Греховете на рейтинговите агенции

От рейтинговите агенции полза за икономиката няма - дори обратното. Тези организации са загрижени най-вече за собствената си изгода - още повече, че техните собственици държат и банки, и хедж-фондове, припомня „Дойче веле”.

 

Критиките към рейтинговите агенции съвсем не са от вчера и не произтичат само от актуалните финансови сътресения и ниските оценки за държавите в центъра на еврокризата. Факт е, че тези организации злоупотребиха с важната си роля на информационен източник за скритите рискове в кредитните пакети и продуктите, предлагани на финансовите пазари, пише германският философ Вернер Рюгемер. Новата му книга, озаглавена "Рейтинговите агенции - силата на капитала", описва в детайли действията на онези, които на практика направляват капиталовите пазари.

Тримата гиганти

Начело са тримата големи: "Стандарт енд Пуърс", "Мудис" и "Фич". Без да поемат каквато и да било икономическа отговорност, тези агенции обслужват интересите на собствениците си - хедж-фондове и инвестиционни банки, на които принадлежат пряко или непряко.

Историята им започва съвсем безобидно. Хенри Пуър, чиято фамилия фигурира в името на създадената през 1941 агенция "Стандарт енд Пуърс", започва през 1868-ма да предоставя на вложителите информация за очаквания икономически ефект от строителството на железопътни линии в Съединените щати. 150 години по-късно неимоверно разширеното предлагане на данни за доходоносността на кредити, акции, облигации и всякакви други финансови продукти е абсолютно необозримо.

Структурата, която доминира, е монополистична - тя почти изключва конкуренцията. "Стандарт енд Пуърс" и "Мудис" правят по 40 процента от оборота, "Фич" участва с 15 на сто. А основното противоречие е следното: от една страна рейтинговите агенции набавят новини, с които купувачът не разполага. С други думи - те би трябвало да преодолеят този "асиметричен информационен дефицит", гарантирайки надеждност - тоест, изпълняват полудържавна задача. От друга страна тази по-скоро обществена функция е в ръцете на частни фирми, които държат на печалбата. В това противоречие се корени цялата трагедия на рейтинговите агенции. Стремежът за извличане на максимална полза води до грешки, а и до недостатъчна прозрачност по отношение на даваните оценки.

На кого принадлежат?

Според Вернер Рюгемер, отприщването на финансовите пазари е предизвикано именно от подема на рейтинговите агенции, насърчаван най-вече от неолибералната политика. Най-напред през 1975-та американският Съвет за борсов надзор дава на "тримата големи" т. нар. "знак за качество", който безусловно ги освобождава от отговорност при допускането на грешки. След това - през 1995-та - се променя начинът, по който се заплащат услугите на рейтинговите агенции: не клиентите, а кредитните институции и производителите на комплексни финансови продукти дължат вноските и така могат директно или индиректно да оказват влияние върху даваните становища.

Същевременно ни най-малко не бива да се игнорира обстоятелството, че собствениците на рейтингови агенции обичайно са и съсобственици на големи банки и международни концерни. "Стандарт енд Пуърс" например принадлежи на концерна "МакГроу-Хил", който е собственик и на редица хедж-фондове. Фондовете на свой ред принадлежат на инвестиционни банки и други хедж-фондове. Този сложен пъзел де факто позволява да се дават високи оценки и на най-рисковите продукти, а самите рейтингови агенции така или иначе са освободени от отговорност, ако "пробутат" някой долнокачествен продукт.