Нобел контра Нобел

Коментар на Огнян Стамболиев

Преди десетина години букурещкият седмичник "Контемпоранул" /"Съвременник"/ предложи на румънските читатели една много полезна и грижливо съставена и редактирана антология, озаглавена "Лауреати на наградата „Нобел " за литература". Като нейна "реплика" възприех и обемистата /1130 страници!/ двутомната авторска антология на съвременната световна литература /ХХ век/, дело на известния критик Лауренциу Улич за букурещкото издателство "Картя Романяска" /"Румънска книга"/.

Заглавието и организацията на материала не бива да ни смущават. Както заявява в предговора си Л. Улич: "Те са по-скоро еманация на един дизайнер, отколкото на един полемист." Намерението му е било просто да се съпоставят писателите, които не са били удостоени с Нобеловата награда, на онези, които са успели да я получат. Разбира се, той не е имал за цел да противопоставя едните на другите. Просто е искал да докаже, че в световната литература има значителен брой първостепенни творци - повечето незабелязани и неоценени от Шведската кралска академия. /Сред тях и двама българи, за които е имало предложения: Пенчо Славейков и Елисавета Багряна./ Наградата е заслужавал, без съмнение, и Йордан Йовков. Интересно е, че академик Михаил Арнаудов е предложил за Нобел забравения днес белетрист и драматург Иван Грозев / 1872- 1937/!

Антологията представя точно 100 писатели - поети, белетристи, есеисти, драматурзи, критици и преводачи от 32 страни на света, избрани от съставителя /подборът е определено авторски/, разделени на две групи: първата, която е по-голяма, включва творците, които не са между живите /това е основната част на „Нобел срещу Нобел"/, а втората, озаглавена "Допълнение", е прогнозата или по-точно предложението на Лауренциу Улич за прочутата награда до края на хилядолетието /това са десетина световно утвърдени живи автори/.

За всеки от стоте писатели Лауренциу Улич е подбрал важни, характеризиращи творчеството му критически текстове от епохата и от по-ново време, както и сравнително кратки, но прецизно поднесени библиографски данни, придружени от най-добрите им фотографски портрети. Библиографските списъци са подбрани, като заглавията на книгите са дадени в румънски превод и на езика на оригинала заедно с точната дата на първите им издания.

И както може да се предположи, сред представените от Лауренциу Улич ненаградени автори от първата половина на ХХ век наред с титаните Толстой, Ибсен, Чехов, Стриндберг, Пруст, Валери, Кафка, Лорка са включени и ред други значителни, обновили световната литература творци като: Ендре Ади, Рубен Дарио, Карл Сандбърг, Дейвид Хърбърт Лоурънс, Фернансо Песоа, Езра Паунд, Чезаре Павезе, Константинос Кавафис, Роберт Музил, Михаил Булгаков, Скот Фитцджералд, Йожен Йонеско, Емил Мишел Чоран, Мария Цветаева, Тудор Аргези, Уолъс Стивънс...

Интересно е да се отбележи, че между десетината писатели, които според съставителя е трябвало да бъдат удостоени с наградата, има и един българин, Йордан Радичков!
Сред авторите, които наистина заслужаваха наградата, личат имената на редица първостепенни поети, драматурзи и белетристи: Едуард Олби, Харолд Пинтър, Джон Ъпдайк, Валентин Распутин, Пол Остър, Варлам Шаламов,, Марин Сореску , Итало Калвино, Патрик Модиано, Петер Хандке...

За съжаление, както е известно, по традиция, „Нобел” се дава не винаги на най-добрите. Ако погледнем списъка на наградените досега, ще срещнем поне двайсетина имена на почти неизвестни второстепенни автори. И твърде много от тях са от Швеция и от останалите скандинавски страни, като са пренебрегнати двамата най- велики: Стринберг и Ибсен. Защото кой си спомня днес за: Теодор Момсен, Фредерик Мистрал, Паул фон Хойзе, Сюли Прюдом, Хосе Ечегарай, Хенрик Понтопидан или Карл Спителер от първата половина на ХХ век? Немалко от лауреатите през втората половина на века пък бяха избрани по-скоро по политически, отколкото по чисто художествени причини.
Мисля, че и нашата читателска публика се нуждае от подобна антология, която очаква своя български съставител и издател. Посочените румънски книги имаха изключителен успех и се продадоха буквално за часове.

А малките държави, дори и да имат голяма литература, просто нямат шанс за Нобел. Новата лауреатка, американската поетеса Луис Глук е наистина добра, но ако наградата трябваше да се присъди на жена и поетеса, бих казал, че много по- силна и интересна и популярна от нея е румънката Ана Бландиана. Ние също имаме и днес автори, достойни за Нобел – Антон Дончев, Борис Христов, Владимир Зарев. Но шансовете на България са по- малки дори от тези на северната ни съседка. А напоследък Нобел получиха и някои не особено силни автори от Китай, Турция, Египет, Украйна...Така че тук определено има политика.