Северният морски път - бъдеще без конкуренция?

Един от основните фактори, гарантиращи просперитета на всяка държава през вековете, а и сега, е свързан с преодоляването на сухоземни и морски пространства. Производството и търговията вървят ръка за ръка, а стремежът към повече печалби е водещ. Без да се връщаме далеч в миналото е достатъчно да си припомним времето на Великите географски открития, които отвориха света за Европа. През следващите векове борбата за транспортните коридори по суша и по море определя взаимоотношенията между държавите. Сигурността и ситуирането на всяка една от страните е подчинено на география, природни ресурси, производство и транзит на стоките от една точка до друга. Факт е, че транспортните пътища по суша са свързани с висока степен на несигурност.

Това не се е променило от времето на керваните, които пренасят товарите през степите, прериите и пустините; В съвременния свят, независимо от развитието на високите технологии наземните пътища продължават да бъдат един от основните коридори за товарен превоз. Неслучайно през последните години в европейския парламент се разгоря жестока битка за премахване на т.нар. поправка Макрон, свързана с мобилността на превозвачите, ориентирана към елиминиране на конкуренцията на фирмите от Източна Европа. Първите ударени от пандемията на коронавируса отново бяха товарните камиони, които с часове чакаха и чакат да преминат границите между страните. В по-малка или по-голяма степен подобни предизвикателства има навсякъде по света.

Преодоляването на морските пространства е по-сложен процес, тъй като изисква много познания и технологично развитие, гарантиращо успешното прекосяване на морета и океани. Акваториите също са част от политически споразумения и договори. Правните ограничения или привилегии определят времевите параметри и различните форми на политически, търговски, военни и енергийни взаимоотношения на заинтересованите страни. През последните години доказателствата в тази посока се увеличават непрекъснато. Позитивен факт е постигнатото на 12 август 2018 г. споразумение за Каспийско море между крайбрежните държави, гарантиращо сигурността в региона. Това обаче не се отнася за стратегическия Ормузки пролив, през който преминават 1/5 от танкерите с петрол и газ. Препятствията, създадени от Иран през лятото на 2019 г. за преминаващите танкери и кораби на САЩ и Великобритания, засилиха напрежението в този ключов транспортен коридор.

В края на 2019 г. се създава нова зона на несигурност в Средиземно море, предизвикана от засилващите се амбиции на Турция да се превърне в неоспорим фактор в проучването, разработването и транзитирането на газ от находищата в източната част на акваторията. Доказателство за това са спорните договори, подписани в края на 2019 и началото на 2020 г. между Турция и признатото от ООН правителство в Триполи (Либия) за двустранно поделяне на Средиземно море.

Енергийният фактор е в основата и на битката за Арктика, която през последното десетилетие очертава динамичен модел на участници, различни възможности и многовекторни варианти за преструктуриране на все още неизвестното със своите възможности пространство. Концентриран израз на нарастващите интереси е т.нар. Северен морски път (СМП), по който единствено може да се плава в Арктика. Той е плавателен маршрут, основна морска комуникация в руска Арктика. СМП преминава покрай северните брегове на Русия през моретата на Северния ледовит океан и свързва европейските и далекоизточните пристанища на Федерацията, както и устията на плавателните сибирски реки в единна транспортна система. Дължината на пътя е 5,6 хиляди километра от Карския пролив до залива. Освен това Северният морски път дава възможност да се стигне от Източна Азия до Европа много по-бързо и по-евтино. Сравнението на този маршрут с трасето през Малакския пролив и Суецкия канал дава близо 5000 спестени километра - една четвърт от пътя. Интересът към Арктика нараства многократно след обявените резултати от геоложките изследвания, според които там има 1,67 трилиона куб. метра природен газ - една трета от световните ресурси, 90 милиарда барела петрол и редки минерали на стойност един трилион долара. ООН прогнозира, че до 2050 г. температурите в Арктика ще се вдигнат с 3 до 5 градуса, което ще увеличи възможностите за преодоляване на високите ширини.

Многомилиардните мотиви активизират глобалните сили. Играта става още по-интересна след новите геоложки проучвания във връзка с хребета Гакел и решението на ООН, което потвърждава, че включените в заявката на Русия 1,2 милиона квадратни километра шелф са част от Федерацията в геоложки план. Това увеличава потенциалните руски запаси от въглеводороди с 5 милиарда тона условно гориво.

Все по-често в публичното пространство ситуацията в Арктика се определя като „битката за новия Персийски залив“.

Факт е, че претендентите за Арктика не са малко, като първо място по активност през последните години държи Китай. Географската отдалеченост не е пречка да се обяви за „близка до Арктика държава“, която има план за прокарване на собствен „Полярен път на коприната“ със съответната инфраструктура и правен режим. Освен това Пекин спуска на вода ледоразбивачи и активно си сътрудничи с членове на Арктическия клуб като Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и Исландия.

В най-неизгодно положение в битката за Арктика са САЩ. В новата ситуация леденият щит на Арктика, разделял от векове Русия и Щатите вече е пречка, а не защита за Вашингтон. Американските стратези осъзнават, че в близко бъдеще не само руските, но и китайските въоръжени сили ще са сериозна заплаха за северните американски земи в Арктика, което е препятствие и „за достъпа на въоръжените сили на САЩ в Европа или Азиатско-тихоокеанския регион". Предсказуемо е решението на Пентагона да провежда в американския Север и най-вече в Аляска колкото може повече учения на военноморския флот, морската пехота и бреговата охрана. В дипломатически план Белият дом се ориентира към принципа за свободно корабоплаване, "за да хвърли предизвикателство на Русия и други страни, претендиращи за водите, смятани от САЩ за международни". Неслучайно Вашингтон смята да обяви Северния морски път за "международни води". Проблемът обаче е в чл. 234 от Конвенцията по морско право, който предвижда специален режим за плаването по този маршрут. Северният морски път е исторически формирана единна национална транспортна комуникация на Русия. Идеята на Вашингтон е морското право да бъде "пренаписано" в интерес на САЩ с помощта на експедиционни бригади на морската пехота, получили вече команда да се готвят за действия в арктически условия.

Новата ситуация предполага и друга политическа риторика. Представители на военноморските сили и бреговата охрана на САЩ говорят за "нова свобода на корабоплаването", засилване на американското морско присъствие на Север. А държавният секретар Майк Помпео заяви пред последния форум на Арктическия съвет, че в региона "са нахлували хищни сили". Въпреки тези усилия Щатите все още трудно могат да се похвалят с добри резултати в защита на интересите си в Арктика. Разполагат все още само с два ледоразбивача - единият служи като склад за резервни части, за да се поддържа в движение другият. Това е на път да се промени предвид решението на Конгреса на САЩ да отпусне 655 млн. долара за три нови тежки ледоразбивача за бреговата охрана. Обявено е, че корабите с водоизместимост по 17 700 тона ще могат да пробиват ледове с триметрова дебелина. Първият ще влезе в строя три години след като бъде бракуван сега действащият "Polar star".

САЩ трудно ще спечели съревнованието с Русия. Бъдещите планове са хубаво нещо, но те са хипотеза, докато не се превърнат в реалност. Предимствата на Русия продължават да са неоспорими. Важен факт е, че Федерацията използва Северния морски път като единна транспортна комуникация в северните ширини още от времето на СССР. Ледоразбивачите от клас "Арктика" с водоизместимост 25 хил. тона могат да пробиват ледове с дебелина 2,25 метра и да проправят проход, широк 33,5 метра. Суперледоразбивачите от клас "Лидер" с водоизместимост 72 хил. тона, които се очаква да влязат в строя през втората половина от 2020 г., ще могат целогодишно да плават по северното трасе и да чупят четириметрови ледове, оставяйки след себе си "път" с широчина 60 метра.

Строящите се вече плавателни съдове от проект 23550 с характеристики едновременно на ледоразбивачи, буксири и патрулни кораби ще могат да разбиват лед с дебелина до 1,5 м. На борда си всеки един от тях ще носи пускови комплекси за ракети "Калибър", 100-милиметрово оръдие, хеликоптер Ка-27 за борба с подводници в специален хангар и два скоростни бойни катера "Раптор", чиято цел е да преследват нарушители на границата и плавателните им средства да се вземат на абордаж. Първият кораб от този клас "Иван Папанин", се очаква да бъде спуснат на вода през 2023 г.

Освен това в Caнкт Пeтeрбург прoдължaвa cтрoитeлcтвoтo нa унивeрcaлнитe aтoмни лeдoрaзбивaчи oт прoeктa 22220. Прeз мaй 2019 г. бe пуcнaт нa вoдa втoрият ceриeн лeдoрaзбивaч „Урaл“, a прeз aвгуcт в Мурмaнcк бe подписан дoгoвoр мeжду държавната корпорация „Aтoмфлoт“ и Бaлтийcкия зaвoд зa cтрoитeлcтвoтo нa трeти и чeтвърти серийни атомни ледоразбивача.

Паралелно с това по този проект Балтийският завод започна изграждането друг сериен атомен ледоразбивач "Сибир". През август 2019 година държавната корпорация "Росатом" и Балтийският завод подписват договор за изграждането на още два серийни атомни ледоразбивача по същия проект.

Универсалните ядрени ледоразбивачи ЛК-60Я с мощност 60 мегавата се очакват да станат най-големите и най-мощните в света, с което да се гарантира запазването на руското предимство в Арктика. Дължината им ще бъде 173,3 м, ширината - 34 м, а водоизместимостта - 33 500 тона. Тези ледоразбивачи ще могат да превеждат корабни групи в арктични условия, чупейки ледове с дебелина до три метра. Те ще гарантират преминаването на танкери с въглеводородни суровини от Ямалския и Гиданския полуостров, както и от шелфа на Карско море до пазарите на страните от Азиатско - Тихоокеанския регион.

Прeз 2019 г. aтoмнитe лeдoрaзбивaчи нa Руcия ca cъпрoвoдили 510 мoрcки cъдa c oбщa брутнa вмecтимocт oт 30,28 милиoнa тoнa или 54% пoвeчe в cрaвнeниe c прeдхoднaтa гoдинa. Тoгaвa тe ca прoпрaвили пътя нa 331 cъдa c вмecтимocт 12,7 млн. тoнa.

Гeнeрaлният дирeктoр нa „Aтoмфлoт“ Муcтaфa Кaшкa обяснява знaчитeлнoтo увeличeниe нa oбщия брутeн тoнaж нa cъдoвeтe, cъпрoвoдeни oт aтoмни лeдoрaзбивaчи прeз 2019 г. c влизaнeтo нa пълнa прoeктнa мoщнocт нa зaвoдa зa кoмпрecирaн прирoдeн гaз в приcтaнищe Caбeтa“.

На 18 март 2020 г. „Росатом“ съобщи на своя сайт, че най-мощният руски ядрен ледоразбивач в света, "Арктика" е влязъл в тестов режим. По този начин се продължава традицията от 1960 година, когато бе пуснат първият в cвeтa aтoмeн лeдoрaзбивaч „Лeнин“.

Битката за Артика предопределя и държавните планове на Кремъл. През 2018 г. обемът на превозените стоки е бил 20 млн. тона. През 2019 г. руският президент Владимир Путин поставя задачата до 2024 г. товарния превоз по СМП да се увеличи до 80 млн. тона. През август м. г. Вячеслав Рукша - зам. генерален директор на „Росатом“ и ръководител дирекция „Северен морски път“, отбелязва, че в края на годината обемът на товарните превози по СМП ще се увеличи с 45% т.е. до 29 млн. тона. В края на октомври друг висш чиновник от корпорацията "Росатом" Максим Кулинко отбелязва, че този обем до 2035 г. може да достигне 120 млн. тона. Това може да бъде постигнато чрез промени в законодателството за въвеждане на данъчни облекчения и преференции за участниците в разработването на нефтени находища в Арктика.

Държавната корпорация „Росатом“ осъществява държавната политика за удържане и разширяване на руските позиции в Арктика. Следваният от нея план е ориентиран към превозването на стоки от Юго-Източна Азия в Европа по Северния морски път, пренасочвайки част от товарите от южния път – от Азия в Европа през Тихия и Индийския океан, Суецкия канал, Средиземно море и Гибралтарския пролив.

Освен това в „Росатом“ смятат да осигурят годишна доставка на 72 млн. тона товари, от които 43 млн. тона в контейнери. Според направените от корпорацията сметки, това ще съкрати от 10 до 32% времето на превоза от най-големите азиатски пристанища (Хонконг, Шанхай, Йокохама, Пусан, Тяндзин) до главните европейски пристанища (Ротердам, Копенхаген, Хавър, Саутхемптън, Хамбург). Плановете на "Росатом" за 2020 г. са свързани с осъществяването на амбициозната задача да влезе в 15 най-големи световни морски превозвачи чрез товарни доставки по СМП, финансирайки проекта с почти 7 млрд. долара.

Капиталните вложения на корпорацията в организирането на морски превози възлизат на 6,97 млрд. долара, от тях се предвижда 5,75 млрд долара да се изразходват за строителството на съвременни товарни кораби, а останалата част – за осъвременяване на пристанищната инфраструктура, за ремонт на флота и доковете. „Росатом“ планира да осъществи проекта със собствени средства, банкови кредити и чрез реинвестиране на паричните потоци от проекта – в съотношение 21%, 50% и 29%.

Комплексният план за запазване на руското статукво в Арктика включва и военния компонент. В средата на 2019 г. Северният флот от руските военноморски сили организира учение за откриване и унищожаване на подводници на условен противник по границата между Баренцово и Норвежко море. Преди това арктически отряд, включващ кораби и други плавателни съдове от Северния флот, проведе антитерористично учение в района на Нова земя. Това означава, че руските военни възможности гарантират актуалността и съблюдаването на Конвенцията на ООН по морско право.

Арктика е с доказани огромни стратегически конвенционални ресурси, които коренно променят политическата, икономическата и военна картина в региона. Възможностите, които разкрива Северният морски път, за пореден път предопределят предсказуемият модел на противоборство, чиито резултат все още е свързан с защита на правните норми и държавната политика. Осъществяването на руските арктически планове е гаранция за засилване на нейната мощ не само в региона. Това увеличава мобилността на конфигурациите в Арктическия клуб, което ще доведе и до преструктуриране на глобалната стратификация на морските пространства.

В Мурманск и Владивосток вчера дистанционно бе подписан договор за изграждане на атомния ледоразбивач „Лидер“ по проект между държавното предприятие „Атомфлот“ и корабостроителния комплекс „Звезда”. Пускането в експлоатация на плавателния съд е планирано през 2027 г.

„Лидер“ ще бъде оборудван с два атомни реактора тип РИTM-400, разработени от специалисти на „Росатом“. Общата мощност на ледоразбивача ще бъде 120 мегавата, което ще позволи на кораба да преодолява ледове с дебелина до 4 метра.

Въвеждането в експлоатация на този атомен ледоразбивач ще позволи да се гарантира безопасно и редовно прокарване на коридори за кораби в източния регион на Арктика, да се осигури целогодишно корабоплаване във водите на Северния морски път и да се разкрие нови възможности за търговски маршрути.