Сирийците в Турция - бежанци, но също предприемачи и данъкоплатци

Дотук те са основали над 10 хил. фирми в Турция - сирийските бежанци, които са също и предприемачи, създават работни места и дори увеличават турския износ. Жалко само, че не могат да разчитат на подкрепа от държавата.

За мнозина сирийци Мехмет Течан е най-важният човек в Турция - той е заместник-директор на професионалното училище "Остим" в Анкара и помага на сирийските бежанци да си намерят работа. Той подпомага тяхната интеграция, утешава ги, говори с потенциални работодатели, бори се срещу предразсъдъците.

Сирийците са предприемчиви

Отношението към намиращите се в Турция 3,7 милиона сирийски бежанци е напрегнато, припомня "Ди Велт". По този повод Течан казва, че сирийците трябва да напуснат Турция само ако самите те искат това. "Турция печели от това, че сирийците работят в страната", добавя той. И колкото по-добре тези хора са интегрирани на трудовия пазар, толкова по-добре е това за турската икономика. "Те не са само бежанци, те са предприемачи, клиенти и данъкоплатци", казва Течан.

Това се потвърждава и от проучванията, които сочат, че за осем години сирийците са основали над 10 000 фирми в Турция - средно с по 7 работници или служители. А тъй като сирийците са по-експортно ориентирани от турците, те не само създават нови работни места, но и осигуряват по този начин нови възможности за турската външна търговия. Данните сочат, че само 31 процента от турските фирми изнасят своя продукция в чужбина, докато при сирийците този дял надхвърля 55%. Едно от обясненията е, че сирийските фирми предпочитат да изнасят стоките си, понеже им е трудно да пробият на турския пазар.

Първоначално само малка част от предприятията бяха готови да назначават бежанци официално, спомня си Течан. В най-добрия случай ставаше въпрос основно за работа на черно - защото така на фирмите им излизаше по-евтино. Сирийците в Турция получават разрешително за работа само в провинцията, в която са регистрирани - предимно в градовете в близост до сирийската граница. Тъй като обаче в големите градове като Истанбул има повече работни места, сирийците се принуждават да работят без регистрация, т.е. незаконно в сфери, за които не е необходима квалификация - като сезонни работници, в строителството, в производството и шивашката промишленост.

От това печелят всички

Това не само води до спад в заплатите на турските работници, но и поставя бежанците в тежка ситуация. Те работят без здравни осигуровки, без разрешително за работа, без възможността да пращат децата си на училище. Именно в тези случаи се намесва Течан, който издирва черноработниците и предупреждава работодателите им, че наемането по този начин се преследва от закона. Той се опитва да ги убеди да изпращат сирийците на обучение в неговото училище, тъй като това е изгодно и за двете страни: професионалното училище поема една четвърт от разходите за заплата, а предприятието получава накрая квалифициран служител. Сирийците на свой ред получават възможността да се регистрират на място, щом могат да докажат, че са назначени на работа.

Официалната позиция на правителството е, че сирийските бежанци могат да останат в Турция. Управляващата Партия на справедливостта и развитието твърди, че връщането в родината трябва да става на доброволен принцип. Но зад кулисите политическото ръководство в Анкара действа различно: Ердоган е решен да премести два милиона сирийски бежанци от Турция в Северна Сирия. Затова и той влага толкова усилия в офанзивата в Северна Сирия.

През октомври изтече срокът, в който пребиваващите нелегално в Истанбул сирийски бежанци трябваше да напуснат града, връщайки се обратно в провинциите, където са били регистрирани. По сведения на правозащитни организации е имало и депортации, посочва "Ди Велт".

Държавата трябва да прави повече

Повечето хора, с които Мехмет Течан разговаря, искат да останат в Турция. "Те са се устроили тук с цената на положени огромни усилия и не искат нито да се връщат в Сирия, нито да заминават за Европа", уверява той. Но за успешната им интеграция, което включва професионалното обучение и устройването им на трудовия пазар, те се нуждаят от подкрепата на държавата. А тя не мисли дългосрочно и перспективно - в най-добрия случай правителството подкрепя такива проекти само за ограничен период от време - не си поставя дългосрочни цели, посочва зам.-директорът на професионалното училище "Остим" в Анкара.