Коментар на Георги Лозанов
Десети ноември е голям български празник, защото маркира най-щастливото събитие за страната през 20 век - падането на комунизма. Заедно с това обаче той предизвика две големи заблуди. Първата е, че краят на тоталитарния режим сам по себе си слага началото демокрацията и можем да ги празнуваме „две в едно”. Собственият ни опит показа, че може да пребиваваш във „вътрешен джоб” на история, когато не живееш в тоталитарно, но пък не живееш и в демократично общество; че преходът е име на нещо трето, на някакъв неизследван досега обществено-политически строй. Доста неприятен, впрочем.
Втората заблуда е, че комунизмът пада на този ден и въобще за дни и месеци. Според по-крайните десни наблюдатели, това и досега не се е случило напълно. Работата е там, че тоталитарният режим се налага с репресии, с принуда и кръв, докато демокрацията може да дойде само доброволно, вследствие от персонална готовност да живееш по нейните закони. Няма как да има демокрация, ако няма преобладаващо мнозинство от демократи, а то се крепи върху поне три банални, но задължителни консенсуса.
Три задължителни консенсуса
Първият е, че социалните блага няма повече да се разпределят с насилие и задкулисни машинации, а според прозрачни процедури. Вторият е, че кариерното израстване няма да става с връзки - родови, партийни, землячески и пр., а в резултат на обективно доказани способности. Третият е, че властта ще се легитимира със знание, т.е. образованите ще управляват по-необразованите, а не обратното (както след Девети септември, когато партизаните слизат от планината и заемат местата на унищожения елит на нацията).
Формирането на тези консенсуси започва от Десети ноември 1989. Още начинът, по който пада комунизмът у нас, подсказва, че те ще бъдат постигнати много по-трудно, отколкото в другите европейски държави от бившия съветски блок.
Възможност за подобна съпоставка, при това видима с „просто око”, дава фотографската изложба „Илюзия” на Тихомир Пенов за събитията от края на 1989 година в Прага, Букурещ и София. Улиците, по които до скоро е минавало мудното всекидневие на соца, са превърнати в декор на грандиозен исторически спектакъл, чийто главен герой, извън отделните портретни акценти, е човешкото множество. То с хиляди лица се взира в собствения си живот от следващия ден и можеш да усетиш как падането на комунизма минава през аза и каква е способността му да го превърне в своя лична биография.
Прага: победа на интелектуалците над танковете
В Прага това сякаш се е случило отдавна и през 1989 най-после е дошло време свободно да бъде обявено и отпразнувано. Комунизмът вътре в човека си е отишъл още през 1968, прогонен от съветските танкове, нахлули за втори път, за да го наложат със сила. Пражката пролет е дала име въобще на съпротивата срещу съветския тоталитаризъм и „Нежната революция" по площадите на Прага изглежда като нейно естествено следствие, но вече не в плана на историческата трагика, а на националния подем. Световноизвестният драматург Вацлав Хавел става президент на страната заради дисидентското си минало, което създава убеждението, че падането на комунизма през 1998 там е победа - 20 години по-късно - на интелектуалците над танковете.
В Букурещ не е така – в кадрите на Пенов дрънчи оръжие. Там е нямало как да съществува скрита съпротива, която от 1989-та легално да започне да пише историята, защото в Румъния комунистическият режим е най-безмилостният в соцлагера. И когато настъпва моментът, хората на свой ред да му дадат безмилостен реванш. Николае Чаушеску заедно със съпругата си е осъден - без право на защита - и единствен от комунистическите диктатори в Източна Европа е разстрелян.
Букурещ: радикалност в раздялата с комунизма и корупцията
Не че това е приемливо за демократичното общество, към което страната се е запътила, но пък демонстрира непозната другаде радикалност в раздялата с комунистическото общество, от което страната излиза. Тази антикомунистическа по същността си радикалност се проявява по-късно и в противодействието на корупцията, която е основна пречка пред интеграцията на бившите комунистически общества към демократичния свят. Това беше оценено от ЕС, който излъчи за свой главен прокурор тъкмо „острието” в борбата срещу румънската корупция - Лаура Кьовеши.
А България?
В отрицанието на комунизма България няма нито своята 1968 (по чешки), нито своята 1989 (по румънски), антикомунизмът ни е лишен както от интелектуална традиция, така и от въстанически гняв. Вярно, днес можем да се гордеем с горянството, което е най-масовото антикомунистическо движение, но то се появява твърде рано и твърде рано е напълно унищожено, така че по-скоро е задръжка, отколкото мотив за по-нататъшна съпротива. Нямаме сред интелигенцията и достатъчно категорични, международно признати, дисидентски гласове, ако не броим опита на журналистката Румяна Узунова да ги произведе в спешен порядък през 1989 година с интервюта по радио „Свободна Европа”.
В резултат падането на комунизма у нас не е толкова антикомунистическа проява, колкото по-масов и по-настъпателен етап в процеса на „гласност и преустройство”, роден от самия комунизъм. В кадрите на Тихомир Пенов от София лайтмотив са плакатите с искания, отправени неизвестно към кого. Очакването за промяна предхожда идентифицирането на историческия субект, който може да я извърши. Тя започва в взаимодействие между бившата Комунистическа партия и опозиция ѝ, което ще блокира антикомунистическия консенсус в обществото, а оттам и консенсусите, необходими за да дойде демокрацията по нашите земи. И така до следващата годишнина…
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 я па тоя
Коментиран от #2
16:10 11.11.2019
2 Джудже
До коментар #1 от "я па тоя":
Ами то и фашизъм не е имало преди 9ти. Явно модата на "анти" в България не е минала, а всеки следващ строй не гради, а само отрича и се оправдава с грешите на предишният.16:19 11.11.2019
3 не на либерал идиотизма
16:23 11.11.2019
4 Да ама не
16:30 11.11.2019
5 я па тоя
Може и прав да си щом Баце още с комунистите се оправдава даже и вчера ги спомена мдааа а то ги е нямало но нейсе !!!!
16:30 11.11.2019
6 Обективен
16:33 11.11.2019
7 Бай хой
16:45 11.11.2019
8 Тръмп
16:54 11.11.2019
9 Тръмп
16:56 11.11.2019
10 Последния софиянец
16:58 11.11.2019
11 Народа не е снемал от власт Т. Живков
17:21 11.11.2019
12 3452
Коментиран от #15
17:37 11.11.2019
13 Трибуна DW
17:40 11.11.2019
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 Аха
До коментар #12 от "3452":
Ама тия са мн.продажни бре.Па и не наситни мани мани20:08 11.11.2019
16 Трите задължителни консенсуса
21:15 11.11.2019
17 ИМПИЙЧМЪНТ
Накратко казано - книжен тигър с къдрава и объркана мисъл
23:45 11.11.2019
18 Грую
15:03 12.11.2019
19 ASD
Промяната на 10-ти ноември се случи именно благодарение на ниските кадри в партията БСП.
След това, върхушката на БСП инфилтрира в опозицията агенти на ръководните места /безпартийни/. Всички които бяха заплаха за елита, бяха унищожени с досиета че са агенти или че са били партийни членове. Антикомунистическата политика позволи на върхушката на БСП да обезкърви опозицията. Едни от най-ярките антикомунисти в тогавашната опозиция/Георги Марков и не само/ е доказано че са получавали пари от висши членове на БСП и са обслужвали техни интереси.
ПРОБЛЕМЪТ НА ПРЕХОДА ВЪВ БЪЛГАРИЯ е, че антикомунизмът не е дясна политика! Антикомунизмът е деструктивна политика, която лиши от кадри опозицията. От друга страна т.нар опозиция не успя да създаде дясна или поне центристка политика на управление, която да организира икономиката.
Желю Желев беше агент на Луканов и насочи енергията на народа в създаване на нова конституция. Така България загуби ключови 5 години през които червения елит захвана всички икономически лостове в държавата. Всички останали посткомунистически държави запазиха конституцията си и използваха времето за прокарване на ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАКОНИ, които спомогнаха за бърз икономически растеж.
П.П. В нормалните държави червения елит не успя да заграби всичките средства в икономиката, в последствие създаването на конкурентна икономика ЕСТЕСТВЕНО ЗАЛИЧИ некадърните комунистически кадри в икономиката и те фалираха. Във България червен
03:08 13.11.2019