Възходът и падението на Аржентина

Една от най-богатите държави в света - такава е навремето Аржентина. Но от това не е останало нищо след осем държавни фалита, довели до безподобен провал.

 

В края на 19-ти век икономистите вещаят бляскаво бъдеще на Аржентина. Тя е изключително благосъстоятелна държава, а "богат като аржентинец" става често споменаван израз. Но от елитния клуб на най-богатите Аржентина стигна до безпрецедентно икономическо дъно. Какви са причините?

Оазис в свят на войни и несигурност

До средата на 20-и век упадъкът изглежда немислим: докато в целия свят бушуват световни войни, аржентинската висша класа живее охолно. Строят се бляскави вили и големи фабрики, богаташите яздят породисти коне и прекарват летата в Париж, за да са в крак с последния писък на модата. Икономиката на Аржентина расте с по 5 процента годишно. Страната постига най-високите доходи на глава от населението в света, а запасите от природни богатства като вода, газ и нефт изглеждат безкрайни. Допълнителен двигател за икономиката е продажбата на месо, зърнени култури и кожи в раздираната от кризи Европа.

В края на Втората световна война песото е най-стабилната валута редом с долара и паунда. Аржентина е най-богатата и най-влиятелната страна в региона, далеч пред Бразилия. Тя се превръща в магнит за търсещите работа италианци и испанци. През 50-те години средният доход на човек е значително по-висок, отколкото в Германия. 

Упадъкът започва при Перон

Но зад бляскавите фасади сривът вече е започнал. И той е дълбоко свързан с един политик, който печели президентските избори през 1946-а година - Хуан Доминго Перон. Бившият генерал обещава нов път, различен и от капитализма, и от социализма, но всъщност полага основите на бъдещата мизерия.

Основният принцип на Перон, следван и от всички негови наследници на поста гласи: харчи повече, отколкото печелиш. И ако това вече е невъзможно, прави дългове, печатай пари и накрая остави инфлацията да галопира. До 1949-а година държавните разходи се утрояват, а до 1955-а се удвоява броят на държавните служители.

Съпругата му Евита - "ангелът на бедните", пръска с лека ръка постъпленията от продажбата на говеждо месо и на зърнени култури: средствата за социалните помощи, за които Евита и Перон и до днес са на почит в страната си, не са обезпечени, а корупцията заема трайно място в обществото.

Мотото е "Аржентина на първо място": слабата местна промишленост е защитена с митнически бариери, плащат се по-високи заплати и социални помощи, колкото е възможно повече се произвежда в самата Аржентина. Инвестира се в газопроводи, електрическите компании и телефонната мрежа. Основан е огромен брой неефективни държавни предприятия. Перон решава и да национализира държавните железници, които изкупува от Великобритания. 150 милиона паунда се дават за скъп скрап и разбита железопътна мрежа с дължина 43 хиляди километра. Като национален триумф се празнува решение, което вкарва страната в първата ѝ тежка икономическа криза.

Под натиска на хиперинфлацията

По време на военната диктатура между 1976-а и 1983-а външният дълг достига рекордни размери, включително заради нелепата война на Фолклендските острови, която Аржентина губи през 1982-а и която събаря хунтата. След това в новата вълшебна дума в Аржентина се превръща хиперинфлацията, поради което президентът Раул Алфонсин се разделя с поста си.

Неолибералът-перонист Карлос Менем поема властта с обещанието за период на "пица и шампанско". Следва приватизационна вълна, печалбите от която потъват в неизвестни посоки. Хиперинфлацията е заменена от валутен борд - песото е обвързано с американския долар и се търгува 1:1. Като по чудо аржентинците вече разполагат с долари, наслаждават се на ваканции в Маями и си позволяват автомобили, произведени в Германия. Менем съкращава социалните разходи и реприватизира железниците. Между 1992-а  и 1999-а държавните разходи нарастват с цели 50 процента. През 2001-а дългът достига зашеметяващите 160 милиарда долара, което води до държавен фалит през декември 2001-а година.

Оттогава насам Аржентина така и не се възстановява. Рецептите на Международния валутен фонд нанасят повече вреда, отколкото полза. Буенос Айрес е изоставен от инвеститорите, които са възпрени от липсата на сигурност. Страната продължава да е управлявана от президенти, които от фискална гледна точка правят точно обратното на това, което са предприемали техните предшественици. И е населявана от хора, които често гледат на държавата само като на дойна крава - страната, която всъщност има всичко необходимо, за да просперира, и която беше споменавана преди век редом със САЩ. Днес тя има невероятните дългове от 323 милиарда долара.