За най-тежките първи години от българския преход - между Живков и Виденов - дискутираха участниците в представянето на една документална книга, организирано от софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер". Изводите им бяха колкото очаквани, толкова и потискащи.
Тъжната истина за българския преход
В сравнение с повечето бивши сателити на СССР, преходът в България се оказа по-бавен, мъчителен и несигурен. Най-вече защото страната беше напълно неподготвена за промяната, а самото осъществяване на тази промяна попадна в ръцете на хора, свързани с комунистическата номенклатура. Част от репресивния апарат на НРБ беше директно инфилтриран в държавните институции и ръководствата на предприятията. Върховенство на закона тъй и не възникна, защото не се проведе лустрация, а повечето документи на Държавна сигурност бяха укрити или унищожени. По данни на Комисията по досиетата, дори в момента над 10 000 агенти и доносници на ДС продължават да заемат публични длъжности в министерства, централни и общински администрации, медии, университети и прочие. Нещата се влошиха още повече заради намесата на руски олигархични кръгове, както и заради проникването на организираната престъпност във всички равнища на държавното управление.
Тези изводи на участниците в дискусията се потвърждават тъкмо от документите, фактите и свидетелствата за периода между Живков и Виденов, които са събрани и анализирани в книгата на Стоян Райчевски "България по трудния път към демокрация 1989-1997 г.". Авторът е бивш депутат в три български парламента, а изданието е подпомогнато от фондация "Аденауер".
Една от най-болезнените теми, свързани с прехода, е приватизацията, която отново излиза на дневен ред по повод плановете на главния прокурор Иван Гешев. За приватизацията стана дума и на дискусията, организирана от германската фондация. Бившият български президент Росен Плевнелиев каза, че не може да забрави начина, по който са били приватизирани най-големите предприятия. И изрази разочарованието си и от факта, че комунизмът и неговите практики в България не са осъдени. "В страната все още се вдигат паметници на Тодор Живков, но да сте чули президентите Георги Първанов и Румен Радев да осъдят по някакъв начин диктатора и неговия режим? Да сте ги видели поне веднъж да посетят концлагери като "Белене" в почит на жертвите на комунизма? Защо Румен Радев непрекъснато говори за върховенство на закона, а одобрява руската окупация на Крим и е против въведените по този повод санкции на Европейския съюз срещу Кремъл?", пита бившият президент.
Ако България беше изобличила тези хора
Ръководителят на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер" Торстен Гайслер казва, че въпреки криволиченето и двусмислеността на прехода към демокрация и пазарна икономика, България все пак е постигнала забележителни успехи. Членството в Европейския съюз и в НАТО са най-значимите сред тях. "За жалост България не беше в позицията на бившата ГДР, където със стотици милиарди марки помощ от ФРГ преходът приключи много по-бързо и безболезнено", подчертава Гайслер и добавя, че България щеше да се развива много по-бързо, ако беше въвела забрана за заемане на каквито и да е публични длъжности от лица, свързани с репресивния апарат на комунистическата диктатура. "Едно от първите действия на източногерманците след падането на Стената бе да атакуват щаб-квартирата на Щази, където вече се опитваха да унищожат информацията за своята огромна армия от агенти и доносници. Хората успяха да спасят, а по-късно и да възстановят по-голямата част от документите, на базата на които лицата, свързани с опазването на диктатурата в бившата ГДР, не могат да заемат значими постове в управлението и образованието", припомня Гайслер.
Според Стоян Райчевски, автор на книгата "България по трудния път към демокрация", никак не е случайно, че трансформацията на България от комунистическа диктатура и васал на Москва в членка на НАТО и ЕС носи видим криминален оттенък. Много българи и понастоящем гледат на прехода като на гардероб, пълен със скелети и черепи, но това убеждение всъщност им е внушено от бившата комунистическа номенклатура, казва Райчевски. И цитира разпространеното мнение, че тъкмо на демонтирането на НРБ се дължи бумът на престъпността в онези години, когато българите всъщност таяха надежди за по-добро бъдеще поне за децата си.
Източник: Deutsche Welle
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 no name no face no number
19:11 14.02.2020
2 Не, не
Коментиран от #11
19:13 14.02.2020
3 АНОНИМЕН
19:14 14.02.2020
4 Станчо
19:17 14.02.2020
5 БЪЛГАРИЯ
19:19 14.02.2020
6 Бавен ще да е
19:30 14.02.2020
7 Komapak
19:34 14.02.2020
8 Биде
19:50 14.02.2020
9 Centurion
20:03 14.02.2020
10 Ахахха
20:07 14.02.2020
11 Болен
До коментар #2 от "Не, не":
Заради сините боклуци сме на тоя хал.Коментиран от #12
20:19 14.02.2020
12 От какво си болен?
До коментар #11 от "Болен":
Главата ли нещо не ти е наред?20:29 14.02.2020
13 Хаджи Папурко
Вече Господ да ни е на помощ.
20:42 14.02.2020
14 Дойче Лъже
А едва ли Дойчето ще направи реклама на книгата- фактология, като „Кратка история на социалистическа България: Успехи и провали 1944-1989“
Много неудобна книга с факти, такива каквито са отразени в официалните документи и статистически справочници от периода 1944-1989 г. Соц. България съпоставима с тогавашното развитие на Европа и света.
Един много лош материал за цялата грижливо създадена с грантове мрежа от неправителствени организации , за да влияят на общественото мнение.
21:03 14.02.2020
15 Ganiu tzarvula
21:09 14.02.2020
16 Бай Кольо
22:19 14.02.2020
17 ТОЧНО
22:28 14.02.2020
18 Този коментар е премахнат от модератор.
19 Сандо
08:58 15.02.2020
20 Приватизатор
До коментар #18 от "Шпион":
Абсолютно точно!"Бързата разпродажба на държавните фирми на Източна Германия - 14 000 придприятия бяха продадени за 4 години - като агенцията за приватизация Treuhand приключи дейността си със задължения за над 170 милиарда долара вместо с очакваната печалба от 380 милиарда долара. В предприятията са работили 4 милиона германци, а през 1994 година са останали едва около 1,5 милиона работни места.
Най-голямата изненада в германския случай беше пропастта между първоначалните оценки на евентуалната стойност на държавните предприятия на ГДР и потресаващата сума, която в крайна сметка струваше на обединена Германия ликвидирането на комунистическите държавни компании.
"Цялото нещо струва около 600 милиарда марки (380 милиарда долара)", твърди западния послушник Роведер, след като е назначен на поста от канцлера Хелмут Кол през 1990 година.
Роведер пое поста на 3 юли 1990 година и бързо стана обект за критики на изток, където бе описван като коравосърдечното лице на западния капитализъм. Гневни източногерманци провеждаха масови протести пред Treuhand, обвинявайки агенцията за растящата безработица. Роведер бе убит през 1991 година. На поста начело на Treuhand го наследи Биргит Бройел, която е консервативен бивш финансов министър на западногерманската провинция Долна Саксония."
09:43 15.02.2020
21 Фифи Гугутката
10:04 17.02.2020
22 стоян георгиев
10:32 19.02.2020