Слабото място на Toyota

Легендарната и пословична надеждност на японския автомобилен гигант Toyota, която десетилетия наред беше синоним на спокойствие от страна на купувачите, започва сериозно да се пропуква под натиска на модерните екологични регулации. В надпреварата за по-нисък разход на гориво и по-чисти емисии, дори най-големите играчи на пазара са принудени да прибързват с внедряването на сложни технологии. За съжаление, този инженерен спринт вече дава горчиви плодове, а под прицела на опитни автомеханици попаднаха модерните 8-степенни автоматични трансмисии с продуктови кодове UA80 и UB80. Оказва се, че тези скоростни кутии крият фабрични дефекти, които могат да превърнат шофирането в истински кошмар и да бръкнат дълбоко в джоба на собственика още преди колата да е навъртяла скромните 100 000 километра.

Как всъщност да разберем, че трансмисията е "пътник"?

Опитните експерти алармират, че докато грубоватото сменяне на предавките е софтуерна особеност при съвременните коли, то едно специфично, прогресивно виене под капака изобщо не е за пренебрегване. Първият симптом за задаващата се катастрофа е едва доловим свистящ звук по време на ускорение, наподобяващ миниатюрен реактивен двигател. Странното е, че този шум е на приливи и отливи – изчезва веднага щом пуснете педала на газта и се променя драстично в зависимост от температурата. Когато кутията е студена, тя мълчи като риба, но загрее ли добре – войът става натрапчив. Пренебрегнете ли този ясен сигнал, нещата бързо загрубяват: виенето прераства в зловещо метално скърцане, кутията започва да приплъзва, да придърпва конвулсивно и накрая се стига до пълна механична щета.

Най-застрашен от това фиаско е моделът UA80, предназначен за по-мощните 3,5-литрови атмосферни V6 агрегати. Макар официалните сервизни документи на марката дипломатично да ограничават дефекта главно до V6 модификациите на Camry и Lexus ES от 2021 година, реалността по сервизите е много по-мрачна. Механиците буквално са вдигнали ръце от Toyota Highlander, произведени между 2020 и 2022 година (с изключение на хибридите), като оплаквания от собственици на този модел валят по няколко пъти седмично.

При по-малката трансмисия UB80, която си партнира с 2,5-литровите четирицилиндрови двигатели, драмата има малко по-различен привкус и често е плод на шофьорска наивност. Огромна част от собствениците сляпо вярват на градските митове, че маслото в автомата е „вечно“ и не се подменя. Е да, ама не! За да не се стигне до скъпоструващ ремонт, маслото трябва да се сменя безкомпромисно на всеки 100 000 км или най-много на 6 години. Проблемът се задълбочава от факта, че вътрешният филтър на кутията е наврян на кучето в ауспуха, изключително труден е за обслужване, а в някои случаи изобщо не е предвиден за отделна замяна. Ето защо редовното опресняване на оригиналната трансмисионна течност е единственият спасителен пояс за дългия живот на този агрегат.

Все пак, за успокоение на шофьорите, не всяко странно поведение на тези 8-степенни кутии означава автоматично повреда. Много хора се оплакват, че автоматикът постоянно „се чуди“, тресе и превключва нагоре-надолу като луд. Всъщност, тук няма повреда – просто инженерите са заложили изключително къси предавки от първа до пета с цел икономия. Първа предавка е с предавателно число 5.5:1 и служи само за леко отлепване на автомобила от място, след което електрониката веднага забива втора в търсене на оптимални емисии. Това постоянно „търсене“ на идеалната предавка създава усещане за леко придърпване, което обаче е напълно нормално. Затова всеки водач трябва да се научи да прави ясна разлика между фабричните еко-настройки и истинските симптоми на техническия дефект, за да не бъде изненадан неприятно на пътя.