Какво са яли германците след войната?

Когато в началото на епидемията от коронавирус от рафтовете на магазините в Германия изчезнаха брашното и маята, много от по-възрастите хора неволно си припомниха първите гладни години след Втората световна война.

Тетрадката с рецепти на дядо

Навремето в разрушените германски градове изхранването на децата е било организирано в училищата - там са им раздавали хляб и горещ бульон от зеленчуци. В селата подобни възможности за учениците обаче не е имало. Още по-тежко е било положението на бежанците и преселниците.

Габриеле Шменкел узнала от разказите на майка си колко трудно е било снабдяването с хранителни продукти в първите години след войната. Семейството било принудено да напусне Судетската област. От предишната родина им останали само спомени и... готварски рецепти. Дядото на Габриеле ги записвал по памет в дебела тетрадка, като замествал някои от дефицитните съставки с други, по-достъпни. Прочитайки тази тетрадка, Габриеле Шменкел решила да разкаже за това как хората са били принудени да проявяват огромна изобретателност, за да нахранят семействата си. Така се ражда нейната книга "Лека кухня от тежки времена: оригинални рецепти от следвоенно време".

В нея се откриват някои ястия, които навремето са били храна за бедни хора, а днес се ползват с изключителна популярност, както и някои потънали в забрава рецепти. Особена изобретателност е била необходима да се заместят липсващите след войната продукти като месо, масло, брашно и захар. Домакините са били изправени пред сериозно предизвикателство, изискващо фантазия и умение.

"Почти единствената храна, с която разполагахме едно време, беше цвеклото - ядяхме го сутрин, обед и вечер", спомня си роденият в Тюрингия Райнер Якоби, който през 1945-та бил на осем години.

В наши дни цвеклото, пащърнака и ряпата, както и някои други кореноплодни растения са много популярни поради високото им съдържание на витамини и полезни микроелементи. В готварската книга с рецепти на Габриеле Шменкел например се открива рецепта за кюфтета от сварено цвекло, моркови, ситно настърган лук и овесена каша. Всичко това се смесва заедно с няколко лъжици мляко и се пържи в растителна мазнина.

Повечето ястия от следвоенната кухня са били приготовяни от обикновени и евтини продукти (ряпа, кисело зеле, ревен и тиква). Тези продукти днес ги препоръчват на хората, които имат непоносимост към глутена и лактозата или страдат от диабет.

Вегетарианските варианти на гулаш, състоящ се от земна ябълка и репи, също са елемент от днешната здравословна кухня.

Прочутата германска яхния (Eintopf), която по принцип задължително съдържа и месо или наденички, в гладните години след войната е била приготвяна от кестени и жълъди, които хората събирали из горите и парковете. Младите, млечни жълъди са били запичани в тиган с щипка захар или лъжица сироп от захарно цвекло. След това постепенно към тях е била добавяна вода, докато се получи гъста каша. В добавка към ястието често са ползвали диворастящи растения като глухарче, коприва, маргаритки.

Как се приготвя колбас от лешници

В годините след войната в Германия са приготвяли колбаси от лешници - ядките, съдържащи много цинк и желязо, са били много ценна храна.

Ето и една рецепта за лешников "колбас": Лешниците се запичат леко в тиган или се потапят в гореща вода, за да се обелят. След това се смилат и се смесват с картофено пюре. Към сместа се добавят сол, лук и подправки на вкус. След това сместа се пълни в черва - естествени или изкуствени - и те се варят за около час. Вместо лешници могат да се ползват също други видове ядки или слънчогледови семки.

В гладните години след войната приготвяли популярното днес ястие "Фалшив заек", като замествали месото на заека с малко кайма, смесена с картофи, лук и хляб, накиснат във вода. В онези времена са приготвяли също така мармалад, сварен от репи, "мед", приготвен от обезмаслено мляко със захар, и "вино" от шипки. А вместо масло филиите за закуска са били намазвани с горчица, която в Германия по принцип няма остър вкус.

Истинското кафе след войната било заменяно от различни заместители - като ечемик, корени от цикория, коренища от земна ябълка, шипки или семена от сладък картоф. Торти и печива са били приготвяни от моркови и картофи. Картофите изобщо са били основна храна на германците след войната, както и основен заместител на пшеничното брашно. А формите за изпичане на хляб или кексове са били намазвани не с олио или масло, а с пчелен восък. Битата сметана, която в Германия по традиция поднасят към тортите, е била замествана от обезмаслено мляко, към което са добавяли лъжица захар и лъжица картофено нишесте.

Източник: Deutsche Welle