

Като имаме предвид всичко това, както и факта, че доверието в прокуратурата е рекордно ниско, не е изключено таймингът на резултатите от проверката срещу семейство Костови да е наистина част от сценария на политическа поръчка. А ако допуснем, че действително има такъв сценарий, лесно можем да стигнем до предположението, че интерес от подобна акция имат всички, които са притеснени от възхода на една потенциална политическа алтернатива като ДБ - формация, която може да застраши политическото статукво не само на местния вот, а и в по-далечна перспектива.

Защо не оставят Костов на мира?

Оценката за личността и управлението на Иван Костов без съмнение разделя българското обществото. Някои определят неговото правителство (1997-2001) като виновник за „престъпната” и „разбойническа” приватизация. Според други, той е преди всичко държавникът, спасил България от „Виденовата зима”, която докара страната до просешка тояга.

По всичко това може да се спори, но е неопровержим факт, че Иван Костов не е на власт вече 18 години. През тях имаше не едно правителство, доминирано от негови опоненти, дори врагове. Хора, които направиха много за демонизирането му. През всичките тези години обаче, въпреки практиката прокуратурата да се използва като бухалка, те не можаха да извадят на масата безспорни доказателства за „вината” на бившия премиер.

Вместо това противниците му се задоволяват с малодушни „инициативи” като нескопосаната пародия на книгата на Костов „Свидетелства за прехода”. В навечерието на европейските избори книгата-сурогат, която явно целеше да осмее Костов, се разпространяваше безплатно с екземплярите на вестник „Телеграф”, собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски. „Инициатива”, която нарушаваше редица разпоредби на Изборния кодекс. Затова си заслужава да попитаме: защо продължават да се хвърлят толкова средства и усилия срещу човек, който отдавна се е оттеглил от голямата политика?

Възможно е, разбира се, политическата „мотивираност” на очакваната прокурорска атака само да се привижда на г-н Костов. Но ако все пак е прав, тя не може да бъде оценена по друг начин, освен като голям комплимент. Както за самия него, така и за свързваната с него формация.