Език мой, враг мой

Да, език мой, враг мой! Имаше такава стара поговорка. Преди години послужи за заглавие на едноименна пиеса, не особено сполучлива комедия от Георги Караславов, един вече забравен автор от соц- а. Да, езикът може да ни бъде не само приятел, но и враг. Той може да ни опозори, затрие, унищожи. Особено днес, когато го занемарихме съвсем в нашата чалгизирана във всяко отношение България.

Но думата ми сега е за езика на някои среди у нас, а също и на част от нашите управници, за онези, които ни водят и вече едва търпим. Оказа се, че този език е наистина феноменален, без аналог в културна Европа, към която уж, принадлежим. Груб, арогантен, неприличен, определено некрасив. Просто един чалга- език. А дали те съзнават, че това е грозно, недопустимо? Ето само част от най- често използваните думи и фрази на хората от върха- не всички, разбира се, досещате се от кои по- точно. Ето как противно и просташки звучат те:

„...простаци, шестаци, кюфтаци, копелета, главанаци; пунта мара, ще те спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, разфасовали момчето,/ байх..., гърдите са ми големи, вие сте прости и аз съм прост, те, българите са като мойте кучета, а пък младите да идат да копат картофи, да не стават студенти, а овчари...”

И най- страшното е, че напоследък този език идва отгоре и се превръща в пример, в норма за поведение, особено за младите. И средата, и инерцията ни повеждат и неусетно ставаме такива – невъзпитани, безпардонни, груби, не способни да водим диалог, да говорим нормално, да се въздържаме. Да не си служим с грозни думи и обиди. Да бъдем нормални хора!

За съжаление, от около три десетилетия, у нас вече цели групи, прослойки от хора си служат с този отвратителен чалга- език. Той навлезе дори в пожълтелия ни печат, в електронните медии. Там културата на речта, дори на водещите се понижи. Някои от тях вярват, че така се приближават повече до читателя, зрителя и слушателя, че стават по- интересни, по- достъпни, по- близки. И това се търси съзнателно от техните собственици и издатели – простотии и цензура! Учтивостта, елементарната учтивост, дори нормалното обръщение на „вие” почти изчезна, за сметка на грубото и фамилиарно „ти”.

Фамилиарността и ниската култура се превръщат вече в норма. В ред предавания срещаме не нормални спорове, не културни диалози, а просто надприказване, едновременно говорене, на моменти дори грубости, обиди, цинични думи и жестове. А ако завъртим дистанционното на телевизора и погледнем подобни предавания по чужди телевизии, дори от най- близките до нас, руска, румънска, дори гръцка, ще видим, че там не може да се чуе подобен тон, че се говори по- нормално, по- културно, отколкото у нас, без нападки и обиди. Всеки изслушва първо събеседника си, а след това говори, а обидите и виковете са просто непознати. Мисля, че напоследък ние, българите се оказахме сред най- неучтивите и невъзпитани народи в Европа...

А в социалните мрежи този чалга- език се превърна просто в норма. Четеш постинги след важни текстове и информации в нужни сайтове и се ужасяваш от изобилието на диалектизми, грозни и обидни думи, от ругатните и дори от цинизмите, при това, написани с груби граматически и правописни грешки. И това са предимно по- млади хора, израснали през последните трийсетина години, през които държавата най- безотговорно се отказа от културата и изкуството, от доброто образование, та израснаха хиляди лумпени. И ако преди бяхме сред най- образованите и културни нации в света, сега слизаме надолу. Чалгата окупира изцяло и безвъзвратно България. И дали някой ден ще се спасим от тази проказа?

Лошото е, че т.н. наш политически елит в голямата си част не е на нужното културно ниво. Мнозина негови представители са недостатъчно културни и образовани, някои от тях са с „вишу- образование” – тип рабфак, затова и си служат с този език или ако не го употребяват пряко, поведението им просто не е на нужното за положението им ниво. Това са хора, които имат не само чалга- език, но и определено чалга- мислете. Така че какво добро и умно можем да очакваме от тях? И какъв може да е техният потенциал, морал, култура? Та нали рибата се вмирисва първо от главата.

И накрая ще запозная нашите любезни читатели с една нова книга:

В книгата "Бойко Борисов. (В) ПЪРВО ЛИЦЕ" са събрани знакови фрази от кариерата му като главен секретар на МВР, кмет на София, премиер и депутат, съобщиха от издателство "Ludite".

Разпространява се от веригата „Хеликон”. Поднесена шеговито, като "подходяща за кандидат- кметове, депутати от управляващата коалиция и от опозицията, студенти по история, политолози, анализатори, журналисти, обикновени избиратели и за всички любители на спонтанната неподправена мисъл". Според издателите емблематичните фрази са поставени в неутрален контекст, без политическа окраска и позволяват на читателите сами да си вадят изводите си не само за автора им, но и за политическата ситуация в страната през последните 15 години.

Водещ при създаването на книгата е бил принципът, че да се „пие от извора е най-добрият начин да се вникне в историята”. Според издателите казаното от Бойко Борисов е исторически ценно и един ден ще говори по-добре от учебниците за случилото се в българската политика в началото на ХХI век. Крилатите мисли на премиера са групирани по теми и представени в хронологичен ред, като източниците са описани точно. Ето само няколко от култовите фрази, включени в книгата:

"Всичко читаво в България работи за частния сектор, в държавния са само кратуни."

"На малко прасе и нов началник никога не се радвам."

"За какво ти е да ставаш премиер на обран бостан?"

"Моите лични слабости са много. Не можах да науча много неща, които знам, че ми трябват. Там са учебниците по английски. Обичам да рисувам през свободното си време. Спортувам много. Е можеше да имам и малко повече коса... Или както казва Негово Величество: "Редки са ни керемидите, напича много по главата."

"Ако бъда избран за кмет, за две години София ще заприлича на Мюнхен и Виена."

"Думите отлитат, построеното остава."

"Идвам, виждам и давам още пари!" / Сигурно от джоба си?!/

"Да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш."

"Цял ден ядоха кюфтета, пиха кафета, кикотиха се по коридорите. Когато аз говорих имаше двама-трима души в залата. Отишъл съм аз, четем, стои цялото правителство, чакаме въпроси, дебат, а тях ги няма - ядат кюфтаци!"

"За да ме подберат и Тодор Живков, и царят, да ми се доверят, значи все някакви качества имам".