България спира Македония, а не Макрон!

По време на пресконференцията, която даде в Лондон, Еманюел Макрон се спря доста дълго на отказа за започване на преговори с Македония. Той подчерта, че начинът, по който досега са се приемали нови членове, трябва да бъде променен. Какъв е той? Започват се, например, безкрайни и трудноразбираеми разговори с цел разширяване. Бюрократични критерии оставят настрана конкретните реформи за постигане на реална политическа и икономическа интеграция. След неопределен, но значително дълъг период, когато на участниците им писне да преговарят, приемането на нови членове се прави автоматично. Като пример Макрон посочи последното разширяване. Което ще рече, че страни като България в неговите очи на практика са били приети прекалено бързо. Преди да направят съответните реформи, които реално да интегрират кандидат членовете в европейския ансамбъл. Мнението на френския президент фактически разобличава привидното попълване на"глави" от госпожа Кунева и свежда до нула претенциите за заслуги на Сакскобургготски в присъединяването на България към ЕС.

Забележителното в случая е, че френският президент направи това, което българи и македонци не успяват да направят. Той ги обедини, като ги сложи под общ заменател. "Думам ти, дъще - сещай се, снахо"!, каза Макрон на Скопие, за да се чуе в София. Малките камъчета са тези, които обръщат големите каруци. Дали защото във Фрация хванаха албанци с български паспорти, издадени благодарение на ДАБЧ, или може би защото полицията залавя редовно българи участващи в трафик на емигранти. От интервюто става ясно, че мнението на Макрон към българската евроинтеграция няма нищо общо с това на Жан-Клод Юнкер. Като се прибавят многобройните сигнали за корупция, свързана с еврофондовете, много бързо се стига до липсата на разделение на властите в България. До неработеща съдебна система и съмнителните изборни победи на управляващата партия, съпроводени с жалби, без последствия. Не на последно място са офшорните пробойни на българските банки, които не пречат на Цацаров да спи. Международните организации, наблюдаващи "Свободата на словото", за разлика от Standard & Poor's, всяка година свалят рейтинга на България. Управляващите в София се правят, че не чуват външните забележки, обвинения и упреци. Те са се захласнали в "малката нощна музика", излъчвана от медийните инструменти, собственост на "Незнайният войн". В същото време от "Терминал 2" изтича недоволството на българското население, което избирателните урни не отчитат. Думите на френският президент означават, че той не желае за Македония да бъде приложен българският модел за интеграция.

Бие на очи фактът, че Макрон е много по-добре осведомен, за случващото се в страната ни, от българския еврокомисар Мария Габриел. Без да я цитира по име, френският президент предвижда драстични реформи на институциите, една от които е отстраняване на комисари, от които няма нужда. Местена вече три пъти от място на място, българката, въпреки френската си връзка, изглежда доста уязвима при едно следващо намаление на състава на комисията. Не на последно място според него е начинът на взимане на решения. Досега те (решенията) се взимаха с "консенсус" или със съгласието на всички 28 страни членки. Този начин на действие води само и единствено до блокаж, или до неподвижност на ЕС, защото просто е невъзможно постигане на съгласие между толкова участници. На фона на главозамайващата скорост на промените около нас, подобна неподвижност обрича съюза на "клинична смърт". Израз, употребен от него по адрес на НАТО преди дни. Волята на Еманюел Макрон е пределно ясна: първо реформа на европейските институции и само след това - разширяване.

Отрицателните реакции към реформаторските намерения със сигурност ще завалят отвсякъде. Тези от София по разбираеми причини няма да са нито последни, нито най-малки. Макрон обаче съвсем не е сам въпреки слуховете, разпространявани старателно от нежелаещите да освободят местата си.

Автор: Божидар Чеков