Провалът е голям. И не е на Борисов и Мутафчийски

Опасността от коронавирусната епидемия постави цялото ни общество в една нова ситуация. Едни трябваше да се разделят с навиците си, други с работата си, трети с част от финансите си, четвърти с манталитета си. За да не се разделят някои с живота си. И докато голяма част от тези промени беше неизбежна и наложителна, то спорно е доколко сработи частта с манталитета. Вече близо два месеца след идването на коронавируса у нас и обявяването на извънредно положение са достатъчно време за анализ. А той показва, че някои претърпяха невероятен провал. Но това не е нито правителството и мерките му, нито щабът, нито частта от населението, която им вярваше.

Новата ситуация налагаше пренастройване. Критиците, досега смятащи, че властта е длъжна да е на супервисоко ниво и я критикуваха агресивно почти за всичко, изведнъж се оказаха в ролята на беззащитни пред един вирус организми, чиито живот същата тази власт трябваше да опази. Без да има опит, без кой знае какъв ресурс (и по своя вина) и с всичките си изтъквани хиляди пъти от същите тези хора пороци. И същата тази власт взе, че се справи. Дотолкова, че България е давана за пример и е на челните места сред страните в Европа с най-малко болни и починали от коронавирус. Впрочем, управлявана от същата тази власт, страната влезе в кризата с коронавируса с втория най-нисък дълг в Европа и с третия по големина бюджетен излишък за 2019 г. Това за тези, за които икономиката е по-важна от здравето и живота. Критиците обаче не можаха да видят всичко това. Дори лъч светлина не успя да се прокрадне в черните краски, в които за тях е обагрено всичко. Обективност нямаше. Човешкият изпит не беше взет. Всичко е в името на интересите и властта. Същото за което те най-много критикуват настоящите ѝ представители.

Естествено, настоящите управляващи имат кусури. И е задължително да се изисква от тях. Това обаче да се прави с реалистична представа за еволюционния момент, в който се намира както народът ни, чиято интелигенция е избивана периодично през последните векове от две посоки, така и самото развитие на държавата в исторически план през по-близкото и далечно минало. И тук възниква въпросът не искаме ли твърде много от българското правителство? Толкова ли е лошо всъщност то? Забравили ли сме кои сме ние, къде живеем и какви трябва да са реалните ни очаквания за случващото се наоколо? Защото един от важните процеси, който всички изтъкваха като паралелен с кризата е на отрезвяване на хората. Борисов на един от брифингите си неслучайно изтъкна, че е немалко постижение в здравните мерки като летва да му бъдат поставяни страни като Тайван и Германия. А ние всъщност не започнахме ли във всяка една сфера да поставяме такива нереалистични летви? Забравяйки какви са реалностите в България. Къде бяхме преди 23 г., колко близо е Русия и най-вече какви сме ние самите. Защото докато се сърдехме на приказките за чувалите и труповете, за ада, не ги свързахме с торпилирането на Милен Цветков. Забравихме колко торпилиращи има тук. Забравихме колко хора тук вярват в теориите за 5G, колко се страхуваха, че норвежците ще им отнемат децата или че по улиците ще тръгнат тълпи от джендъри, колко искат в Евразия, а не в ЕС и на колко просто не им пука. А мнозина не вярват и в наличието на самия коронавирус. Как да бъдат вразумявани подобни индивиди?

Е, приземяването не се случи. Очакванията не се съобразиха с реалностите. Напук на категоричното справяне засега с една крайно извънредна ситуация, една група латерни не спря да мрънка. Първо щеше да им бъде наложена диктатура. Понеже иначе сме свикнали за всеки общественоважен въпрос у нас да протестират стотици хиляди. Та каква диктатура, след като властта се съобразяваше на мига с всеки обществен натиск, независимо дали в него има логика и целесъобразност. След това маските били за да мълчите. Всъщност да, нямаше да е лошо голяма част от тези същите наистина да замълчат поне за малко. След това започнаха да се търсят под лупа всякакви думички или подробности от брифингите, давани от властта. Защо това било така,а онова иначе. Брей, голям перфекционист бил българинът. Защо ли това не си личи като излезем по улиците? И така българският специалист по всичко включи на пълни обороти. Поне ще сме спокойни, ако утре стане някоя световна криза и няма кой да управлява, то у нас има няколко милиона кандидати. Иначе неносили отговорност за едно врабче в живота си.

Интересното е как една държава, която според критикарите е доведена до тотален срив от настоящото 10-годишно управление, изведнъж се оказа, че има толкова много да губи. Карай, важното е просто да сме недоволни от нещо. Страшното е, че тези латерни идват и от политически кръгове. От това, което трябва да бъде алтернатива. Защото когато критикуваме и ненавиждаме нещо, е важно да се замислим какво ще е иначе. В реалността, не в утопичните ни представи за Тайван и Германия. Нали това трябваше да направи коронавирусът, да ни върне в реалността. В българската реалност алтернативата на настоящата власт е партия, чийто председател търси отговорност на премиера защо сега не сме в ада и няма чували с трупове по улиците, както бил казал. Това няма нужда да се коментира, а госпожата председател отдавна трябва да е политически труп. Както и произведеният от нейната система президент. Недай Боже някога тези хора да решават, защото тогава мнозина ще разберат, че "тулуп" някак не е най-страшното нещо, което властта може да произведе. Голям провал и за различните шумни борци за свобода и ценности, които иначе уж са много загрижени за правата и благоденствието на изтерзания народ, сега бяха готови да го оставят на произвол. Само и само да са контра на управляващите и да извлекат политически дивидент. Срам и за различни бивши и бъдещи политици, стърчащи отдалеч. С приказки, които във всяка нормална страна щяха вече тотално да са приключили амбициите им за нещо повече в политиката. Е, да де, но България не е нормална страна. Но не заради щаба и извънредното положение, а заради наличието на техни съмишленици и симпатизанти. Не е за вярване, че се появи нещо по-сектантско от слепите защитници на властта и казионните ѝ медии.

Каквото имаше да се направи досега, беше направено. Добри или лоши, но управляващите предупредиха и светнаха червената лампичка в главите ни. Тя трябва да свети както се разбира с години. Оттук нататък сме ние. Мнозина говорят за Швеция. Там впрочем мерките са също толкова строги, с някои нетолкова фундаментални разлики. Основната разлика е, че в Швеция се разчита на самосъзнанието на хората, които така или иначе водят дистанциран живот. Въпрос на манталитет. Е, и тук мечтата на българина започва да се сбъдва. Мерките се отхлабват, ще Ви върнат живота. И сега е моментът всички разбирачи да вкарат в действие шведския модел. Да бъдат отговорни, дистанцирани, разумни. Да бъдат шведи. Едва ли.