Адв. Славов пред ФАКТИ: Заблуда е, че доносниците на ДС и РУМНО са пенсионери

Агентите на комунистическите тайни служби и необходимостта от тяхното законно ограничаване от ръководни функции в държавната администрация отново са тема в публичното пространство. Във ФАКТИ бяхме сред малкото, ако не и единствените, които говорехме за необходимостта от лустрация доста преди да започнат протестите.

Преди два дни адв. Петър Славов, народен представител в 43-ото Народно събрание, извади на показ писмо от Комисията по досиетата, от което става ясно, че само от проверка на допълнителни категории в държавната администрация са лъснали над 2000 човека, които са били съпричастни към репресивните органи на комунистическия режим - Държавна сигурност и разузнавателни служби на Българската народна армия. Въпросната проверка на тези допълнителни категории като: кметски наместници, районни кметове, главни архитекти на общини, декани на факултети и председатели на университетски общи събрания, главни секретари и шефове на дирекции на регулаторите, лица с необезпечени кредити и/или привилегировани депозити, и/или с цесии&прихващания в КТБ, и т.н., се прави благодарение на законодателни промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Инициативата и практическата реализация на тази важни и позитивни промени е дело на ''Групата за натиск'' от 43-ия парламент, а именно тогавашните народни представители адв. Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев.

За да поговорим с повече подробности по тази тема, както и като цяло за лустрацията, както и за протестите срещу правителството и главния прокурор, от медията ни се свързахме с адв. Славов, на когото благодарим за отделеното време.

- Адв. Славов, да се върнем с няколко години назад към работата на 43-ото Народно събрание. С какво мнозинство приехте тази ''мека'', ама наистина много мека форма на лустрация? Предполагам, че от БСП са били против.

- Точно така. БСП, както винаги, бяха против. Между другото тази законодателна инициатива в миналия парламент ние я започнахме някъде около 2015 г., тя продължи доста време, докато намери своя положителен завършек. Буквално в последните мигове на парламента през 2017 г., преди да бъде разпуснат, мина на второ четене в зала. Т.е. имаше реална опасност да не успеем да финализираме нещата, включително и защото БСП се опитаха тогава да направят номера с кворума, да провалят заседанието, въобще всички възможни номера, за които човек може да се сети - и прилични, и някои неприлични. Радостното е, че тези законодателни промени успяхме да ги случим тогава, и както виждаме сега 3 години по-късно, те работят. Т.нар. „Комисия по досиетата“ провери близо 32 000 човека допълнително спрямо начина, по който изглеждаше закона към момента на промените, а отделно ще бъдат проверени още около 30 000 човека. Както виждаме, до момента над 2000 са тези, които са с установена принадлежност към бившата Държавна сигурност и комунистическите тайни служби. Основната инициатива беше на Методи Андреев, моя и на Мартин Димитров, съответно вече получихме подкрепа и от други парламентарни групи (б.р. извън Реформаторския блок и ГЕРБ), но не като монолитност, а по-скоро като отделни хора, които споделят тези наши убеждения, че наистина трябва да има пълна прозрачност и разкриване по отношение на подобни зависимости, за да може веднъж завинаги тази страница да бъде затворена в историята на България и да се продължи напред.

- Над 2000 установени лица от 32 000 проверени са с принадлежност към комунистическите тайни служби. На някой може да му се стори малко, но всъщност изобщо не са.

- Никак не са малко. Това са хора, заемащи висши публични длъжности в държавата. Това е ключовото. Т.е. тук не се проверяват на случаен принцип някакви хора, става дума за хора измежду кметските наместници, районни кметове, съдебни заседатели, т.е. хората, които прилагат закона в съдебна зала и постановяват осъдителни присъди. Представете си там колко е страшно хора с подобни зависимости, ако бъдат използвани по един или друг нечистоплътен начин. Така че никак не са малко тези 2000 човека. Даже по-скоро ми се струва, че е тревожно. Това са горе-долу около 7% от проверените хора. И това, пак казвам, са само от допълнителните категории. Отделно от това Комисията продължава да си работи по това, което и преди това проверяваше - кандидати за народни представители, вече действащи такива, министри и т.н.

Другото важно наше допълнение в закона е, че вече редица проверки се извършват предварително, т.е. преди дадено лице да бъде избрано или назначено на висша държавна длъжност. Защото когато проверката се извърши след това, обикновено е много късно и остава без последствия – оставка няма.

- Как си обяснявате този апетит на доносниците от репресивните комунистически служби към държавната работа в демократична България?

- Има едно заблуждение в обществото, че хората, които са били тогава доносници, ченгета, както разговорно се казва, на комунистическите тайни служби, едва ли не тези хора в момента са на някаква преклонна възраст, 80 и повече години, пенсионери са и с нищо не се занимават. Но това не е така, защото всъщност лица родени до 1973 г. са били вербувани. Родените от 1973 г. нататък не са подлежали на вербовка към комунистическите тайни служби, тъй като към 1989 г. още не са били пълнолетни. Говорим за хора, които в момента буквално са в разцвета на силите си, от порядъка на 47-48 г. и нагоре. Голяма част от тях заемат място в среден и висш управленски ешелон, т.е. намират се на ключови места в държавата и много неща зависят от тях. Така че не бива да ни учудва, че сред тези хора има апетити за заемане на подобни длъжности, защото това е свързано веднъж с доста привилегии и второ с едни никак не лоши заплати на високо платени държавни чиновници. Оттам нататък да не коментирам и възможностите за най-различни схеми, в които не бих се учудил, ако участват хора с подобни зависимости от бившата Държавна сигурност.

- В момента сме в период на трайно продължаващи антиправителствени протести. Хората, особено по-младите, най-общо казано искат промяна. Но възможна ли е промяна в България без реализиране на всеобхватна лустрация?

- Радостното в случая е, че много от младите хора на площада, т.е. хора, родени след 1989 г., на практика самите те поставят искането за лустрация. И то за лустрация с нейните ограничителни действия. Т.е. не само за публичност - това, което ни сме направили, давайки възможност за проверка и публичност за наличие на зависимости, като в случая органът по назначаването, или респективно хората, които гласуват за даден кандидат си носят отговорността, знаейки, че този човек е имал такива обвързаности и зависимости. Хората на площада говорят директно за въвеждане на ограничения, подобни на тези, каквито се случиха в Чехия, Унгария и в други страни от бившия соц. лагер, които практически ограничават тези хора, които са били доносници, агенти на бившите комунистически тайни служби, да заемат висши държавни длъжности.

Очевидно хората доста добре разбират, че тези зависимости си имат и конкретно икономическо, и политическо, и друго измерение, което е негативно за страната. Само ще ви припомня, че във вече далечната 1996/97 г. масовите фалити на банките тогава бяха предимно на банки, ръководени именно от такива хора с принадлежност към бившата Държавна сигурност. Впоследствие при фалита на КТБ се установи, че не малко хора, пак с подобни връзки, обвързаности и зависимости, са именно тези, които са имали необезпечени кредити, привилегировани депозити, или пък са направили тези цесии прихващания, след като банката беше поставена под специален надзор, и са участвали тогава в едно скрито разпределение на нейното имущество. Така че очевидно това е една сенчеста, меко казано, една сенчеста схема за прокарване на определени икономически и други интереси, които не съответстват с легитимния ред в държавата. Мисля, че хората доста добре го разбират и затова и до ден днешен поставят искането за т.нар. ''твърда'' лустрация, т.е. тази, която ограничава подобни лица да заемат висши държавни длъжности.

- И да разбирам, че отговорът Ви по-скоро е, че без ''твърда'' лустрация България не може да тръгне по желания възходящ път на развитие?

- Така, да. И другото, което в случая трябва да отбележим е, че това, което ние успяхме да направим с моите колеги в миналия парламент, спокойно може да бъде надградено в момента. Разбира се, със съответните промени в Конституцията, тъй като те тогава ни ограничаваха и затова ние спряхме дотук. Но, ако си спомняте, освен даване на публичност, ние успяхме да разработим един механизъм и в един друг закон, а именно в Закона за защита на класифицирана информация, където всяко лице, което ще заема публична длъжност, или висш държавен пост, трябва да бъде проверено и за наличие на такива обвързаности. А съответният орган, който го назначава, трябва да прецени дали той има право на достъп до съответната класифицирана информация, която обикновено се изисква по закон, за да се заема такава длъжност. Мисля, че максимално използвахме възможностите, които ни дава действащата Конституция, за прокарване на това, което хората наричат ''мека'' лустрация. То спокойно сега може да бъде доразвито и надградено, включително може да му се даде и по-съвременно измерение по отношение на всички тези хора, които станаха нарицателно в обществото като ''калинки'', ''парашутисти'' и тем подобни други партийни назначения, чрез едни тестове за интегритет и компетентност. Т.е. една атестация, която да се направи сред средния и висшия ешелон на държавната администрация, да се провери наистина тези хора имат ли нужните компетентности за заеманите от тях длъжности или са просто едни партийно назначени ''калинки'', които общо взето по цял ден се местят от бюрото на дивана и от дивана на бюрото и не вършат работа за пет пари.

- Единственият политически субект, който предлага лустрационен закон, е Демократична България. Какво е Вашето мнение като юрист за тяхното предложение по същество?

- Наистина се надявам това предложение буквално да продължи започнатото от нас - да го доразвие и до го надгради. Има всички перспективи за това нещо, предвид обществената подкрепа, която събира ''Демократична България'' в момента и която всички се надяваме да продължи да се разширява, включително и чрез включване на активно гражданско участие към обединението. Така че предвид това, че обединението прави заявка за промени в Конституцията във връзка с въвеждането на ''твърди'' лустрационни мерки, мисля, че има възможности и перспективи това да се реализира на един по-следващ етап, в едно следващо Народно събрание, където, разбира се, дай Боже да има и силно реформаторско мнозинство, което да подкрепи тези инициативи и те да се случат. Но няма да бъде никак лесно. Казвам го на база на опита, който имам в миналия парламент. Близо 2 години ни отне тогава да успеем да реализираме всичките тези инициативи, буквално висяхме на косъм. Може да погледнете промените, второто окончателно четене на промените в закона са гледани в последната седмица на мандата на миналия парламент, и то наистина с едно огромно усилие, за да се случат.

- Връщам Ви на протеста. Дейно участвате в него. И Вие, и Мартин Димитров, и Методи Андреев. В последните дни, след последното Велико народно въстание, има доста по-малко хора. На какво го отдавате?

- На първо място, вече доста време продължават тези протести и е напълно възможно да има известна умора у участниците, тъй като става дума за хора работещи, хора, които през деня са ангажирани служебно, семейно, а вечер отделят от личното си време, за да отидат на протеста, да извикат ''Оставка'' и да потърсят отговорност от това лошо управление в момента. Независимо от това, последното т.нар. Велико народно въстание беше доста масово. Протестът беше многоброен, което показва, че може би оттук нататък подобни събития, които минават под конкретен надслов като например протеста срещу безобразните промени в Изборния кодекс или нещо друго, което е тематично, ще събират много по-голямо присъствие, дори от колкото тези ежедневни събирания, които може би станаха малко рутинни. Но по-важното е, че те не престават и продължават хората да участват в тях, да настояват наистина за оставка и промяна, включително и за незабавни предсрочни избори, за да може да се случи тази промяна, както се случва във всяка една демократична държава, когато има политическа криза.

- Слушайки Ви, се сетих за едно от последните изказвания на премиера. Той заяви, че няма на кого да предаде държавата, сякаш е някакъв монарх.

- Несериозно е това изказване. Виждаме на практика, че на протеста участват изключително много образовани, грамотни хора, говорещи по няколко чужди езика, завършили по няколко висши образования, не бих започнал да ги сравнявам най-малко с езиковата грамотност на част от министрите от сегашното правителство. Но така или иначе се решава на избори и се решава от мнозинството български граждани. Така че предлагам и господин премиерът да се довери на хората, на гражданите, а не да прави подобни изказвания, които очевидно не стоят сериозно.

- Може ли да се каже, че несъвместимостта между ''десни'' и ''леви'', условно казано, намали от енергията на протеста?

- От самото началото протестът беше доста пъстър. Всъщност това са въпроси, които в момента управляващото статукво и партиите от това управление трябва да си зададат - как успяха да обединят срещу себе си на практика хора и с леви убеждения, и с десни убеждения, които на площада са застанали редом един до друг, казват ''Оставка'' и ''Мафия'' и посочват конкретни корупционни практики, които очевидно нито са леви, нито са десни, а са престъпни. Това, всъщност, е големият проблем на настоящите управляващи. Донякъде може би и това е причината те да бягат от предсрочните избори, защото осъзнават, че всъщност неодобрението в обществото е много по-дълбоко, отколкото се вижда от един протест на 20, 30, 40 хиляди човека. Вероятно става дума за много по-дълбоко недоволство, което, естествено, на едни избори ще бъде изразено, и то по-ясен и категоричен начин.

- Според Вас трябваше ли не дискредитирани политически фигури да получат думата на трибуната, осигурена от ''Отровното трио''?

- Моето впечатление е, че почти не е имало хора, които да са поискали възможност да се изкажат от трибуната и да не им е била дадена такава възможност. Разбира се, някаква политическа хигиена, ако мога да употребя този израз, е задължително да се пази, защото ясно провалени политици, участвали в компрометирани управления - било то като това на Орешарски, или като Тройната коалиция, или при Виденов, очевидно нямат място на трибуната, най-малкото заради тяхната собствена безопасност, тъй като хората, освен че ще ги освиркат, нищо чудно и да ги подгонят. Но пак казвам, впечатлението е, че по-скоро имаше наистина свободен достъп за изказване сред най-широк спектър хора с най-различни убеждения, като това до голяма степен запази протеста граждански, което може би е една от добрите му страни. Политизацията на хората ще се случи, но това ще стане на едни избори, които така или иначе предстоят. Дотогава, очевидно, обединението на гражданското общество срещу свалянето на това статукво е водещото. След това вече трябва да се мисли кой с какви убеждения е - дали са леви, десни, центристки и т.н и да се върви към избори, където гражданите да определят бъдещото управление на държавата.

- И една прогноза за финала. На предсрочни или редовни парламентарни избори смятате, че ще гласуваме?

- Много е трудно да се прогнозира в момента, виждайки упоритостта, с която тази власт всячески се старае да остане на власт, независимо от това, че е видно, че си дават сметка какви огромни политически вреди търпят партиите, които участват в управлението, но продължават упорито да твърдят, че няма да подават оставка и щели да стоят на власт едва ли не в името на хората. Социологическите проучвания трайно показват загуба на доверие и срив при тях, което очевидно ще продължи да се увеличава. Така че тук основният въпрос е дали няма да се стигне до някаква задкулисна уговорка, договорка, търсене на някакви формати от сорта на ''експертно'' правителство, или нещо подобно, което да позволи донякъде раздвижване на ситуацията, и дори да я взриви, и така евентуално да се стигане и до предсрочни избори. Във всички случаи това няма да стане лесно и доброволно от сегашните управляващи, по-скоро ще стане, ако мога да използвам тази дума, доброзорно. Т.е. хората ще трябва наистина да ги принудят - с присъствието си, с протестите си, в един момент те, засипвани от нови и нови скандали, просто да подадат оставка и да се отиде на избори.

Мисля, че във всички случаи ще продължи тази мъка на управляващите, която гледаме в момента, но така или иначе проблемите не намаляват. Виждаме, че скандалите се увеличават и нищо чудно някой скандал в един момент най-неочаквано да ги събори по начина, по който всъщност 1-2 големи скандала подпалиха тези протести, когато никой не очакваше подобно нещо да се случи. Важното в случая е хората да продължат да бъдат активни, да продължават да отстояват исканията си, включително да настояват за честни избори, да продължаваме да се противопоставяме на безобразията в Изборния кодекс, знаете, беше заявено вето, и т.н. Виждаме, че безобразията не са само в изборното законодателство, всякакви лобистки закони се приемат в последните дни на това Народно събрание. Затова е много важно хората да останат активни, а развръзката рано или късно ще дойде и се надявам да бъде добра за България.