Българските комунисти останаха на власт, за да крадат

Ян Скварил е специалист с 15 години опит в бизнес консултирането и партньор "Бизнес развитие“ в Некст Консулт. В продължение на 6 години той е бил част от мениджърския екип на мултинационалната консултантска компания Делойт в Централна Европа, където ръководи проекти на водещи производствени и строителни компании в Чехия и Словакия. Той е човекът, който каза, че младите хора в България искат да са началници с високи заплати след само половин година работа.

-Защо чешката икономика и стандартът на живот в страната настигат по-бързо най-развитите държави в ЕС, отколкото това се случва с България?

- Основният проблем на България в сравнение с развитието на Чехия е, че след 1989 българските комунисти останаха на власт, за да крадат от държавата. В Чехия все пак успяхме с лустрация да изгоним голяма част от комунистите и ченгетата от държавните институции. За съжаление, олигарсите в България продължават да прилагат старите ченгеджийски номера - например да държат с компромати високопоставени политици и чиновници, които определят правилата на играта в българския бизнес. Да, прокуратурата провежда многобройни акции срещу корумпирани бизнесмени и политици, но аз не забелязвам някаква особена промяна в България. Докато обществото не види влезли в сила ефективни присъди, резултатът от тези напъни за мен ще е винаги равен на нула.

-Кой може да прави успешен бизнес в България?

-В България е много лесно да започнеш бизнес, стига да се насочваш към външни пазари. Но ако начинаещите предприемачи попаднат в полезрението на институциите - тогава става страшно. Причината софтуерните фирми да са развиват с много бързи темпове в България и така да правят страхотна реклама на страната е, че те работят за задгранични клиенти. Чиновниците тук не разбират с какво точно се занимават и затова не им се бъркат в работата. Така че, за да бъдеш успешен предприемач в България, първото условие е да работиш за външния пазар.

-А ако работиш за вътрешния пазар?

-Ако работиш за българския пазар, веднага около теб започват да кръжат всякакви контролни и регулаторни органи и поканите за рушвет не закъсняват. Наблюдавахме няколко сделки, чрез които чужди инвеститори искаха да придобият собственост и да започнат бизнес в България. Когато прочетете решенията на българските регулатори по тези казуси, няма как да не ви светне, че става дума за поръчка и корупция. Примерите са с последната сделка, която ЧЕЗ се опита да направи в България и усилията на чешкия предприемач Петер Келнер да купи Нова телевизия.

Вижте само решенията на Комисията за защита на конкуренцията: няма как да не забележите светкавичната скорост, с която едни сделки се одобряват - особено тези, които са интересни за местните олигарси. В същото време решенията за други контракти, които в правно отношение са значително по-лесни, се влачат с месеци. Ето защо на България е така нужно въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие - след изтичането на определен срок подателят да претендира, че решението на проблема му е в негова полза.

Освен това много срокове за издаване на документи трябва да бъдат съкратени, а провинилите се за забавянето (съвсем умишлено!) чиновници и институции да бъдат глобявани и да носят реална наказателна отговорност. Чужденците ми казват, че съдбата на техните проекти зависи от това кой в България има интерес те да се случат или да не се случат.

-Дали в България през последните години бизнесът е по-корумпиран, отколкото преди? А в сравнение с Чехия?

-Никога не съм твърдял, че корупцията в Чехия е по-малко разпространена, отколкото в България. Даже напротив - разпределяният чрез рушветчийство ресурс в моята родина е в пъти по-голям, отколкото в България. Дори чешкият премиер беше разследван от ОЛАФ за злоупотреба с еврофондове. Така че явлението е общо за всички бивши соцстрани. По отношение на губивремето заради бюрокрацията България стои много по-добре от Гърция например, където чиновниците работят от 10 часа сутринта до 13 часа по обед. След това не ги търси.

Но голямата разлика между България и Чехия е в това, че колкото икономиката е по-силна, толкова по-малки са възможностите политиците да се месят в нея. Особено благотворно е влиянието на капитали от големи и добре регулирани икономики като германската например. Присъствието им в страни като Чехия и България ограничава възможностите за корупция и търговия с влияние. Защото при всяка подобна намеса управителят на задграничното предприятие се обажда на своя посланик, което води до крайно нежелателни реакции отвън. Ето защо българските компании са по-беззащитни. Сивият сектор в България все още е много развит, но българските компании понякога участват в сивата икономика по неволя, а не защото са много алчни и искат да печелят повече. Често това е продиктувано от изкривената пазарна среда, в която ако не криеш данъци и осигуровки, просто фалираш.

-Как оценявате ролята на еврофондовете за прогреса в българската икономика през 13-те години членство на страната в Европейския съюз?

-Както в България, така и в Чехия европейските фондове не се използват достатъчно ефективно. Като цяло българската икономика усвоява реално между 20 и 30% от отпуснатите ѝ от европейските данъкоплатци средства. С тези пари много предприятия в страната си закупиха ново и модерно оборудване. Изградена беше солидна транспортна и комунална инфраструктура, а много общини бяха благоустроени, което е съществен позитив от българското членство в Евросъюза. По отношение на качеството на пътната мрежа България много изпревари Румъния, където шосетата продължават да са пълен кошмар.

- Какво привлича и отблъсква инвеститорите да правят бизнес в България?

-От разговорите ми с потенциални инвеститори в България оставам с впечатлението, че те не се интересуват от ниските данъци в страната, защото и съседните страни вече предлагат данъчни и други облекчения. Заради това Сърбия се развива по-бързо и привлича повече задгранични капиталовложения. А уж евтината работна ръка в България става все по-скъпа.

Управляващите много се хвалят например с инвестиции в производството на автомобилни части и компоненти. Но в повечето случаи става дума за наемане на неквалифицирана работна ръка, например за ръчно комплектуване на автомобилните кабели. За тази цел фирми като японската "Язаки“ в Ямбол или германската "Леони“ в Плевен наемат предимно хора от малцинствата, тъй като друга работна ръка вече просто няма. Тези работници не са пример за трудова дисциплина и заплащането на живия труд в подобни предприятия в крайна сметка излиза много скъпо на инвеститорите.

Друго мое впечатление от условията за правене на бизнес в България е, че тук предприятията се управляват посредством доста емоционални подходи, включващи приятелства, връзки с институциите и лични отношения между партньорите. Анализите и планирането остават на заден план. Българите бързат и очакват моментален резултат, затова и много неща се претупват. Тук мотото е: "Да действаме, пък ще видим какво ще излезе накрая“. В Чехия под влияние на германския модел за правене на бизнес управлението на фирмите се основава на диаметрално противоположни принципи. Подходите са много по-рационални и затова доста време се отделя на планирането, подготовката и анализа на фирменото управление.

Според Вас, до каква степен демографската криза и свързаният с нея дефицит на работна ръка ще повлияят на развитието на България?

-С оглед на ниската раждаемост в цяла Европа считам отворената имиграционна политика за неизбежна - при условие, че се прави с ясна цел и е насочена към държави с потенциал за лесна интеграция на населението им в българското общество. Работниците от бившите съветски републики са първата опция, но пък те не се славят с голяма трудоспособност. Виетнам за мен е чудесна възможност. Виетнамците са работливи и не са толкова крадливи. Чехия, за разлика от България, прояви далновидност и не ги изгони след 1989. В момента по неофициални данни виетнамското малцинство представлява 1% от чешките граждани. То се оказа изключително адаптивно и успешно. Виетнамците държат най-голямата търговска верига от денонощни магазини с 20% дял от чешкия пазар на дребно. И в Чехия нараства дефицитът на кадри, особено на професионално подготвени специалисти и среден технически персонал. Но както в България, така и в Чехия ксенофобията пречи за привличането отвън на качествена работна сила.

- А квалификацията на тази работна ръка?

-По отношение на пригодността на образователните системи за подготовката на необходимите кадри трябва да отбележа, че и в Чехия, и в България се набляга повече на механичното натрупване на знания, а не на придобиването на умения. Но най-сериозният кадрови проблем пред правенето на бизнес в България, сравним с дефицита на работна ръка, е много ниското равнище на подготовка на т.нар. средно управленско ниво - ръководители на отдели, началници на смени и т.н. Това са специалистите, които директно управляват мнозинството от заетите. Точно равнището на подготовка на "малките началници“ предопределя дали текучеството на работна сила в предприятието ще е голямо или нормално. В това отношение нещата в България не са никак добре.