Президентът на републиката Румен Радев скоро ще бъде изправен пред отговорността да финализира процедурата по избор на нов главен прокурор. Излишно е да се ползват патетични думи относно важността на това събитие. За всеки български гражданин е ясно, че става дума за определяне хоризонта на развитие на държавата през следващото десетилетие.
Целта на този текст е да хвърли светлина върху проблема от обществена и политическа гледна точка, а не от юридическа. Този подход позволява да се посочат ключовите въпроси, на които трябва да отговори президента, без да се губи аудиторията необременена от конституционноправна и наказателнаправна компетентност. Строго специализираният анализ е непосилен за кратки текстови форми, още повече той не би бил нищо повече от синтез на вече проведен правнополитически дебат.
Необходимо е да се подчертае, че последното, което президентът ще оценява след 24 октомври е личността на кандидата за главен прокурор. Наличието на дискреционна власт е недискусионен въпрос, произтичащ от естеството на реда за избор. Смисловите прилики между отлагателното вето и предвидената възможност за възобновяване на процедурата при неиздаване на указ е проблем, върху който трябва да разсъждават конституционалистите. Присъединявам се към твърдението на Васил Мръчков, че „в рамките на това производство обаче не могат да се обсъждат въпроси, свързани със суверенната и дискреционна преценка на държавния глава за професионалните и нравствени качества на назначеното от него лице“[1].
Правната уредба, празнотите и простора за реакция
Любопитна е правната уредба на правомощието на президента да назначи или не кандидата за главен прокурор, при все че през 1999 г. е наличен прецедент за отказ.[2] Наблюдава се своеобразна законодателна аномалия – в Конституцията властта на държавният глава за преценка е най-широко разгърната, а в Закона за съдебната власт и Правилата за назначаване на председател на ВКС, ВАС и главен прокурор тя е отразена само частично. Конституционният съд не се е произнасял по тези въпроси. Не би било пресилено да се подозира, че както Парламентът, така и Висшият съдебен съвет подценяват разпоредбата на чл.129, ал. 2 от КРБ[3] и не се съобразяват с нейната цялост. Например, възможността държавният глава да не освободи главния прокурор, когато са налице предпоставките за това, не е отразена в ЗСВ. Липсва яснота и относно съдържанието на повторното предложение за същия кандидат по смисъла на чл. 173, ал. 2 от ЗСВ. Добавката „същият кандидат“ не е известно дали е в духа конституционната разпоредба – Конституционният съд не е сезиран с такова питане. Не е спорна логиката на твърдение в посока, че при толкова празноти в уредбата на финализирането на процедурата по избор на главен прокурор, пред държавния глава е разгърнат простор за реакция.
Преди да стигне до професионалните и нравствени качества на кандидата за главен прокурор, се налага президентът да даде оценка на наказателната политика на държавата през последните години, както и на резултатите от работата на сегашния главен прокурор и проведената реформа в правосъдието със създаването на специализиран наказателен съд.
Улеснение предизвиква еднозначността както на понятието „наказателна политика“, така и на субекта, който я реализира. Тя произтича от разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от КРБ. В същия дух изрично подчертава и Борис Велчев „едва ли някой се съмнява, че наказателната политика в държавата е част от общата политика по осигуряването на обществения ред и националната сигурност“.[4] Навярно е уместно да се припомни, че правораздаването не е част от наказателната политика на държавата. Съдът не се бори с престъпността, а защитава правата и законните интереси на гражданите и гарантира равенство и състезателност в процеса.
Няма как да се премине към избор на нов главен прокурор, без да се анализира обществения дебат, предшестващ създаването на специализирано наказателно съдопроизводство най-малко по три причини. Първо, създаването на особената юрисдикция беляза края на мандата на предишния главен обвинител и началото на действащия. Второ, дейността на специализираната прокуратура е естествена есенция на дейността действащия главен прокурор, което е очевидно от цялостния анализ на публичните му изявления за периода. Трето, номинирането на актуалния кандидат е недвусмислено послание от съдебната власт към българското общество, че посоката е правилна, удовлетворителна и трябва да бъде императивно продължена.
Франкенщайн и правосъдието
Създаването на специализирана наказателна юрисдикция с цел борба с организираната престъпност постави под въпрос както дефинициите за правораздаване, така и тези за наказателна политика. Заслужи битийност Франкенщайн, който на две инстанции води наказателна политика, а на последната се връща към правораздаването.
Дискусията, предшестваща създаването на специализирано наказателно законодателство, беше белязана от обществено разделение, ескалиращо до образуване на конституционно дело № 6 от 2011 г. Извън обхвата на изложението е да се проследят детайлите, но е наложително да се маркират главните противостоящи си идеи.
Становищата на ВАС /Висшия адвокатски съвет/ и на СЮБ /Съюз на юристите в България/ са налични, както и тези на Главна прокуратура и Министерство на правосъдието, респективно мотивите за конституционносъобразност на КС. Както е известно, „натежа“ аргументът, че щом Върховният касационен съд е последна инстанция и по делата разглеждани от специализирана юрисдикция, то критерият „извънредност“ е невалиден, респективно жалбата за противоконституционност е неоснователна.
Доводите за „извънредност“ към онзи момент са превантивни опасения за накърняване демократичните устои на държавата. Интерес представлява реакцията на прокуратурата в становището по конституционното дело – „не е допустимо да се предполага бъдеща незаконосъобразна практика на компетентните органи и тя да се ползва като довод“. Има се предвид предоставената от закона възможност прокурорът чрез определяне на квалификацията на престъплението да предопределя превратно подсъдността към специализираната юрисдикция. Това правомощие е изцяло в обхвата на дискреционната власт на обвинителя и не подлежи на съдебен контрол. С други думи, възможността за „законен“ произвол беше облечен в съответствие с КРБ. Горчива ирония предизвикват думите на Морис Дюверже за българския основен закон, че е създаден „за ангели“.
Но да се върнем на държавния глава.
След безусловно необходимия анализ на реформата в наказателното правосъдие чрез създаване на специализиран съд, президентът има възможност на преценка не какво предстои да става, а как е било през последните години. Тя се състои в следното – до каква степен новата правна уредба на наказателното правосъдие реализира наказателната политика на изпълнителната власт относно борбата ѝ с организираната престъпност. Доколко беше успешна? Справи ли се специализираната прокуратура, която иска още седем години шанс за изява? Не е мястото да се отделя внимание какви нови антикорупционни структури се учредиха през този период, по замисъл да помагат в реализацията на тази политика.
Едва преполовил мандата си, президентът Радев вече е рекордьор по налагане на отлагателно вето на законодателните инициативи на парламентарното мнозинство. Категорично последователен е в посланията си към българските граждани, че в държавата има дефицит на справедливост по вина и на трите власти. Във всичките си речи не пропуска да акцентира за крещящата нужда от промяна.
Финализирането на процедурата по избор на главен прокурор има само два възможни изхода. Държавният глава, олицетворяващ единството на нацията, е призван да даде знак на българите дали справедливостта предстои или е невъзможна. Нещо повече, критичен момент на важен избор може да предостави нови възможности за преосмисляне разпределението на властовия ресурс в държавата. Кой друг, ако не електорално най-легитимният човек в България.
[1] В.Мръчков, „Ред за избиране на главен прокурор“, Правен свят, 18 декември 2012 г.;
[2] УКАЗ № 6 от 15.01.1999 г. за връщане на Висшия съдебен съвет предложението за назначаване на Бойко Илиев Рашков за главен прокурор на Република България за повторно предложение.
[3] 129, ал. 2 КРБ Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
[4] Б.Велчев, „Проблеми на наказателната политика в Република България“, Сиела, 2012 г., с. 96.
Авторът е адвокат в Софийската адвокатска колегия
Коментарът на Стефан Гайдарски е публикуван в Де факто
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Азззззззззз
10:11 29.09.2019
2 Valio
10:24 29.09.2019
3 Калинката на ГЕРБ
11:56 29.09.2019
4 БСПедер
12:08 29.09.2019
5 Гешев е номер 1
Коментиран от #10
12:08 29.09.2019
6 onq s konq
12:20 29.09.2019
7 Кинжал
13:56 29.09.2019
8 Кинжал
Ветото на народа.
По-добре да не стига до втори, че за ГЕРБ може да е последното управление.
13:58 29.09.2019
9 Николай
Той с кое образование и коя специалност се изказва? Отново силно "НЕПОДГОТВЕН"!!!
14:01 29.09.2019
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Жоро гоцев
14:07 29.09.2019
12 Мордекай
Коментиран от #16
14:15 29.09.2019
13 fuck T
14:45 29.09.2019
14 Пацифист
"Ти си престъпник, и като такъв на колене".
Делата спечелени тогава са за над 200 000 евро.
Като гледам, народът не е леко, ами много, изключително гневен.
14:54 29.09.2019
15 Усмивката
15:11 29.09.2019
16 Усмивката
До коментар #12 от "Мордекай":
Брачед.Вземи справка и виж кой избира Гешев.Компартията и мафията нямат цвят и лице.Червени боклуци е анахронизъм.Употребяват го болшевишки остатъци за пропаганда и изкривяване политическата обстановка с цел......чети Левски,За такива, злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно - смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни, наказанието е с....... За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри, наказанието е с.......
За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е см....
15:23 29.09.2019
17 Справедливост
16:23 29.09.2019
18 Герб
16:25 29.09.2019
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 ПЕНКО
15:26 30.09.2019
21 МИХАЙЛОВ
Е ИДЕАЛНИЯ ВАРИАНТ ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР
НА МАФИОТСКАТА, ТЕРОРИСТИЧНА, РЕКЕТЬОРСКА
И ПО СЪЩЕСТВО
ТОТАЛНО ТОТАЛИТАРНА И ФАШИСТКА ХУНТА - ГЕРБ....
...И ТАЗИ ПРОКЛЕТА МАФИОТСКО - ФАШИСТКА ХУНТА - ГЕРБ
ВЕЧЕ СИ ГО Е ИЗБРАЛА
ВЕЧЕ СЕ Е ДОГОВОРИЛА С ТОЯ СКАПАН ПЛЪХ
И ЩЕ СИ ГО СЛОЖИ... ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР...
...С ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ГЛАВНА ЗАДАЧА И ЦЕЛ -
ДА ПРИКРИВА, ПОТУЛВА И ЗАМАЗВА
ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ХУНТАТА - ГЕРБ
И НА ВСИЧКИ ГЕРБЕРСКИ ГАУЛАЙТЕРИ, ШЕФОВЕ И ЧЛЕНОВЕ...
И ДА ОПРАСКВА С ПРОКУРОРСКИ РЕПРЕСИИ И ТЕРОР
ВСИЧКИ ДРУГИ
ПО ПОРЪЧКА НА МАФИОТСКАТА СГАН НА ХУНТАТА - ГЕРБ
ПО ПОРЪЧКА НА ШЕФОВЕТЕ И ГАУЛАЙТЕРИТЕ
НА МАФИОТСКАТА ХУНТА - ГЕРБ...
...ПОСТАВЯЙКИ ГЕШЕВ ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР
МАФИОТСКАТА ХУНТА - ГЕРБ
ОКОНЧАТЕЛНО И НЕОБРАТИМО
ЩЕ ПРЕВЪРНЕ БЪЛГАРИЯ
В ЕДНА ХИБРИДНА - ТОТАЛНО ТОТАЛИТАРНА,
КОМУНО - МАФИОТСКА И ФАШИСТКА ТЕРИТОРИЯ
...ЩЕ ПРЕВЪРНЕ БЪЛГАРИЯ
В ПЪРВАТА ДЪРЖАВА В СВЕТА
КОЯТО ИЗЦЯЛО Е ОКУПИРАНА
ОТ ЕДНА МАФИОТСКО - ФАШИСТКА ХУНТА...
22:03 01.10.2019
22 МИХАЙЛОВ
ДА ФОРМАЛНО ПОГЛЕДНАТО
ТОЙ НЕ РАЗПОЛАГА С ЕФЕКТИВНИ ЗАКОНОВИ ПРАВОМОЩИЯ
ДА СПРЕ ХУНТАТА - ГЕРБ
ДА СИ ГО ИЗБЕРЕ И СЛОЖИ ГЕШЕВ ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР...
...НО ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ
ИМА МНОГО ПО-ЕФИКАСЕН, ВИСОКО МОРАЛЕН,
СПРАВЕДЛИВ, МЪДЪР И НАПЪЛНО ЗАКОНЕН ХОД И РЕШЕНИЕ...
...И ТОВА РЕШЕНИЕ МОЖЕ ДА ПРЕОБЪРНЕ
ОТЧАЯНИТЕ ОПИТИ НА МАФИОТСКАТА ХУНТА - ГЕРБ
ЗА ТОТАЛНО ГОСПОДСТВО
ЗА ФАШИСТКО - МАФИОТСКИ РЕЖИМ И ДИКТАТУРА
И ЗА МАФИОТСКА ОКУПАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ...
...СЕГА ПЪРВО ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ САМ ТРЯБВА ДА РЕШИ
ДАЛИ ДА СТАНЕ ЧАСТ ОТ МАФИОТСКАТА ХУНТА - ГЕРБ
И ЕНИЧАР, СЛУГА И ПОДЛОГА НА ТАЗИ ХУНТА...
...ИЛИ ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО ДА ЗАЯВИ
ЧЕ НЕ ПРИЕМА КАНДИДАТУРАТА НА ГЕШЕВ ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР
И ДА ОТКАЖЕ ДА ПОДПИШЕ УКАЗА ЗА ИЗБОР НА ГЕШЕВ...
...ВТОРО - ТЪЙ КАТО ВСЕ ПАК ХУНТАТА - ГЕРБ
ЩЕ СИ СЛОЖИ ГЕШЕВ ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ ТРЯБВА ДА ПОДАДЕ ОСТАВКА
В ЗНАК НА ПРОТЕСТ СРЕЩУ ТОЗИ ИЗБОР НА МАФИЯТА - ГЕРБ...
...ТРЕТО - ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ ТРЯБВА ДА ОБЯВИ
СЪЗДАВАНЕТО НА ОБЩОБЪЛГАРСКИ
НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ СРЕЩУ МАФИОТСКАТА - ХУНТА
И ДА ПРИЗОВЕ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ
ЗА ОБЩА ПОЛИТИЧЕСКА СТАЧКА
И ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ
С ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ИСКАНЕ
ЗА НЕЗАБАВНА И БЕЗУСЛОВНА ОСТАВКА
НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ХУНТАТА - ГЕРБ...
...ЗА ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ ДОЙДЕ ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО
И ТОЙ НЯМА ПОВЕЧЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА МАНЕВРИРАНЕ
А ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕ СЪДБОВНО РЕШЕНИЕ...
...ИЛИ ДА ПОВЕДЕ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
КЪМ СВОБОДА И СПРАВЕДЛИВ
22:32 01.10.2019
23 Borislav Popov
11:38 02.10.2019
24 Истината
11:42 02.10.2019