Как Джордж Флойд и Covid-19 изядоха климатичните промени

Коментар на Стефан Джендов

Може ли да съществува знак за равенство между екоталибаните, всички Грети Тунберг на планетата и протестите и акциите по коленичене и удряне на чело в земята, посветени на доказания престъпник от тъмна раса Джордж Флойд?  Колкото и невероятно да звучи, това е факт.

Месеците на пълно въздържание от публични забави, условно наречени „демонстрации в името на защита на околната среда“, забранени в цял свят под шапката на коронавирусната инфекция, изпрати в пълно забвение всички страстни любители на темата за глобалното затопляне и края на света, заради индустриални дейности.

Вирус с корона – враг невидим и зъл, като акулата от „Челюсти“, раззина паст и изяде климатичните промени на една хапка! Глътна ги и с тях и всички Грети на планетата! Жалните опити да се издига темата за това колко му е хубаво на света без авиация, без работещи предприятия, без редовен трафик, се разби в най-неумолимия противник: глад, мизерия и страх.

Някак внезапно изгаснаха пожарите и никой повече и дума не чу за неизброимите милиони изгорели животински видове в Австралия, спря реката от сълзи за коалите и кенгурата.

Светът дебнеше за нова възможност да започне да протестира, защото липсата на безделнически купон с месеци, започна да се изражда в семейно насилие и ограничени, локални престрелки, от които никой не се интересува – когато цветнокожите умират без бели наоколо, това не може да е новина.

Защо в този момент обаче еколозите мълчат?

Пълният срив в световната икономика остави без препитание десетки милиони хора по целия свят и жертвите на глобалната безпомощност се превърнаха в бомба, готова да избухва отново и отново, стига да е дадено основание за това.

Дори в най-смелите си мечти, еколозите не са си представяли как предприятия, транспортни връзки и всички стопански дейности спират едновременно, навсякъде и за неопределен период от време и то без истинска война. Небетата остават без следи от самолети, моретата се изпразват от туристически кораби, островите замлъкват без жуженето на хиляди приходящи туристи от целия свят, благодарение на които местното население живее; световните туристически центрове остават пусти, като в документалната поредица „Светът след хората“.

Кратка проверка във Фейсбук профила на Грета показва, че последователите ѝ са три милиона човека, но публикациите ѝ са все по-спорадични и някак локални – някъде се спукала отходна канализационна тръба и някакво количество фекални води се изляло в пристанищен район. Хубаво е, че Грета не ходи на училище, зле е с географията и вероятно идея няма що е то Варненски залив и планктон, който се храни от две години със същото. Но при нас това не пречи нито на екологията, нито на туризма, само променя цвета на водата.

Огромната засилка, която набираше зеленото движение и проектите за трилиони, които да бъдат инвестирани само в нови и свръхскъпи технологии, се наложи да спре напълно. Темата за земята и нейното унищожение потъна в ярката необходимост десетки милиони хора на земята да възстановят редовните си приходи и да гарантират оцеляването си. 40 млн. американци без работа не са само уплашени хора, а хора, които търсят изява на гнева си и възможността им се представи самичка: пресиленото действие на бял полицай спрямо тъмнокож престъпник-рецидивист, довело до смъртта му, даде неограничено поле за протести. В най-активната си част те се превърнаха в олицетворение на ужаса на хората, че няма кой да ги чуе, когато са в криза.

И най-запалените екоактивисти са наясно, че в този момент е невъзможно да бъде създадена обществена нагласа да се протестира срещу потреблението на енергия, която е двигателят за поддържането на производствата, от които идва заетостта и редовното заплащане.

Какво причини обаче Covid на планетата?

Макар и временно, въглеродните емисии бяха намалени, но повече от емисиите се свиха икономическите дейности, които се нуждаят от енергийно потребление. Трудно е да се види как глобалната икономика ще се възстанови без увеличение на емисиите, ако предприятията не работят. На този етап правителствата са изправени пред дилемата дали по време на криза, обхванала цялото население, да се влагат пари в технологии, които ще пазят околната среда или в здравни политики и директно в бизнеси, които да възстановят житейското равновесие. За разлика от африканските държави, където средната продължителност на живота е между 42 и 47 г. – горе-долу колкото през 17-ти век в Европа, населението на богатите държави не желае да пада своя 74-82-годишен жизнен цикъл. А това не може да бъде постигнато с глад, лишения и несигурност.

Работещият бизнес означава постоянно движение на хора и стоки, постоянна активност на мощности, които гарантират производствени процеси.

На авиационната карта на света, която показва в реално време всички активни самолетни полети, картината е следната: над Европа въздушното пространство е почти празно. Посред бял ден, над Италия летят четири или пет самолета, които само пресичат оттам. В същото време над САЩ мрежата от полети е в пъти по-гъста, но детайлна проверка на над 100 самолета, които са във въздуха показва, че 95 от тях са на карго полети. Това означава две неща: бизнесът се нуждае постоянно от доставка на стоки, бизнесът все още съществува, чрез изпращането на тези стоки, но хората, които са съставна част от този бизнес, всъщност не пътуват, защото са арестувани със здравни мерки. На всички е ясно, че в първия миг, когато свободата за пътуване бъде върната, десетки хиляди хора ще започнат да пътуват и макар да им е вече внушено, че това е страшно, потребността от активна работа, която гарантира ниво на живот, е много по-силна.

Ако попитаме хората не само в България, а в която и да е държава, засегната от мерките срещу Ковид, дали предпочитат да продължат да дишат много по-чист въздух или да получат помощ в пари веднага, защото не издържат повече в кризата, колко процента биха гласували в полза на въздуха? Във всеки случай, онези, които ще поискат помощ, са такова мнозинство, че биха помели като тайфун малцината, които гласуват в името на чистата околна среда.

Защо темите за екологична устойчивост не присъстват в дневния ред на он и офлайн събития и за тях не смеят да говорят от Европейската комисия, не смеят да се обадят от зелените движения?

На първо място страхът на хората, които са пострадали както здравно – физически, психически, но и финансово – се нуждае само от една клечка, наречена „зелена сделка“, за да вдигне във въздуха всички бюрократи, без оглед на това кой ги пази. Силата на протестите под знамето на расовото единство само демонстрират готовността за противопоставяне на всичко, което изглежда несправедливо, а обедняването по причина на налагане на нови екологични норми и такси, със сигурност е в тази група.

Нека от ЕК съобщят, че пристъпват към изпълнение на плана за 1 трилион евро и за рязко оскъпяване на всички енергоносещи технологии и тогава ще видят истинската ярост на хората, които нямат намерение да носят на гърба си и екологичното бреме.

Възниква въпросът: възможно ли е коронавирусът да надвие Зелената сделка?

Европейската комисия разписа още в началото на март задълженията на всяка държава във връзка с новия климатичен закон с хоризонт до 2050 година. Европейските компании обаче задават въпроса, че и без вирус, са изправени пред пряката конкуренция на САЩ, които нямат намерение да правят зелени експерименти, за сметка на поскъпване на продукцията си и допълнително обедняване на населението, принудено да следва нови технологии. Отказ от „позеленяване“ демонстрира и Китай и държавата е готова да погълне още много протестни декларации срещу неекологичната си дейност, от която обаче пряко зависи бизнесът във всяка икономически развита страна.

ЕК обаче е измислила хитър план с идеята да наложи „трансграничен въглероден данък“ за продукти, които идват от държави, замърсяващи въздуха. На тази идея американският президент Доналд Тръмп отговори с предупреждение за огромни мита върху европейските автомобили, над европейските самолети (тоест Ербъс), а само преди дни заяви, че ще повиши таксите върху каквото намери за добре от европейската продукция, ако не бъдат понижени митата върху вноса на американски омари.

Търговията и бизнесът не са другата страна на монетата с екологията – те са отделен портфейл!

В люшкането си между търсенето на модерни екологични практики и гарантиране бъдещето на съюза, в рамките на  което може да бъде определено само като най-гигантския скандал на месеците под Covid19:

Няколко държави подписаха договор за 400 млн. дози с фармацевтичния гигант Astra Zeneca

за производството и доставката на ваксина срещу вируса, която обаче още не съществува. От лабораториите на гиганта твърдят, че до края на настоящата година ваксините вече ще се доставят. Как, защо и кой в Европа решава, че Astra Zeneca са победителят с работещ продукт – единият сред поне сто разработчици от същата величина, не става ясно. Но изпъква нещо друго: пред лобистките интереси в Европа няма спирачка! И ако преди изобщо да бъде създадена ваксина, някой подписва договор за нещо, което още никой не знае дали и за кого ще даде резултат, как изобщо да разберем каква е ефективността по отношение на онези компании, които прилагат енергийно новаторски технологии и ще усвоят планираните 1 трилион евро!

Зеленият пакт, зелената сделка, зелената фантасмагория отново опира до разпределението на гигантски средства, които ще потънат – буквално – в джобовете на елити, които са така неразривно свързани, че няма сила на света, която да ги разплете.

Въпросът е: колко време след усвояването на парите за възстановяване след Covid, ще се върне темата за ужасиите, които е преживяло човечеството с възстановяването на нормалния ритъм на живот и енергийният отпечатък върху природата?

Неспирните протести под знамето на трагично умъртвения престъпник Джорд Флойд показаха, че ненавистта към сегашните модели на управление, е достигнала пределна точка. Протестният ресурс далеч не е изчерпан и опитите на света да бъде наложен нов екологичен световен ред, който да гарантира приходи в невиждани размери за малка група производители, ще увеличи социалното неравенство до нива, присъщи на вековете на робството.

Без изобщо да подхващаме темата за живота (и масовата смърт) в Африка, всички държави, задължени да загърбят най-сигурните енергийни източници в името на възобновяемите, макар технологиите за приложението им да са далеч от енергийните потребности на населението, ще доведе до рязко обедняване на всички несвързани с новите картели хора – тоест болшинството. И така, както може да бъде подписан договор с фармацевтична компания за продукт, който тя не произвежда, вече всички са наясно как ще бъдат избрани водещите компании, които ще налагат новите технологии.

Накратко:

гледай последствията от гнева срещу едно ненужно убийство – мисли за яростта, която ще избухне срещу насилственото въвеждане на екологичните норми за всички;

гледай как европейски държави подписват договор за ваксина с компания, която дори няма ваксина – мисли за дълбочината на връзките в корпоративния лобизъм на нивата, където играят десетки милиарди.

В света на обикновените хора Covid помете всяка друга привидно благородна идея в името на глобалната природа. През това време в света на големия бизнес, големите природозащитници правят глобални планове за забогатяване на всички нива, като в основата стоят политиците, чиито пряк интерес безпроблемно се облича в красивата дреха на „грижа за планетата“.