Дезинформацията продължава, но не побеждава

Коментар на Божидар Чеков във "Фейсбук"

Напоследък български сайтове публикуваха информация за войната в Либия, в която се набляга на руското участие в нея. Както редовно се преиначават победите на Либийската Национална Армия (ЛНА) и този път, като се започне от източника до крайния получател – читателят, руската намеса е виновна. Тази ситуация напомня френската поговорка: „Един срещнал друг, който му казал, че видял трети, който срещнал мечка...“

На 6 май т.г. агенция Ройтерс публикува информация, която се позовава на извадки от секретен доклад, изготвен от „независими наблюдатели“ и предоставен на комитета за санкции срещу Либия, към ООН. Пълния текст на "секретния доклад" никой не публикува. Издателство Блумберг изтълкува по свой начин публикацията на Ройтерс, която от своя страна вдъхнови колегите от българските сайтове.

Какво казва горе-долу доклада, обхващащ 57 страници? Първо авторите му не са били на място, а са ползвали „Опен сурс“. Това означава, че източниците са Фейсбук, Туитър и други електронни медии. От тук достоверността му избледнява значително, заедно с оповестената „секретност“. Какво се казва конкретно? Батальона „Вагнер“ участва в боевете. Предполага се, че броят на наемните войници е между 800 и 1200. Тридесет и пет от тях са снайперисти. Останалите са в противовъздушната отбрана и другаде. Относно националността на войниците от „Вагнер“, доклада казва, че освен руснаци в него участват още украинци, сърби, молдавци и белоруси. Това което авторите на доклада пропускат да преценят е развитието на наемните войски като цяло в света. В повечето регионални военни конфликти, Великите сили, предпочитат да не се месят пряко, а оставят частните батальони да вършат „мръсната работа“. Американците също разполагат с подобни войски. Най-известна е армията „Бляк вуатерс“.

Никой не може да отрече факта, че „Вагнер“ са в Либия и че тяхната жестокост не е по-малка от тази на противниците им – главорезите от „Сирийската свободна армия“, в чиито редове има различни заклети джихадисти, членове на „Ал Ностра“ и остатъци от Ал Кайда. Турски самолети ги изсипват в Триполи, по нареждане на Ердоган. Възнаграждението им е 2000 долара на месец. Общият брой наближава 7000. Турските офицери на място са между 400 и 500. Няколко фрегати с електронни устройства упътват дронове, които хвърлят бомби върху ЛНА. Това турско участие се следи активно от гръцките въздушни и морски сили. Атина информира редовно командването на НАТО за турската намеса, но подобно на Ройтерс, Блумберг и българските сайтове – всички са с памук в ушите.

Въпреки турската намеса, силите, които крепят поставеният от ООН министър председател – Ал Сараж, в последните дни претърпяха тежки поражения. След два поредни неуспеха, в момента те атакуват за трети пореден път военновъздушната база „Уатия“, която армията на маршал Хафтар брани със зъби и нокти. Тази база е най-голямата в цяла Северна Африка.

Във все по-ожесточената война в Либия, „независимите наблюдатели“ пропускат също един много важен фактор, който е сблъсъкът между духът на агресорите с този на защитниците на територията. Какъвто и доклад да бъде написан, от който и да било, ако той не държи сметка за многовековната ненавист между турци и араби, той е извън реалността! Какво търси Турция там? Ердоган го обяви открито – връщането на Либия под турско опекунство, така както е било по времето на Османската империя. Споменът от турското присъствие обаче не е в полза на нашествениците. Той мотивира не само либийските бойци, но и местното население за съпротива до край. Подобно на касапницата в Батак, турците са погасили въстание в Източна Либия, избивайки 90 000 члена на племето „Жауази“. Подобна жестокост е крепила империята по целя бряг на Средиземно море. Съвсем логично всички арабски страни, с изключение на Катар, да са днес на страна на армията водена от маршал Хафтар.