Готови ли сме за настъпилия крах на Борисов?

В разгара на пернишката водна криза и националната в почти всички сектори, премиерът Бойко Борисов направи поредно включване от обиколките си с джипа. Включване, което беше пълно с проблеми. И е крайно време всичко това да спре да ни бъде забавно и да се ядосаме.

Първият проблем е, че Борисов демонстрира определено поведение, въпреки че знае, че пиарката му излъчва наживо за гражданите. Очевидно смята българина за изключително прост човек, който ще е във възторг от следните фрази: "как пък сини тръби, турихме, деееба"... Или пък обръщението "келеш" към секретаря на президента Димитър Стоянов. Квалификацията "мисирки" към събралите се журналистки изобщо няма нужда да бъде коментирано, а и не е за първи път. Истината е, че само една от тях е близо до това определение, като тя е сред най-ревностните защитнички както на правителството, така и на сдвоената с него прокуратура. Но това е друга тема. Основната сега е - Борисов би ли се държал така с чуждестранни журналисти, би ли използвал такива думи в Европейския парламент например? Не. Борисов ясно ни казва - вие сте нискокачествени хора и с всичките си действия ще ви третирам докато съм на власт като такива, защото когато простея ми се радвате.

Бе премината още една граница. Борисов дали някога може да се почувства виновен? Дали може да отиде в тежкият за перничани момент и да се държи сериозно, защото става дума за решаване на криза, а не за откриване на цирк. И сега не е моментът да се шегуваме на тема "червени" и "сини", да се закачаме с багеристите и да се смейкаме на гърба на журналистите. И да пускаме лафовете как БСП 70 години не подменило водопровода на Перник. Това не е моментът за политически игри, а за поемане на отговорност защо през последните 10 години ГЕРБ не смени тръбите на Перник и защо язовир "Студена" е докаран до това положение. Ако Борисов е забравил, в момента министър от неговото правителство е в ареста. И това ама никак не е повод за веселба. Всичко води до най-тежкия извод - човекът Борисов няма да се промени, човекът Борисов е обсебен от манията си за величие и безнаказаност и по този начин политикът Борисов е изчерпан за това, което може да даде на България. Той не е гъвкав и прогресиращ политик, а застинал в развитието си изнервен байганьовец. Борисов е диагноза за българския народ, който е крайно време да се самоопредели и да откаже този човек да бъде лицето му пред света и да решава качеството на живота му.

Редно е с няколко думи да се спомене и лицето Емил Караниколов. Подобни сервилни придворни просто няма как да бъдат министри. Това също е диагноза. Както за нивото и реда в партия ГЕРБ, така и за разбирането за правене на политика в България.

Борисов коментира надълго и широко изказването на Румен Радев. Определи го като пряка намеса в независимостта на властите. Сякаш самият Борисов не е най-облагодетелстван от най-крещящият такъв случай - близостта на управляващите с прокуратурата.

Имаме и поредната лъжа на хоризонта - Борисов никога не бил казвал, че ще се кандидатира за президент. Правил го е поне два пъти. Има видео.

Възникват още някои важни въпроси. Вече свикнахме държавната власт да ни говори за милиони, сякаш всичко тук се прави от злато, но и това си има граници. От видеото се вижда един изкоп, няколко багера и пластмасови тръби. 27 милиона лева ли струва да се направи 13 километра от това? Кога ще бъде показана сметката за поредното спорно директно възлагане на държавна компания, в този случай "Монтажи"?

Близо 24 часа по-късно тази обида към българския народ все още стои на профила на българския премиер. Изгледайте я внимателно. Очевидно срам няма. Дано я видят повече хора, както от България, така и от чужбина. Да видят на кого се радват, кого избират, да си помислят пак дали е забавно или пък е крайно време да се ядосат. И най-вече да помислят това ли трябва да е елитът на една държава и каква оценка е това за нивото обитателите ѝ. И съгласни ли сме с тази оценка. Или можем да създадем свое лице, което няма общо с досегашната политическа класа. Всяка следваща изява на Борисов е деградация. Готови ли сме обаче с алтернативата, когато дъното бъде ударено и измисленият му свят се сгромоляса шумно?