5G: митове, факти и правни рамки – адв. Никола Стойчев пред ФАКТИ

Дебатът за или против въвеждането на 5G мобилна мрежа в последно време сякаш не спира, а към днешна дата е особено актуален след обявяването на постепенното въвеждане на първата 5G мрежа у нас. Докато от едната страна на дебата са хората, които смятат, че 5G мрежата има своите технологични ползи, свързани с, но не само, по-високата скорост на връзката, от другата страна на дебата са хората, които смятат, че мрежата би причинила вреди върху здравето им и хора, които намират мястото на 5G в различни конспиративни планове.

По какви начини обаче европейското и националното право осигуряват защитата на личните ни данни в 5G мрежата, как правните рамки третират въпроса със здравето в ситуация на различни лъчения и има ли поводи за притеснения – от ФАКТИ се свързахме с адвокат Никола Стойчев, за да говорим по тези въпроси. Освен в административното и конституционното право, адвокат Стойчев специализира и в областта на телекомуникационното право, правото на информационните и комуникационни технологии, медийното право.

“Всяка мрежа е уязвима. Няма мрежа, която да не е уязвима и податлива на пробиви в своята сигурност. Човешкият фактор допълнително засилва тези проблеми. Със сигурност 5G мрежата няма да се различава от всичко, което е съществувало досега. В крайна сметка говорим за оборудване, за хора, които работят с това оборудване. Неизбежно е да има пробиви в сигурността, но това не означава, че 5G мрежите няма да са сигурни. Още повече, че в контекста на ситуацията, която се развива в световен мащаб по отношение на някои доставчици на оборудване, специално в Европейския съюз се предприемат достатъчно мерки, осигуряващи възможно най-високо ниво защитата на 5G мрежите, които тепърва ще се въвеждат.

Така например още 2019 година бяха дадени нови правомощия на Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA), която ще играе значима роля при разработването на валидни за целия ЕС схеми за сертифициране на киберсигурността, в т. ч. на 5G мрежите. От няколко години в сила е Директивата за мрежова и информационна сигурност, която е транспонирана в България в Закона за киберсигурността. С този закон се въведоха специални правила, включително технически, за това на какви условия трябва да отговарят дадени мрежи и системи, за да могат да бъдат сигурни.

Има и редица други актове, които имат за цел да гарантират сигурността на мрежите. Така например още миналата година беше издадена Препоръка (ЕС) 2019/534, която зададе общи насоки по отношение на киберсигурността на 5G мрежите. Нещо повече – в началото на тази година отново на европейско ниво беше приет т. нар. „5G Toolbox”. Въпросният toolbox касае 5G и дава едни ясни рамки относно изискванията, на които трябва да отговарят 5G мрежите. Този документ предвижда стратегически и технически мерки, които касаят изцяло сигурността на 5G мрежите. Той не е задължителен, но на практика мисля, че почти всички държави в ЕС ще се съобразят с него и ще го следват при изготвяне на своите вътрешни правила относно изграждането на 5G мрежи.

В края на юли 2020 година излезе и доклад на ЕК за прогреса на държавите членки по въвеждането на toolbox-a, който даде допълнителни насоки за това как да се тълкува и прилага той. Предстоят и редица други законодателни промени на европейско ниво, които ще имат своето отражение.

По отношение на въвеждането на нови правила за изграждането на 5G мрежи до момента има информация, че различните държави, в т.ч. държавите членки, ще подходят различно. Едни държави приемат едни подходи, други държави – други. Тепърва предстои да видим обаче какъв подход ще приеме България.

В най-скоро време се очаква България да въведе и изискванията на Европейския кодекс за електронни съобщения. Законопроектът за изменение на националния ни Закон за електронни съобщение вече е приет на първо четене от парламента и в него се предвиждат промени, касаещи освен всичко друго и сигурността на мрежите. Очакват се и промени в подзаконовата нормативна уредба“.

Това каза адвокат Никола Стойчев по повод сигурността на 5G мрежите, на личните ни данни в тях. Главното притеснение в дебата за или против 5G обаче се отнася по-скоро до сигурността на здравето ни след въвеждането на тази нова технология.

По тази тема, адвокат Стойчев каза: „Говорейки за сигурността на здравето, в България има много, подчертавам много строги лимити на допустимата мощност на излъчване от оборудване. От 1999 година е в сила Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета относно ограничаване излагането на населението на електромагнитни полета. Тя не е задължителна за държавите членки, но като цяло те се съобразяват с нея, а споменатият Европейски кодекс за електронни съобщения също се позовава на нея и призовава държавите членки да осигурят последователното му прилагане.

Препоръката определя строги ограничения, които са в съответствие с насоките на Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения (ICNIRP). Това са лимити, при които не се установяват вредни последици върху човешкото здраве. ICNIRP е самостоятелна организация, която е призната от Световната здравна организация като референтна организация в областта на нейонизиращите лъчения и редица международни организации следват именно нейните препоръки по тези въпроси. През март 2020 година ICNIRP публикува нови препоръки за излъчване на устройства за мобилни мрежи от пето поколение, които потвърждават целесъобразността на съществуващите ограничения с определени адаптации.

В България тези ограничения са още по-строги. В насоките на ICNIRP лимитите са различни за отделните честотни обхвати, но в България те са на едно ниво, определено в Наредба № 9 от 1991 година. За радиочестотен обхват 2.1 GHz, например, нормата на пределно допустимите нива на електромагнитни полета в България е близо 100 пъти по-строга от тези, които Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения приема за такива, при които не би следвало да има проблеми за здравето. Ако няма промени в законодателството, тези лимити ще се прилагат и за 5G мрежите“.

На въпроса дали има поводи за притеснения от здравен характер, свързани с 5G мрежата, адвокат Стойчев отговори: „Аз лично не бих могъл да отговоря, защото това са въпроси, на които здравните власти би трябвало да отговорят. Това е нещото, което предизвиква неяснота и то не само в България. Притеснения има в целия свят, защото се касае за нова технология, която ще засегне всички. Все пак притеснения има винаги, когато се въвеждат новости. Ако погледнем в исторически план, ще видим, че това се е случвало както при 4G, така и при 3G, при създаването на мобилните телефони и т.н.

За себе си нямам притеснения относно разгръщането на 5G мрежите, но е необходимо да има малко по-ясна информация от здравните власти, в т.ч. на европейско ниво, които например да излязат със становище и да кажат дали има или няма проблем. Това, което е публично достъпно към настоящия момент например на европейско ниво е, че Европейската комисия на няколко пъти е споделяла, че при спазване на насоките на Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения не се очакват проблеми за човешкото здраве освен ефектите, които са присъщи на всички нейонизиращи лъчения“.

„Това, което може би липсва за обществеността в цялата ситуация, е малко по-категорично становище от страна на институциите. В България отговорен орган за общественото здраве и допустимите нива на електромагнитни полета в населените територии е Министерството на здравеопазването. Друг орган, който също е замесен в процеса на регулирането на радиочестотния спектър и неговото използване, е Комисията за регулиране на съобщенията. Би било хубаво да се направи по-широка информационна кампания има ли проблеми, какви са, откъде могат да произлязат и защо. Все пак е разбираемо и изчакването от тяхна страна, тъй като има различни дебати по темата. Това, което се появява в по-достоверни източници в национален и международен план е, че при спазването на действащите норми за ограничаване на излъчвания не би следвало да се наблюдават проблеми вследствие на функционирането на 5G. Все пак аз лично се надявам най-малкото на ниво ЕС да се дадат ясни отговори на спорните въпроси и това да сложи край на спекулациите по темата“, каза още той.

„Допълнителни въпроси възникват и във връзка с това, че за 5G мрежата се предвижда в даден момент да се използват и по-високи честоти от тези, които са използвани до момента. Това са радиочестотите от диапазона на 26 GHz, но за момента, поне доколкото на мен ми е известно, в България няма да се използва този спектър. Засега заявките са за 5G мрежи да се използват обхватите, които и в момента се използват и за 4G”, допълни адвокатът.

„Едно от основните неща, които се говори по отношение на 5G мрежите е, че ще се ползва по-гъста мрежа. Самите клетки ще са разположени по-близо една до друга. Понякога се тълкува, че понеже клетките ще са по-близо ще има и по-вредни ефекти за хората. Ефектът обаче може да е и обратен. Поне моето разбиране е, че от една страна оборудването ще излъчва с по-слаба мощност, а от друга – поради спецификите на оборудването самият сигнал, който се излъчва ще бъде по-насочен. Ще е радващо, ако отговорните институции дадат повече разяснение по този и други въпроси“, каза още той.

„Друг любопитен въпрос е, че всъщност всички ние имаме поне по няколко малки излъчватели в домовете си. Това са например рутерите, микровълнови уреди, смарт телевизорите, часовници, пречистватели за въздух и друга домашна техника, използващи технологии за безжично свързване, които работят с различни радиочестоти (например Wi-Fi). Wi-Fi технологията работи обичайно в обхвати 2.4 GHz и 5 GHz, като първият е много близък до този, който ще се ползва частично и за 5G. Микровълновите уреди също работят със спектъра в обхват 2.4 GHz.

Всичко това е интересно и, според мен, е нещо, което не се осъзнава – че ние нонстоп сме изложени на електромагнитни лъчения. Откакто се използват технологии за безжично свързване, ние постоянно биваме облъчвани – дали ще е от един диапазон на спектъра или от друг, доколкото е от нейонизиращата част на спектъра и се спазват всички норми за допустимите нива, не би трябвало да има проблеми. Поне това сочат публично достъпните и по-достоверни изследвания и проучвания досега. Вече дали действително е така, мисля, че е трудно да се отговори. Особено в ерата на дезинформацията“, смята адвокатът.

С адвокат Никола Стойчев говорихме и за последните временни прекъсвания първо на работата на Twitter, Instagram и Messenger на 10 декември, а след това и на YouTube и продуктите на Google на 14 декември. Ако имаме притеснения или съмнение за личните си данни след временните сривове, той съветва: „Ако потребителите имат притеснения за изтичането на техни лични данни, компетентният орган е Комисията за защита на личните данни, която отговаря точно за такива случаи. Ако има нарушение на сигурността на личните данни на потребители, потребителите имат право да сезират Комисията за защита на личните данни, ако смятат, че има евентуално нарушение на личните им данни.

Потребителите могат да се обърнат и към доставчика на услугата си по всяко време, ако имат съмнения, че има проблем с техните лични данни. Те имат право да отправят питане към т. нар. администратори на лични данни, тоест този, който предоставя услугата и обработва данните им. В случая Facebook или Twitter например.

Разбира се, ако е имало някакъв проблем за сигурността на данните на потребителите, всички администратори на лични данни са длъжни да уведомят в България пак Комисията за защита на личните данни, а и самите физически лица, чиито данни са засегнати от пробив в сигурността. Длъжни са по принцип да уведомят – както направи например една от кредитните институции по този ред миналата година. Разбира се, Комисията за защита на личните данни винаги може и да се самосезира и да прецени да проведе производство, в което да установи има ли проблем, какъв е той и защо се е случил – както се случи с НАП. Някои специални субекти пък имат и допълнителни задължения по реда на споменатия по-рано Закона за киберсигурността“.