Юлиян Попов : София не е с най-мръсния въздух в Европа, Стара Загора е....

Коментар във "Фейсбук" на Юлиян Попов

Много ни се иска да сме страната с най-висока смъртност, с най-мръсен въздух, страната, в която най-много хора умират от мръсен въздух и от ковид, най-бедната, най-корумпираната, най-обезлюдената, най-онеправданата.

Ами не, не сме. София не е градът с най-мръсен въздух в света, нито пък в Европа.

Време е най-сетне журналисти и ентусиазирани коментатори да научат как да четат данни. Преди месец Стара Загора беше обявен за града с най-мръсен въздух в Европа.

Ами не е. България е средно богата, средно успешна, средно много други неща в световен мащаб. България влезе в ЕС на късмет, с ред ниски показатели в сравнение с останалата част на Европа, до голяма степен заради катастрофален икономически старт в първите години след падането на Комунизма. И оттогава не може да навакса.

България тръгна от сходна икономическа позиция с Полша и други страни от Централна Европа например. Те не загубиха първите 7 години, ние ги загубихме. Защо сега не можем да навакса е дълга тема с много предположения.

Моето предположение е, че причина N1 е политическото изоставяне на образованието.

От всички правителства от 1989 година до ден днешен. До едно и без изключение. Неразбирането на икономическата роля на (най-вече, но не само) средното образование има натрупващ се ефект, който задушава икономиката от един момент нататък, особено в една малка страна, в която има малко хора и съответно много малък кръг от високообразовани хора.

Изборът е стеснен, а възможностите, които безпроблемното пътуване дава стеснява още повече избора. Това е вероятно основната причина Румъния да дръпне напред в последните години. Дори и да са доста сходни на нас, те са по-големи, селекцията е по-продуктивна.

Една малка страна трябва да има много солидно и всеобхващащо средно образование,

ако иска да се надява на устойчив и солиден икономически растеж. Така както страна под морското равнище трябва да строи диги, за да не бъде залята. Та България не е на дъното на нищо. Просто се влачим повече, нещата се подобряват по-бавно и чакаме инструкции отгоре и отвън за неща, които трябва сами да си решим.

И сме зарязали училището. Но също и много ни се иска да сме на дъното на всяка класация. А когато наистина много искаш нещо, все нещо ще постигнеш в тая насока.